ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

ПРИЛАГАМ ИЛЮСТРАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИШЕ ТАКА:

Илюстрация от оригиналния комикс „Спартак “ на Любомир Манолов, списание “Дъга”, 80-те години на ХХ в., художник – Георги Шуменов.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 46

13

Препускал тоя гигант запенен, стърчащ сигур четири палести над останалите говеда, разблъсквал ги с масивните си хълбоци и често извръщал грамаданското си главище назад – към преследвачите, та Спартак видял и страховитата му муцуна. Разбира се, не можел да метне абсолютно точен поглед чак дотам, но бил петимен да се закълне, че очите на това противоестествено безцветно чудовище са аленочервени, а рогата – въгленовочерни!!!

„Убий Белия!“ – тия до днес необясними слова, изписани от звънък момичешки глас с пламък връз черно безмълвие, изтрещели в съзнанието му! Спомнил си той причудливото задание, що преди няколко дълги години му поставил някакъв си Бог чрез устата на Розоликата!!!

„Да го убия? Харно!… Ама как точно да стане? – завайкал се наум. – Как да сляза в дерето? Докато намеря път за Вукефалас надолу, или животните ще избягат, или тия петимата ще ги изпотрепят и за мен не ще хартиса трошичка!…“

14

Минута-две по-после ловната дружина взела да застига зубрите, що вече подминавали Спартак и наближавали пропастта. Ставало интересно!

– Мантиес, бърже отляво! Ти и ти – също!!! Обиколете ги! – изкрещял предводителят.

– Скоро!… Действайте!… Пиле да не прехвръкне!!!… – ревнал оня, комуто викали Мантиес – изпъчен, висок, плещест, съвършено уверен ездач, що балансирал на седлото като роден ведно със своя раванлия, без да държи юздите ни най-малко.

Пушилката се била разпростряла до небесата, та в момента Спартак не наблюдавал точно реалността, а досущ като окованите в Платоновата пещера несретници, виждал само силуети, сенки и случайни фрагменти както от жертвите, тъй и от преследвачите. (Пък и мислел само за Белия!) Затова все още не загрявал, че водачът на дружината, оня с пилоса, е не кой да е, ами самият парадинаст Реметалк – неговият стар и най-върл душманин! Не го познал и по гласа, щото редовното пиене и дългогодишното истерично хокане по всекиго на тоя свят били направили тембъра на перинтоския управител дважди по-грапав и дебел.

Ловците явно били майстори и знаели точно що струват. Трима от тях се спуснали напреж, изпреварили опашката на стадото, вклинили се между бягащите говеда, отсекли пътя на последните петнайсетина, ловко ги отделили от основната маса, като пищели, дюдюкали, ръгали с копията като с остени и заедно с другарите си по-надире ги обградили в полукръг тъй, че от другата страна на бедните скотове останала само дълбоката урва и те нямало накъде да шавнат. Идеята явно била животните да се избутат към провала, да бъдат принудени да рипнат в него и да се размажат по дъното, или пък, ако останат на равното, да погинат, надупчени от дротиците.

Отцепената групичка съдържала млади, снажни и сигур крехки бичета и юници, два-трима жилави старци, както и няколко заоблени от тлъстата перинтоска паша майки с неукрепналите си рожби – от лесна по-лесна плячка. Останалите зубри вече се отдалечавали и подир миг щели да се потулят зад завоя на продълговатото дере.

Спартак бил доволен. След малко той щял да препусне по ръба на оврага, за да намери път надолу, да догони голямото стадо и да вземе дела си от тоя щедър дар на Девата с двузъбеца, необезпокояван от петимата непознати. (Може би щял да му падне дори албиносът!…) Затуткал се обаче от любопитство – да не пропусне що ще се случи…

На приклещените в капана бизони им била спукана работата… Конниците вдигнали метателните оръжия и зачакали заповед от началника си да ги приведат в действие…

15

В тоя момент обаче иззад облаците сивкава прах вляво устремно ги връхлетял Белия – самата легенда, самият абсурд, самата тератологическа небивалица!!!… Спартак никога не бил вярвал истински в това… нещо… Той зяпнал в захлас митичното същество, дето май нямало аналог дори в Аполодоровата „Библиотека“, бика – герой в много от сказанията на планинците, що се носел към ловджиите като косера на самата смърт. И бил съвършено неспособен да отскубе взор от тая великолепна и поразителна баталия.

Ездачите пък, добре позиционирани около ужасените си пленници, погълнати докрай от изтреблението им, изобщо не отразили прииждащата заплаха, а ловко и точно запратили копията по набелязаните цели. Зубрите хриптели, пръхтели, дърпали се към ръба на урвата и се притискали един о друг, причинявайки си болка. Няколко вече били изблъскани в пропастта и летели надолу. Ловците били останали с по два дротика, тъй че след като повалили първата редица говеда, се приготвили да мятат отново – за последно.

Тъкмо тогава приказният рогат великан достигнал най-крайния от тях – знаменосеца…

16

Оня го зърнал късно, пробвал да принуди коня да отскочи, че да го избегне, ала чудовището вдигнало и двамата на рогата си с все пръта и пряпореца и ги запокитило пет-шест разкрача надире само с едно тръсване на колосалната си глава, из която се разлетели парчета лига с размери на човешка длан.

След туй надало такъв рев, че твърдта се сгърчила, животните – и питомни, и диви, обезумели, а Вукефалас се възправил на задни крака и понечил да си духне под опашката, та Спартак го озаптил с немалко зор.

„Дионисе, страдалецо! – помислил си младият мъж, възхитен от така нетипичното за тревопасните създания саможертвено поведение на болинтоса. – Значи вярно съществува? Тоя, дето селяните наричат убиеца на баща ми! Всемогъщи!… Тя ми заяви!!! Родопис ми го заяви! Там – в безкрая между световете!!! Довърши Белия, лочи от кръвта му, отгризи от сърцето му!… Мислех, че дърдори глупости! А и тогава не знаех как е загинал татко! Мислех, че тая твар е някаква измишльотина… символ на нещо си!!! Герой от сказание! Но ей на – тук е!!! Бре! Виждал съм бик да напада – не обелва и зъб! А тоя се дере като хищник, заканва се, заплашва, държи се… по човешки!… Да, дивите говеда мучат, реват, та се късат, от петдесет стадия се чуват, обаче май само като са разгонени! Като са гладни, жадни, уплашени… Не и когато се бият! Дали вярно в тоя изрод не се е вселило нещо… друго… отвъдно?…“

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s