СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

ЧАСТ ВТОРА

Четиво с продължение от 15.11.2019г. с илюстрации от новия комикс-албум на Манолов&Манолов, създаден съвместно с Исторически парк, и от първия български графичен роман – “Спартак” (списание “Дъга”, ДИ “Септември” 80-те години на ХХ в.)

Снимка на Tedi Manol.
Авторът Теди Манолов

Непобедими Аресе1, татко на амазонките2! На тревата тупнала самата… Тя! Самата сияйна, розовопръста, лъчезарна, светлопрестолна и пурпурноплаща Еос3! Еос, ама в случая тъмнокоса4!

Всъщност не! Самата безпощадна Хиполита5, облечена в къс хитон6, що в никой случай не бил с дамска кройка, но лягал прекрасно на широчките й рамене, с дебел ловджийски (ама не чак златен) колан, що подчертавал невъзможно тънката й талия, и с впити в гладко заоблените й бедра панталони!

Каква гледка!… Ех, ненадминатите медически7 красавици! Нежните като пролетни китки, а пък горди и сърцати като пантери тракийки! И кой е рекъл, че те изглеждат по-съблазнително в дългите си рокли?

„Ама що дири Тя тук? – питал се трескаво Спартак. – Наместо в библиотеката на татко си – при орфическите папируси, наместо в луксозния гинекей8 – при помадите и мазилата. Не знаех, че се увлича от лов! Па и какъв лов – на диви бикове!… С колко ли още странности ще ме порази?… Ако оцелее, разбира се! Дано оцелее!!!“

В това време зубърът отдавна бил подминал изкормената кобилка на оказалия се девойка ловец и скъсявал крачка, завивайки с накланяне, за да се повърне и да смаже момичето. То пък се опитвало да стане с кръгли от ужас очи, що, изглежда, не виждали друго освен съпроводителя на покойните с крилатите нозе и керикейона9, увенчан, досущ като безцветния звяр, с два извити смъртоносни рога.

„Ако чудовището я запрати Отвъд… Между… или както там се зове онова шибано място, ще трябва да си прехапя вените и да я догоня“ – рекъл си младият мъж, сам изненадан от огромното значение, що обладавала за него тая почти непозната миниатюрна особа, която срещал за трети път в живота си, ала сънувал от пет години без прекъсване.

Изобщо не рискувал да контролира с юздата галопа на Вукефалас! Изравнил се с болинтоса, измушил ходила от стремената, рязко се отбутнал с длан от гърба на жребеца, та се извисил отгоре му, стъпвайки на хлъзгавото от пот седло, и се приготвил да рипне върху зубъра.

Белият кон и бялото говедо слепили хълбоци като уродливи близнаци – от тия, що се раждат срастнати веднъж на столетие. Сетне болинтосът блъснал Вукефалас със задница и последният отхвръкнал безпомощно настрана…

Ала Спартак вече бил във въздуха – по време на скок! А скокът представлявал чудо невиждано и за частица от мига младият мъж съжалил, че никой освен перинтоските дъбрави не ще получи насладата да му стане свидетел!… Може би само Тя, що се взирала пред себе си с вид на съвършено отсъстваща от реалността, щяла да усети, да се докосне поне емоционално до невъобразимото величие на тая разкошна и преживописна тавроктония10, що героят и бялата грамада от косми и бяс рисували с помощта на телата си.




Панел от комикс албума „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художници – Десислава Илива, Теодор Манолов, цвят –
Иван Домузчиев

Приземил се Спартак върху препускащия зубър на четирите си крайника (не бил тъп да го възседне, падайки с цялата си маса от близо два разкрача и да направи топките си на булгурена каша). После спуснал и наместил бедра около широкия бичи гръб, стиснал го като в дърводелска стега, сграбчил с левицата си сребристата грива на звяра и вдигнал десницата с брадвата!

Вдигнал я високо и оставил тежестта на острието да я наклони назад до точката, подир която мишницата му щяла да излезне от ставата!

Пред него бил рошавият врат на Белия, а малко по-горе – огромният, ръбест, като че дялан с лопата волски череп!

„Предизвикай съдбата!!!… – изкрещял навътре в себе си. – Накарай я да ти служи!… Или умри, докато я унижаваш!!!“

И грубоватата му селска ръка, въоръжена с овехтелия лабрис11 на Золтес, се стоварила тъкмо на мястото, дето теменната кокалена плоча се среща с тилната! Образът на Спартак се нашарил с тъмночервени капки!

