СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“При споменаване на понятието “историческа проза” в главите на повечето хора изниква някакъв скучен, обезателно сухо научен регистър от дати, цифри и имена. Получило се е така, че според широката аудитория в този вид литература цивилизационни компоненти на една епоха като изкуство, теосебея, митология, философия, фолклор и бит са позиционирани маргинално спрямо събитийната хронология. Пример: романите за Спартак ни дават представа за военните му стратегеми и за местата, по които се е подвизавал, но не и за религията и световъзприемането му. По тая причина читателите неспециалисти често наричат историческата проза “учебникарска”. Идеята зад романа “Спартак. Легендата” е да предложи интегрална картина на времето, по което е живял нашият герой, на нравите, които са го формирали като личност, а не лексикон на исторически термини и факти.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Евгений Йорданов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 30

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

59

Както разглеждал многоцветните фрески, оплетен в тия според него все пак твърде кардинални, че да не звучат леко пресилено заключения, Спартак изведнъж чул името си, произнесено на висок тон от мелодичен, но и плътен момичешки глас. Отлепил очи от разкошния спесимен1 на елинската живопис и се взрял в чупката на коридора, в посоката, в която напрягал уморени зеници и Авлузелм… А там (Слава на великите Богове!), била самата Родопис, която гъвкаво пристъпяла към тях на изящните си крачета, обути в леки пантофки! Срещу им, май изобщо не досягайки лъскавия под, се носела самата уханна и прохладна утринна зора – този път с прибрани на тила коси, без червило и грим, без бижута и златоткани дрехи, в скромна дълга домашна роба, що се развявала подир чевръстите й петички като изоставащата аура на някое привидение и изпод чиято ефирна тъкан сегиз-тогиз се проектирали извивките на умалено, но напълно оформено женско тяло. Лицето на реметалковата щерка, още по-кукленско и невинно от предходния път, изглеждало обаче угрижено, напрегнато, на лявата й скула, под фините татуировки розовеело прясно охлузване, пък около окото й се тъмнеела морава синка.

Сърцето на Спартак се раздумкало лудешки, готово да се пръсне от щастие… и притеснение. Все още с амфората на рамо, той понечил да поздрави, ала икономът го преварил:

– Добра вечер, сияйна господарке!

– Добра среща, благородна госпожице! – промълвил момъкът миг подир скопеца, поклонил се ниско и добавил в ума си: „Ето те и теб, ненагледна, ето те, божествена дево насред своя небесен Партенон2, кацнал връз облаците!… Зарад теб съм тук аз, презреният простосмъртен, що бях незрящ и прогледнах едва когато ме окъпа в неземния си блясък!“

Родопис не отвърнала на приветствията им, не отразила Авлузелм, а се приближила до новоизлюпения виночерпец и бързо, ала и някак разсеяно заговорила, гледайки през него, все едно бил издухан от александрийско3 стъкло4:

– Усетих, че си в къщата, сирако! Затуй се вдигнах от леглото – да те срещна! Да те предупредя! Спях… Сънувах лошо нещо… Имам тежко предчувствие… Татко ще… Трябва да се махнеш оттук веднага!!!

– Ама, господарке – процвилил с кастратското си тремоло евнухът, – вие не бива да говорите с тоя… Леле! – нещо просветнало в главата му и той се извърнал към Спартак, па го изгледал в такъв ужас, сякаш отпреде му се зверела Лернейската5 хидра6. – Ами че това е пенестът, дето нападна надзирателите… Е, сега я втасахме!…

60

Тишината, продължила само миг, протътнала по-оглушително от изригване на вулкан. Погледите на Спартак, Авлузелм и Родопис се кръстосали тъй, че ако оставяли диря из етера, щели да образуват фигура, що Евклид7, Антифон8 или пък Архимед биха нарекли идеален равностранен триъгълник. Домоуправителят зяпнал момъка в почуда и се проклел: „Велика Майко, как не се сетих, гръм да ме тресне!“, Спартак се вторачил немигащо в момичето, осъзнавайки, че бунтовната му простъпка може да има по-дълбоки последици и от промушване с меч, а реметалковата дъщеря стрелнала с очи дъртия евнух, разбирайки, че клюкарите и сплетниците в Еге са изопачили и преувеличили случилото се наскоро до непоправими измерения.

