ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

ПРИЛАГАМ ИЛЮСТРАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИШЕ ТАКА:

Илюстрация от оригиналния комикс „Спартак “ на Любомир Манолов, списание “Дъга”, 80-те години на ХХ в., художник – Георги Шуменов.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 47

17

Долу пък, посред прахта и патърдията, докато гледал оцъклен как монапосът сплесква под огромните си копита съборения конник, Реметалк зовял Боговете в изстъпление:

– О, Безсмъртни, о, създатели на всичко живо, сполай ви!… Това е Белия!!! Това е знамение! На мен ли го провождате? Аз ли заслужих честта да му тегля ножа?

А след туй закрещял на хората си:

– Хвърляйте по Белия! Сега ни е паднал, слава на Сребролъката! Трябва да го заколим!!! Трябва да сторим тавроболий за Кибела, Майката, да направим възлияние, ама с кръвта му! Брей каква смелост! Повърна се да помага на събратята си!

– Господарю – отвърнал му притеснен Мантиес, докато се мъчел да вразуми подплашения си сталион, – това е много опасно! Ако не го свалим, лошо ни се пише!…

– Мятайте, мамицата ви да шпоря!… – вреснал пък оня и копията полетели към Белия с драконов съсък, а той ги срещнал с издути гърди и рев на неописуема злост.

18

Три от остриетата го достигнали почти едновременно (предводителят явно се канел да нанесе съкрушителното поражение, та изчаквал). Първото копие се строшило в черепа на чудовището, по-корав от бронзов хипоторакс. Следващото – на Мантиес, улучило исполина нейде отстрани, ала без видими поражения, врязало се май плитко, като че пронизало само дебелата сигур три пръста кожа.

– Нееее, не сполучих!… Горко ми!… – извикал оня и се изплющял с длан по бедрото.

Затова пък третият конник – дребен, слабоват, несъвсем узрял момък на тънка черна кобила, поразил бика умело – право отпреде, малко под изтъкания от мускули врат с обиколка на крепостна кула!

Всички, включително и Белия, окаменели на място в очакване какво ще последва! По тая причина Спартак успял да огледа ловците хубаво, макар и набърже… Въпреки пушиляка и мръсотията, полепнали по тях, си личало, че са облечени и екипирани скъпо, не, ами даже изискано, били богаташи, та дрънчали… Кожухчетата им, преметнати напреки на седлата, били от рядък косъм, персийските им гащи – от чиста вълна, а нагоре носели не конопени ризи като планинците, а черни хитони от много фина тъкан. За оръжието и конските такъми – да не говорим!

19

Зад безпокойството на всеки от тия велелепни люде даже и в тоя критичен миг проминирала самодоволна благородническа осанка, особено пък при възрастния им среброкос и сребробрад водач, що доста приличал на…

Не!!!…

Определено приличал на…

Стига, бе! Направо поразително приличал на…

Та това бил…

… Той!…

… Перинтоският владелец!!!…

… Звярът!!!…

Спартак не повярвал на очите си! Пък и знамето!… Чак сега го огледал добре…

„Леле! – досетил се миг по-сетне. – Ами, естествено! Кой освен пуяк като Реметалк ще тръгне на хайка с фамилния си флаг! Сал той е способен на подобно изхвърляне – едно, за да се надува с произхода си, и друго, за да го познаят всинца отдалеч… хе-хе…, че ако не го различи овреме, някой от тъдявашните ловджии току виж му отнесъл фригийската капа! Абе, тоя мръсник не трябваше ли да е вече взел-дал! Пък като го гледам, същият си е… Само дето бая се е попрошарил… И е обрасъл до пояс! Ох, не бива да ме вижда! Няма да се намесвам в неговия лов!“

А онези в ниското стърчали като недозабити гвоздеи и чакали огромния зубър да се тръшне в прахта! По гърдите на чудовището се разпукало алено съцветие! То разтърсило кратуна и едва в тоя момент измучало от болка, направо проплакало на умряло, ама така, че тъпанчетата на присъстващите не се пръснали само благодарение на наушниците на рошавите им шапки! Сетне, вбесен донемайкъде, наместо да погине героически, Белия откопал къс земя с копито и потеглил напред – към стъписаните нападатели…

20

Трябвало да се разкара оттук, при това яко дим – това Спартак осъзнавал кристално. Ако го зърнел парадинастът, сигурно щял да повели на хората си да го заловят или затрият на място! Хич не му се щяло на планинеца да застава помежду четворицата ловджии.

Да го било страх?… Глупости! Тревожел се за друго… Ако ония го нападнели, нямало как да надделее над тях, без да им пусне кръв, без да премахне един-двама, да не речем и повечко. Той обаче не горял от желание да упражни насилие спрямо родителя на Родопис и спътниците му, па макар и при самозащита. Затова било крайно време да си обира крушите…

Вдигнал пети да изръга коня, ала изведнъж си спомнил думите на младата господарка, чути в Между:

„Не!!! Трябва да надвиеш болинтоса! Това е изпитание! Така ще неутрализираш Проклятието!!!“

И насреща му се явил и набрал яркост призракът на реметалковата щерка, състоящ се от пречистено, кротко вибриращо лъчение и нищо отгоре – съвсем като шафранодрешната Еос, ама без шафранените й одеяния, значи досущ сияйната Бусбатос, сиреч точно такава, каквато я запечатал в акъла си при последната им среща, що се състояла в съня му…

„Върви и му вземи главата! Не се май!“ – настояла тя…

„Ама в момента не може! – заоправдавал се наум Спартак. – Да се изпреча на пътя баща ти ли? Не видиш ли, че сега той е кандидатът да бастиса добичето! Ловът за владетеля е свещено занятие, а да му падне точно тоя звяр – това е направо стъпало към апотеоза, също като победа в люта битка! Плячката сама дойде при него! Ако му прекъсна триумфа, ако му дръпна слуката, ще ми налети и ще трябва да го простра! Как очакваш от мен да сторя зло на тоя, който те е създал из чреслата си?“

21

А в дола ставало страшно!… Пощурял от болка и злоба, със стърчащо от гръдта копие, огромният зубър се затърчал тежко, но в никой случай бавно, към дребничкия конник, що го промушил така немилостиво. В устрема си животното трябвало да мине през други двама противници – Мантиес и Реметалк. Първият, явно виртуоз с лъка, успял да пусне цели две стрели и пак сварил да се отдръпне от пътя на чудовището в най-сетния момент. Стрелите се забучили ужким дълбоко, но без да произведат ефект. Парадинастът пък, що се нахождал малко настрана, прехапал език за по-харна концентрация, примижал и хвърлил майсторски тънкия си сакски сагарис (Нали бил чуждопоклонник, та го предпочитал пред тукашните брадви, било то „кухи“ или плътни). Замятането било на косъм от съвършенството, секирката щяла да уцели бика право между очите (Вярно били червени като пламък!), ала оня тръснал чело, острието издрънчало в един от рогата му и изящното оръжие тупнало на тревата! Говедото ускорило галопа си и подминало властелина на Перинтос, без да го удостои с внимание.

– Пази сееее!… Махай се от пътя му!… – викнал дрезгаво Реметалк на младока, като съобразил, че именно той е мишената на отмъстителния болинтос.

– Ех, господарю – крещял Мантиес. – Биваше ли? Разярихме го зле!… Ще ни го върне тъпкано…

– Безсмъртни, милост! – разперил в ужас празни длани към небесата третият ловец. – Всеки, смутил спокойствието на Белия, е бил наказан рано или късно! Старата Богиня прощава само на мъртвите!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s