Чаровната Ели Раданова за музиката, за предизвикателствата и мечтите

Едно интервю на Христиана Стойчева

Чаровното момиче, което едва на 17 направи фурор в телевизионния ефир с изпълнението си на „Sweet child O’ mine“ на Guns N’ Roses и предизвика Соня Васи да се съблече, днес е млада дама, която сама пише музиката и текстовете си, и не се страхува да бъде открита и различна.

Виждаме я такава именно в новият и проект „Сянка на жена“, където певицата разказва историята на една невъзможна любов, в която се преплитат много романтика, страст, дързост и чувство за вина. Няма лоши герои, а много въпроси, отговорите, на които не могат да бъдат категорични. Днес разговаряме с Ели за живота и музиката, специално за читателите на АЛТЕРНАТИВ ПРЕС!

       -От колко време се занимавате с музика?

  -Аз съм относително класически случай – занимавам се с музика от ранна детска възраст. Започнах с уроци по пиано и солфеж, когато бях на 7, след това станах част от ДВГ “Щурче” към СОУ “Никола Йонков Вапцаров” в родния ми град Силистра, но през този период балетът беше на първо място в сърцето ми и бях отдадена на идеята да стана прима балерина. Едва на 13 години реших да се запиша на индивидуални уроци по пеене при Тома Данчев и след това не съм имала колебания по кой път да продължа.

  -Как открихте и развихте своя талант през годините?

– За щастие ми се случиха много вълнуващи срещи с учители и ментори, които ми помогнаха да се развивам и да любопитствам за всичко свързано с изкуството. Благодарение на Тома Данчев се докоснах до джаз стандартите, блус и соул музиката, и все още пазя една от школите, по които работихме – “King of Jazz’, Louis Armstrong. Ключовия фактор обаче е това, че откакто се помня вкъщи винаги е звучала хубава музика и съм възпитана да имам отношение към нея.

        – Не си спомням конкретен момент, в който да съм си повярвала, че имам талант. Просто колкото повече пеех, толкова повече ми се пееше. И така до днес. 🙂

        –   Каква музика слушате в свободното си време и имате ли фаворити сред българските и чуждестранните изпълнители?

        -Определено съм на периоди и ме вълнува доста разнообразна музика. Днес слушах Дебюси, вчера Ета Джеймс и Би Би Кинг, утре може би ще се върна към тийнейджърското си Аз като си пусна “thank u,next” на Ариана Гранде, за да си припомня колко беше хубаво на концерта и в Антверпен ха-ха.  Иначе Stevie Wonder ми е сред най-любимите артисти и композитори, и не спирам отново и отново да се влюбвам в музиката му. Не бих напуснала този свят, преди да посетя негов концерт и да пресипна от крещене докато той пее “Higher ground” (да речем).

  – Следя и уважавам големите имена в българската музика и ме радва факта, че познавам такива изпълнители, които тепърва ще се наредят до тях. В момента ми хрумва горещо да ви препоръчам да чуете Лина Никол в компанията на чаша вино.

   -От какво според Вас се нуждае  съвременната българската музика, за да излезе на световната сцена?

         – От това хората, които я създават да имат повече самочувствие и да получават силно рамо под формата на финансова и разпространителска подкрепа от вещите лица, които са от другата страна на процеса.

         – Каква е историята зад новата Ви песен „Сянка на жена“ ?

Историята е лична, неочаквана, с аромат на надежда, трепети,  и подчертано сладко-горчив послевкус. Задавам си много въпроси и до днес, които предимно се въртят около “Защо?”  и “Ами ако?”.  Обичам да размишлявам над емоции, чувства, отношения.  Песента е вдъхновена от един доста турбулентен период в живота ми, но съм благодарна, че се приземих успешно. Написах я на един дъх на пианото вкъщи , а след това Венци Дреников и Момчил Борисов се погрижиха да заблести със звученето, което чувате сега. Много съм щастлива, че вече е на свобода и мога да я съпреживявам с други хора.

         –  Любовта ли е най-голямото вдъхновение за един творец?

         -Предполагам. За мен със сигурност е. Напоследък най-често ме занимава порива да я позная такава, каквато вярвам, че съществува. Наскоро написах песен за Човекът с някакви много симпатични и романтични негови детайли, които съвсем приличат на истински, а… още дори не съм го срещнала. Досега всичко, което ми е хрумвало е било по-скоро музикален разказ на преживяване, което вече ми се е случвало. Та това беше интересен момент в онази вечер. Съдбата със сигурност има да каже някои неща по темата, но търпеливо ще изчакам момента, в който е в настроение за разговор. 🙂

        

         –     От какво се нуждае една балада, за да докосне истински своите слушатели?

От това да бъде честна, свободна и да те държи на ръба на разума.

        –  Какви проекти планирате за в бъдеще?

В момента не смея да си правя сериозни и дългосрочни планове, тъй като ми се струва невъзможно, а и малко арогантно на фона на цялата ситуация. Но имам големи мечти свързани с музиката, част от които постепенно ще се превърнат в цели и няма да спра да препускам докато не се случат.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s