ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

ПРИЛАГАМ ИЛЮСТРАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИШЕ ТАКА:

Илюстрация от оригиналния комикс „Спартак “ на Любомир Манолов, списание “Дъга”, 80-те години на ХХ в., художник – Георги Шуменов.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 45

Глава I

9

– Охооо – заявил младият мъж на четириногите си другари, – още мераклии за плячката! Трябва да внимаваме! Дано не са хипемолги от южняшките кланове, одоманти или качили се нагоре дерсеи, че може да ни създадат главоболия!… И трите вида получовеци не делят улова си с никого и са склонни да те изкормят за една заешка опашка, а що пък да си говорим за цяло стадо охранени бици!…

Така било. Ама хайде, одомантските бракониери, вечно недоволните дерсеи – иди-дойди, докато югоизточните планинци – те били извънредно неприятни маниаци – същински варвари, не точно меди дори, ами останки от стари племена на пришълци. Живеели в шатри, наместо в къщи, посред грамадните си конски хергелета, не си плащали редовно данъците на ванакса, не кусвали вино и медовина като нормалните люде, а си организирали брутални надпивания с разни билкови и гъбени бълвочи, от които добивали извънредна агресивност и грозни видения, при това лочели упойващите си помии не от ритон или чаша, а от човешки черепи, обявявали кръвна вражда на когото им скимне, и то само ако ги изгледа в очите, а като играели колабрисмос, често се избивали съвсем наистина. Абе, дива работа!

10

Носел се Вукефалас като планинска буря през храсти и шубраци, а шумът приближавал – ставал все по-оглушителен, съща стена от звуци, ала и изразителен, с добре изпъкващи детайли! В него вече можели да се обособят съставляващите го елементи. Освен тропота на десетки, да не речем и стотици копита, освен цвиленето и пръхтенето на коне, се откроявало паническото мучене на множество диви говеда, както и подвикванията, възклицанията, бойните крясъци и ругатните на разгорещени ловци, а май дори и свистенето на стрелите им. Опиянен от тая нестройна музика на напъна и насилието, която познавал добре и обожавал даже повече от пейаните на Филамон, Спартак вече вдигал лъка в левицата си, когато…

Земята под нозете на жребеца свършила!… Изчезнала като отхапана!… Животното изцвилило отчаяно и забило хипосандалите си от дебела цял пръст глиганска кожа на педя пред ръба на отвесен склон, зад който ръб не се съзирало друго освен свеж перинтоски въздух!…

Спрял се Вукефалас, миг преди да се срине с ездача си в дупката под стръмнината. Надолу се затъркаляли отронени от скалата парчета и буци пръст, а младият мъж безмалко не се преметнал през главата на коня… Секунда подир това кучето също заковало до тях с разтворена паст, из която като бутимо изскачал, па се прибирал розовият му език…

Стоели запъхтени пред дълбок поне пет разкрача овраг! Да били направили още стъпчица, сега щели да се въргалят на кайма през осеяното с остри камънаци дефиле под краката им.

– Полека, перко!!!… Искаш да ни утрепеш ли?… – викнал Спартак на носача си и потупал запотената му шия, ядосан най-вече на собствената си непредпазливост. – Шегувам се, де, не се стягай!…

11

Огледал се хубаво Спартак под себе си. И сетивата му попили невероятно зрелище! Земята се тресяла, стволовете на боровете танцували, ушите заглъхвали като че в момента ручали едновременно пискуните на хиляда гайди, а долу, в ниското, сред валма прах, сред хвърчащи камъчета и пръст преминавало в галоп огромно стадо зубри! Сигур сто парчета!!! Грубо изсечени исполини, почти дважди по-едри от домашно говедо, с неголеми завити рога, гъсто окосмени, рошави и гривести по вратовете и в предната половина на тялото, а гладки и жилести в задната, кафеникави, по-светли – бежово-кафеникави, па и по-тъмни – тъмносивкаво-кафеникави. Невъобразима сцена! Чутовна картина, каквато дори планинец можел да съзре рядко!… Величава, носеща се като лавина мешавица от мускули, козина и остро миришещ животински ужас!… Идели отдясно – от просторните терасовидни пасища, завиващи полекинка на северозапад, а търчали наляво, сиреч на югоизток… В посоката, към която се движели, на три-четири хвърлея по-надире долът правел рязка чупка, а откъм оттатъшната му страна се отваряла дълбока пропаст. Тъкмо натам се били засилили, пришпорвани от страха…

На петдесетина разкрача подир опашката на тая унищожителна вълна от живо месо с викове, подсвиркване и смехове, подредени в триъгълник, препускали петима конници. Били още въздалечко, ала Спартак различил лисичите им шапки, издължените плоски върхове на късите им копия с листовидни върхове, баш каквито ковял някога Бититралис, и вълнообразните им скъпи лъкове, подобни, поне по силует, на скитските – навярно съчленени, трипластови, с редуващи се дърво и кост по двете еднакви дъги. (Макар и изкусно направен, лъкът на младия мъж бил по-прост, от един вид дърво, значи тия се явявали зибитиди от сой.) Ездачите предвождал едър мъж с островърх калпак и наметало. Останалите яхали, разпределени по двама от двете му страни, една идея по-назад от него. Крайният ляв час по час надувал обкован в лъскава мед рог, а пък оня от другата страна размятал захванато на дори знаме… То плющяло и се гънело на вятъра, та Спартак все още не забелязвал, че цветът му е син, а емблемата, украсяваща тоя къс висококачествено платно е кадуцей! Гербът на Реметалкидите!!!

12

А и бил обсебен от зубрите, ето защо бърже отлепил зеници от ловджиите и ги приковал отново към обезумялото стадо – стократно по-интересна картина! Бил направо очарован… Красива, просто дивна, абе, даже някак възвишена гледка изобразявали тия могъщи същества, поединично незлобливи, предпазливи и кротки, а събрани накуп – по-опасни и разрушителни от обучена армия. Ами че да, така, както се били юрнали в момента, ако минели през малка пара, щели да я изравнят до темели… Уж бягали да се спасяват, а приличали на унищожители!

И тогава…

Спартак се опулил!… Втрещил се!… Ахнал!… Ощипал се, да не би да е заспал на седлото и да сънува!…

Всред гмежта от сплъстена или щръкнала козина във всички отсенки на кафявото, землистото и препечено охровото, почти на челото на колоната бегълци се откроявал един особено едър бик албинос! Бял, ама бял! Снежно, мъртвешки, нереално и плашещо бял!!! Легендарният свещен болинтос?…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s