Бикът обаче потръпнал и продължил напред, като че не било произтекло нищо особено… („Ами ако това е родителят на самия Посейдонов12 Астерий13? – ужасил се младият мъж, що бил попрочел в тия години цялата скромна библиотечка на татко си. – Ами ако, досущ като рожбата си, тоя изрод може да се събори само от Тезеевия14 магически фасганон15? Неслучайно баща ми не е съумял! Сега я втасахме!!!“)

Но трябвало да се направи нов опит! Какво друго оставало? И ръката описала повторен мах! И нова вълна кървави пръски блъснала в гърдите палача на свещения болинтос.

Говедото май забавило стъпка, изпружило шия и изпръхтяло така, че тревите полегнали…

И пак! Третият удар попаднал вече на меко. Костта поддала! Машината от плът се задавила…

И още еднъж! И още еднъж! И още еднъж! И още еднъж! И още…

– Ааааааааааа!!! Приключвай вечееее… – бликнали пресечени крясъци из гърлото на Спартак, докато животното сгъвало колене с най-протяжното и горестно мучене, влизало нявга в човешко ухо, и издишало душата си на струи гореща пара…





Панели от оригиналния графичен роман „Спартак “ на Любомир Манолов и художника Георги Шуменов (списание “Дъга”, 80-те години)

Зубърът се пльоснал с изпънат врат, та зарил в пръстта разчекнатата си от болка муцуна, а озъбената му паст загребала половин ведро камъчета, треви и бръмбари. Стърчащото из гърдите му копие сега се засрещнало със земята и се завряло навътре, пронизало целия му торс и излязло отзад между плешките. Спартак обаче сварил да скокне от гърба му таман навреме тъй, че да не пострада от острието, а и тежащото поне колкото тетрипа16 коне туловище да не го повлече и затисне. Приземил се акробатически на разкрач-два пред и вляво от болинтоса.

Тая свръхловкост на младия мъж, тая лекота, елегантност и координация на движенията му противоречали сериозно на солидния му мускулен товар, сиреч на повечето физични закони, познати по негово време. Не че бил Каламисовият17 монумент18 от Аполония19, но си бил бая обемист, а, да го кажем право – едрината и теглото на едно живо тяло са всякога обратно пропорционални на гъвкавостта и сръчността му. Не и при него – притежавал мечешка мощ, ала котешка еластичност и бързина!

Както и да е, ето че заръката, що дала Тя някога в съня му, била изпълнена, ето че Золтес бил отмъстен, както подобава, ето че злото предвещание, висяло над Кошарите четвърт век, било обърнато на пух и прах!

Белия – Синът20 на Великата майка21, издал предсмъртен стон и онемял навеки!…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Арес – тракийски бог на войната и разрушението, заимстван от елините и римляните (които го наричат Марс). Негови символи и свещени животни са лешоядът и глиганът. В митологията на Елада той е син на Зевс и Хера. Там му се придава роля на по-скоро отрицателен персонаж – за разлика от Атина – богиня на достойната и справедлива война, Арес олицетворява коварната, зверска, ненужно кървава и вероломна война.

2 Амазонки – войнствен народ, състоящ се само от жени – деца на Арес и дъщеря му Хармония, които според митологиите на траките и елините обитават Мала Азия и бреговете на Азовско море, занимавайки се основно с война и физически упражнения. Използват пленниците си за създаване на потомство, след което ги убиват заедно с родилите се момчета.

3 Еос – крилата богиня на зората в митологииите на елините и римляните (при последните е позната като Аврора). Дъщеря е на титана Хиперион и титанидата Тея, сестра е на Хелиос и Селена, майка е на ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. Споменатите тук епитети на Еос авторът, който явно смята богинята за привнесена и в пантеона на траките в епохата на елинизма, заимства (или перифразира) от поемите на Омир.

4 Като правило Еос е изобразявана със златисти коси.

5 Хиполита – митична царица на племето амазонки, дъщеря на Арес и амазонската владетелка Отрера. Освен със силата си е прочута и със своя златен пояс, подарък от баща й. Според някои версии на сказанието е убита от Херакъл именно заради този пояс. Според други тя откупва с него свободата на сестра си Меланипа, пленена от Херакъл. Според трети е случайно убита от друга своя сестра – Пентезилея, по време на лов.

6 Хитон – най-употребяваната дреха през архаичния период и класическата античност – вид вълнена или ленена туника, която се закопчава на едното или двете рамена. Мъжкият хитон е по-къс, носи се обикновено с пояс през кръста, докато женският е по-дълъг и може да стига до ходилата.