– Замълчи, икономе, и върви да изчакаш помощника си пред триклиния! Сега аз имам работа с него! – изсъскала властно малката господарка.

Скопецът начаса придобил образ на поругана девственица, но захванал да се изнизва без никакви коментари. Правилният многоъгълнник между тримата се разкъсал и лицето на ратаина се озовало в такава близост с това на аристократката, че можел да я целуне, ако само леко наведе глава. Не посмял да го стори, естествено…

– Какво ти е, красива девойко? – попитал развълнуван вместо това. – Защо си така угрижена?…

А после, без да чака ответ на предидущите, отправил нов въпрос:

– Кой те удари през лицето?

Родопис се запънала, а ръчичката й се плъзнала по голото рамо на преждевременно израслия мъж, след което се върнала на мястото си покрай бедрото й като опарена.

– Ъъъъъ… Няма значение…

– Има!… Отговори ми!

Вече споменахме, че това необикновено момиче не умеело да лъже и да прикрива правдата дори и отчасти. На Родопис, досущ като на най-прочутите оракули, й било вродено да изговаря всичко, що лежи на сърцето й или провижда в ума си, и да не може по никакъв начин да го затаи в себе си. Неизказаните предзнаменования палели пожари в душата й, а премълчаните предчувствия пробивали дупки от непрогледна тъма в белоснежната сърцевина на иноземната й личност. Това правило обаче важало, щом ставало дума за неща и събития, свързани и с други люде, а най-съкровените си помисли, най-скритите пластове на собствената си енигматична същност тя могла да пази под воал навеки и без особен труд. Така например изобщо не възнамерявала да споделя с момъка, че е влюбена в него до смърт, ала скоро трябвало да му съобщи, че съдбите им са свързани неразривно като дърво с корените му. Нямало и как да не му признае, че…

– Баща ми… Би ме като куче!… Беше пощурял, а сега е още по-зле. Почна да се налива от обед, от началото на лова! Дорде се върнем, умът му съвсем изфиряса. Направих велика глупост, Спартак, ала тя засяга и теб! Аз забърках всичко, що те сполетя и ще…

– Чакай, спри!!! Защо ти посегна?…

61

Авлузелм се отдалечавал, мърморейки, като често-често извръщал лице през рамо, да не пропусне някоя подробност в поведението на младата двойка, която, следвало да се отбележи, представлявала и естетична, и поетична гледка. Поклащал глава, цъкал с език и си говорел:

– Суратралисе, куха кратуно, пълна с плесен и ялови семки, точно тоя ли намери да ми доведеш! Стопанинът преди малко крещеше, та чак в престолнината се чу, как ще го разчекне между четирите си дорести жребци и сетне, като Диомед9, ще ги нахрани с месата му, а ти ми го довлече да му го поднеса на тепсия! И точно сега, когато Реметалк ще се натаралянка още по-солидно и ще стане още по-нападателен! А виж, ако тоя прост младеж не е пред очите му тъкмо днес, до утре щръклицата10 може и да го остави на мира поне донякъде! Майчице свидна, що да чиня сега?…

Родопис и Спартак пък, плътно доближени, сякаш готови да се омесят като виното и водата в трапезния кратер, продължавали разговора си тихо, настойчиво и с напрегнати лица – той наклонен надолу, тя изпъчена нагоре поради дребничкия си ръст.

– Добре! Знай!!! – изрекла равно девойката. – Би ме, защото завчера, докато ти спеше, дойдох у вас да те видя…

– У нас?… Ти?… – Спартак решил, че се шегуват с него. – Да, бе! От Бититралис не съм чул нищо подобно?…

– Бититралис беше заминал… Иначе нямаше да дръзна. Той не знае… Сестрите ти перяха на реката. Керсоблепт ме доведе… Помниш ли, че докато си лежал в несвяст, учителят е церил пораженията ти?

– А?…

– Патронът ти го е измолил за това!…

– Ааааа… Хм… Бре! Сега, като казваш, май си спомням… Да… през време на треската ми се е мяркал образът на стария знахар… Като в мъгла… Мислех, че сънувам… Но защо?… Отде-накъде?

– Ковачът му е заплатил да те лекува… Приел е… Тайно от баща ми!

– О? Трябва да му изкажа благодарности…

– Трябва, ама едва ли ще може…

– Защо?

– Бере душа!

– Защо?

