С Васил Драганов – в живота и на сцената

Интервю на Тошко Стоянов

Днес ви срещаме с един от големите актьори, един от комиците – Васил Драганов. Той Завършва актьорско майсторство в Нов Български Университет през 2002 г. Играе на сцените на театър „Възраждане“, Театър “Сълза и смях”, Държавен пътуващ театър. Гостува в спектакли на Драматичен театър Пазарджик, Драматичен театър Търговище и др. От 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ където негови роли са: Земляника в “Ревизор” от Николай Гогол, Лихас в “Херкулес и Авгиевите обори” от Фридрих Дюренмат, Бридоазон в “Един безумен ден” от Пиер дьо Бомарше, Ваклин в “Почивен ден” от Камен Донев, Ординарецът в “Бащата” от Аугуст Стриндберг, Хауард в “Лунатици” от Кен Лудвиг, Майстор Янко в “Майстори” от Рачо Стоянов. В интервюто на Тошко Стоянов, самия Васил Драганов ще разкаже какъв е пътят му до театъра.

-Какви бяха младежките ви години?

– Както се казва „всяко начало е трудно“. 93-та година ме скъсаха във ВИТИЗ- Тодор Колев и професор Азарян на втория кръг на пеенето. Само като запях и цялата комисия се изнесе, но още на другия ден ми дойде акъла. Септември 1993-та влязох в казармата, където бях съвсем истински пожарникар в продължение на година и шест месеца; имам някъде около 80 загасени пожара от мен и безброй опасни случки.

-Какво се случи след това?

И след това станах шофьор в гражданската авиация, тогава все още съществуваше БГА“Балкан“. Баща ми е стюард, чичо ми и дядо ми са пилоти, някак продължих по техния път. Две години работех като стюард, но съкращенията ме хванаха когато приватизираха работното ми място, 95-та година, и по-късно ме уволниха. След време реших да стана охранител в дискотека и това го работех. Трябваше да бъда лош, горе-долу го играех че съм такъв. Вътрешно обаче много исках да се занимавам с театъра- това беше моята най-голяма мечта, която впоследствие осъществих.

След стартирането на актьорската Ви кариера,кой беше първият актьор с когото се сприятелихте?

Първия актьор, до когото се докоснах и мой преподавател за четири години, е човекът, при когото завърших: големият актьор, педагог и режисьор Илия Добрев, лека му пръст. Той е първият човек, който ме сащиса с уменията си в театъра и преподаването. Негов асистент беше Иван Налбантов, актьор на театър „Българска армия“ прекрасен, да е жив и здрав. Покрай тях двамата се запознах основно с колегите от театъра, всички големи имена. Работих и с Леон Даниел -правихме руски пиеси.

-Една от ролите ви е в любимия български сериал“ Столичани в повече“- Радко Чеканов. Имате ли прилики с този персонаж?

Радко Чеканов е една роля, която в крайна сметка създаде популярността ми, на, сърце ми е. Радко си прилича много с Васил Драганов – аз съм същият. Много по-лесно човек изиграва нещо, когато той самият е такъв. Извадих от себе си тази глуповатост, разсеяност и въобще качествата ,дори отрицателните, които притежава този герой; абсолютно се припокриват с моите. Аз съм Радко Чеканов- характерът на Радко е и моя характер.

В днешно време актуален въпрос е за свободата, в буквален и преносен смисъл. Какво за вас е свободата?

Великата Стоянка Мутафова казваше, че свободата е сцената и че сцената е свобода. За мен свободата е тогава, когато човек не се моли, в буквален смисъл и твърдя че съм свободен, тъй като ,поне до момента, не ми се е налагало да се моля. Много съм губил от това нещо, страшно губя и от това, че не се подмазвам и че казвам истината в очите; никой не обича да му я кажеш. Когато се намери някой който да му я каже,той веднага бива отхвърлен. Не съм се притеснявал от това, защото дишам и живея свободно, даже спя спокойно.

Имате ли любимо място или места в България?

Имам ,разбира се и това е град Царево, естествено на морето. Влюбих се в това място като енергия, влюбих се в Странджа и хората . Много години ми беше мечтая, да си имам нещо свое там и преди пет години се сбъдна- успях да си купя апартамента там. Сега не ходим другаде – и зимата, и по време на пандемия, и лятото за два месеца, аз съм си на Царево. Това е моето място; имам вече много приятели, приятелки. С по-голямо удоволствие посещавам.

И като говорихме за свободата,съгласен ли сте, че „човек трябва да е търпелив, но не и да търпи“?

Аз съм търпелив човек. Скоро, преди няколко дни, ставаше въпрос за един проект от който можех да изкарам пари. Подразниха ме не условията, а отношението към работата и отказах, тъй като наистина парите не са всичко. Предпочитам да имам по-малко, но да съм свободен и никой да не ми се качва на главата. Търпя, емоционален съм и като всеки представител на зодия Скорпион в един момент жиля страхотно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s