7 От Медика – литературно название на държавата на медите. Авторът приема топонима на областта, обитавана от племето, за име на царството им. Но за независима политическа общност с такова име през вековете писмени свидетелства всъщност не са открити. Така е назована по-късно обаче римската стратегия, включена след 45 г. в провинция Македония.

8 Гинекей – женско отделение в дом в Древна Гърция и Тракия, където мъжете нямат право да присъстват.

9 Керикейон (кадуцей) – глашатайски жезъл у гърците и римляните. Негов прототип е жезълът на бог Хермес – две змии с обърнати една към друга глави, преплетени (често във формата на бичи рога) около пръчка, увенчана с разперени криле. По-късно, видоизменен, при езотеричните общества кадуцеят става символ на дуализма на Мирозданието и тайното познание, а чрез алхимиците – на медицината.

10 Тавроктония (бикоубийство) – тип скарално изображение, свързано най-вече с митраичeските мистерии, представящо бог Митра, полувъзседнал бик, забиващ меч в сърцето му.

11 Лабрис (пелекис, бипенис) – двустранна бойна или церемониална брадва, използвана още в минойската цивилизация. По Средиземноморието и в антична Тракия тя се смята за владетелски символ.

12 От Посейдон (Посидон, Посидаон, Потидаон, у траките и Хипий) – трако-елинско божество на моретата и океаните, властелин на водната стихия, но и на конете. При елините той е син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес, втори по могъщество сред Олимпийците след Зевс. Негов символ е тризъбецът, свещениге му животни са конят и делфинът, а свещено дърво – борът.

13 Астерий (Астерион) – звезден – името на митичния Минотавър – получовек-полубик, персонаж от древногръцката митология. Тук обаче Спартак смесва персонажите на Минотавъра и неговия баща – белия бик, известен като т. нар. Критски (или Маратонски) бик, изпратен от Посейдон на критянина Минос като знамение, че последният ще стане цар. По волята на бога Минос трябва да принесе бика в жертва, но той го заменя с друго жертвено животно, надявайки се, че Посейдон няма да забележи разликата, а божествения бик запазва за себе си. Разбирайки за измамата, Посейдон си отмъщава, омагьосвайки съпругата на Минос да се влюби в белия бик. Тя зачева от него и ражда Минотавъра.

14 Тезей – митичен герой и владетел на Древна Атина, син на Егей и внук (според друга версия – син) на Посейдон и Етра, който влиза в лабиринта на Минотавъра и го убива с помощта на Ариадна.

15 Фасганон (фасханон) – архаичен, може би микенски бронзов меч с триъгълно или листовидно, двустранно заточващо се острие, често упоменаван от Омир, с какъвто според някои легенди Тезей е убил Минотавъра. По времето на Спартак фасганонът е анахронизъм.

16 Тетрипа (квадрига) – малка бойна или състезателна колесница с впряг от четири коня.

17 Каламис (Каламий, Каламид, V в. пр. Хр.) – атински скулптор, автор на прочутия колос в Аполония Понтика.

18 Аполонийски колос – огромна бронзова статуя на Аполон Ятрос (Лечител) в Аполония Понтика, според Плиний Стари висока 30 лакти (ок. 13 m, по други извори 22 m). Има хипотези, че е просъществувала няколко века, като през 72 г. пр. Хр. Марк Лукул я отнася в Рим, след като превзема Аполония. Поставена е на Палатинския или на Капитолийския хълм, където престоява още 400 години, преди да бъде разрушена от християните.

19 Аполония Понтика – древно име на съвременния гр. Созопол – гръцка колония, основана от преселници от Милет, според легендите – по препоръка на финикийски мореплаватели. Векове наред градът е в съседство с териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи. Носи името на бог Аполон (покровител на преселниците), на когото е посветен голям градски храм, както и колосална статуя.

20 Белият бик олицетворява рожбата от мъжки пол на Богинята майка, зачената при партеногенезата (според едни това е Слънцето/Хелиос или принципно бога на небето, според други – Дионис или пък т. нар. Тракийски конник/Херос).

21 Така авторът нарича Богинята майка – основно, изначално божество в тракийската религия и митология, като и в много други теогонии – покровителка на плодородието, на жените майки и стопанки, девиците, природата, животните и лова. У траките Великата майка зачева от себе си и ражда сина си – Слънцето, с когото започва да се съединява, пораждайки космоса и поддържайки природните цикли и житейския кръговрат.

Продължава…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s