– Защото… – очите на развълнуваната Родопис се овлажнили. – Виж сега! Увещавах учителя да ме доведе при теб дни наред! Изобщо не биваше да го правя! Усещах, че си зле… Изпърво сънувах, че умираш, ала по-раншните видения ми казваха друго! То, разбира се, никога не е сигурно! Бъдещето се променя при какви ли не обстоятелства, а на мен просто се явява туй, що е най-възможно да се случи, както и… ъъъ… неизбежните събития… По-късно разбрах, че ще ти се размине, а Керсоблепт се изпусна, че дохожда да ти помага и вървиш към оздравяване… Но исках да се убедя в това нагледно. Молих го стотици пъти! Накрая се предаде! Дойдохме, ала ти не се пробуди… Е, пробуди се, ама точно като си тръгвахме, та не ни усети… Обаче Дария – персийката, моята робиня!… Тя ме е предала… системно ме е предавала! Много пъти! Отвратително! Аз я спасих от дома за курви в Тесалонике, като настоях татко да ми я купи!!! А тя… Докладвала му е най-редовно всичко, що струвам, когато го няма! Той ми го разправи преди малко! Разбрал от нея, че Керсоблепт те е изправил на крака, а сетне ме е водил при теб! Беше вънка от себе си, кръстосваше таблинума като луд и трошеше на сол вазите и стъклариите, прати да призоват и учителя, крещя му, обижда го всякак! Крещя и на мен, рече, че сме му кръвни врагове, щом подкрепяме някаква отрепка, която открито се е разбунтувала срещу волята му, наранила е негов служител, пък се е и домогвала до прелестите на щерка му. Керсоблепт отвърна, че ти си само едно наивно момче, а Фарсалас е изрод, що изтезава всички в Еге, и че като цяло отношението към работниците тук е лошо и може би затова си реагирал толкоз крайно, един вид писнало ти е да те тъпчат, обаче баща ми така се вбеси, че го цапардоса с церемониалния си тирс! Съзрях свършека на тоя мил човек, Спартак!… Сега си почива в постелята, но съм уверена, че черепът му е спукан и няма да дочака утрото! После, като клекнах да го повдигна от пода, тате ми се нахвърли! Нарече ме… не, няма да кажа как! Взе да ме бъхти, всъщност продължи, щото почна още отпреди туй… Ще нарани и теб, ако не заминеш! Може би не ще те убие, стига времевата нишка, що провиждам, да не се е скъсала нацяло, ала ще ти причини много болка…

„Болка! – захилил се наум момъкът. – Дреме ми мен за болката, ха-ха-ха!… Щастието ми е по-могъщо от всяка болка! Видях белите коне на Рез! Как иначе, докато лежах несвестен, щеше лично да ме посети най-разкошното създание на света!!! Възможно ли е да ме харесва? Надали колкото аз нея!…“

– Идвала си? – повторил той с искрящи очи. – Да ме видиш?…

– Нали казах вече!

– Защо?…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Спесимен – пример, проба, мостра, образец.

2 Партенон – прочут древногръцки храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос (Богинята дева), покровителка на града.

3 Александрия – античен и съвременен град в Египет (на Средиземно море), проектиран от Дейнократ и построен от Александър Велики.

4 Александрия е един от най-големите центрове за производство на стъкло в древността.

5 От Лерна – древен град и историческа местност в Арголида (в класическа Гърция) близо до гр. Аргос.

6 Лернейска хидра – митологично чудовище (дете на Тифон и Ехидна) с тяло на змия и девет драконови глави, живяло край гр. Лерна, убито от Херакъл.

7 Евклид (323 г. пр. Хр. – 285 г. пр. Хр.) – древногръцки математик, живял в Александрия, наричан „баща на геометрията“, автор на книгата „Елементи“ – един от най-влиятелните трудове в историята на математиката.

8 Антифон (Антифонт) Атински (479 г. пр. Хр. – 409 г. пр. Хр.) – древногръцки натурфилософ-софист и математик.

9 Диомед – митичен тракийски цар (на племето бистони), син на Арес и нимфата Кирена. Имал изключително красиви и силни коне, хранени с човешко месо. Херакъл открадва конете, но бистоните го настигат и влизат в битка с него, в която той побеждава Диомед.

10 Щръклица – голяма полска муха, която хапе най-вече говедата и конете, конска муха.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s