Превръщаме се в неграмотна нация, има ли изход от този проблем

Елиз Адем

Грамотността е двигател за устойчиво развитие, тъй като позволява по-голямо участие в пазара на труда; подобрено здраве и храна за децата и семействата; намалява бедността и разширява възможностите за живот.

Отвъд традиционната си концепция като набор от умения за четене, писане и броене, грамотността се разбира и като средство за разбиране, тълкуване, създаване и комуникация във все по-дигиталния, богат на информация и бързо променящ се свят.

Демографската статистика показва, че неграмотността вече е генерирана в порядъка на 10-ки проценти. Сега вече сред 15-19 годишните са бъдещите граждани, които ще останат без първична грамотност (стигнали са максимум до 4-ти клас) и закономерно остават и без минимална функционална грамотност са потресаващо висок процент. При българите те са – 9%, при турците – 25%, при ромите – 64%.

Кои са причините ситуацията да е толкова тревожна?

В интервю за БНР преподавателят по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Владислав Миланов, обобщава причините така:

доц. Владислав Миланов

Големият проблем е, че чрез обучението по български език не подготвяме младите хора да общуват, да умеят в различни ситуации, да бъдат силни чрез словото, да знаят как да се държат и в магазина, но и в официална ситуация, която изисква да използват и книжовната норма и цялото богатство на езика“.

Според него учебниците по български език не са достатъчно интересни за децата: „Те не могат да грабнат децата, за да използват езика с цялото му богатство, да го разберат. Не да ви кажат какво е минало неопределено време, а в речта си да могат да използват тези форми и тя да бъде наситена и богата“.

Месут Осман, СТАРШИ УЧИТЕЛ ПО БЕЛ В ОУ“УСТРЕМ“, С. СТАРОВОРШИ:

Месут Осман

Определено. Причините?! Не са една или две. Същинските причини, според мен, са комплексните. Визирам неща като: образованието заема все по-малко място като жизненоважна ценност в семейството, насочването на погледа на децата, особено от много „отговорни“ родители, към други „ценности“, самото ни съвремие е с по-особен облик … В резултат, една голяма част от младото поколение получава такова възпитание, задоволява се с „грамотност“, която не му позволява да разбере, че остава неграмотно.

Анелия Акалиева, НАЧАЛНА УЧИТЕЛКА :

Анелия Акалиева

Една от причините е голямото разнообразие от технологии, което измести необходимостта и удоволствието от четенето на книги. те предизвикват сериозен интерес у децата, не заради информацията, а заради удоволствието от игри, за което основно се използва модерното устройство! Друга причина е липсата на контрол от страна на родителя! Безотговорността на родителя към учебния процес на детето, оставя у него впечатление за свобода, което неминуемо води до слаб интерес към обучението!

Друга причина, която бива осъзната на по – късен етап е тази, при която се виждат прогресивни израствания на личности, които са неграмотни! Други, които са учили, полагали усилия, за да достигнат високо ниво на грамотност – те биват под ценени, изместени… Основно чрез политически или други близки връзки, които не са възложени на основата на грамотността!

Следва срив при тези, които се борят да успяват, заради това, което са! Често родителите дават този пример на децата си, докато още изграждат своя характер!

Давайки им всичко, което все още не са заслужили, те нямат стимул да се възпитават и образоват, защото знаят, че така или иначе ще получат онова, за което мечтаят!

Ценностната система е тотално срината, това е проблем, който води много други след себе си, като един от най-важните е неграмотността!

Как ще повлияе онлайн обучението на ситуацията с грамотността сред българските ученици?

Хенриета Фор

Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор предупреждава, че затварянето на училищата се отрази негативно на уменията на децата да четат, пишат и смятат, както и на уменията им да се развиват в условията на икономиката на XXI век。

Месут Мустафа:

Онлайн обучението. Едва ли е нужно да подчертаваме, че не е като да си в класната стая. Най-малкото – заради самата атмосфера. А това дали е резултатно, или пък е „цирк“ /цитирам/, смятам, че не е уместно да се отсича категорично. Когато става въпрос за ученици, работещи и в училище, спад в успеваемостта почти не се забелязва. Дори си има и положителен момент – родителят има повече предпоставки да участва и да бъде полезен на детето си. И отговорният родител го прави. В този смисъл, не толкова онлайн формата, а пак екипната работа, координацията, стабилната връзка „учител-ученик, родител“, са определящи и тук.

Анелия Акалиева:

Със сигурност ще има сериозни затруднения с усвояване на учебния материал! Първо и много важно заради техническите проблеми, които затрудняват връзката между учител и ученик!

Друга основна причина е концентрацията, която в извън училищна среда е много трудна, стигаме до липсата на контрол от страна на родителя, но добавяме и тази на учителя, тъй като те нямат пряка връзка с него!

Според Магдалена Трифанова, майка на първокласник,онлайн обучението по никакъв

начин няма да се отрази на ситуацията с грамотността сред учениците. За нея грамотността се определя колкото от учителя, толкова и от родителите, средата и амбициите на самото дете.

Данни на UNICEF България обаче показват, че едва 20% от родителите се чувстват напълно подготвени да подкрепят своите деца по време на дистанционното обучение, докато 50% от родителите споделят, че не успяват да подкрепят децата си в учебния процес. Тук възниква големият въпрос. Какво ще се случи с учениците ,които не са включени в учебния процес онлайн и за чиито родители образованието не е ценност ?

След началото на учебната 2020-2021 година министърът на образованието Красимир Вълчев коментира темата :

Красимир Вълчев

Може ли неграмотни родители да ограмотяват деца – говоря за първи клас. В такива семейства загубите клонят към 100%. За тези деца училището единствената българска образователна среда.

Онлайн обучението за учениците от начален курс приключи засега.Но важните въпроси остават.

Възможно ли е неграмотни ученици да се дипломират?

Месут Мустафа:

По принцип – не. От гледна точка на логиката – не. За съжаление, реалността е друга. Но нека да пуснем по-малките ученици в междучасие, а да обърнем внимание на по-големите – без лирическо отстъпление, с факти: 6 милиона население, 60 университета. Страни, водещи във всяка една сфера – 80 милиона население, 8 университета. 5-има от 10-има висшисти не умеят да свържат 3 /три!/ изречения. И 8 от 10 се хвалят, че са си имат „най-малко по ДВЕ смартфонИ, от НАЙ-МОДНИТЕ“. Езикова култура, обща култура, ценностна система…

Какви са механизмите да бъдат запълнени пропуските ?

Механизмите?! Ще перифразирам въпроса и ще отговоря съвсем накратко – начините за едни по-добри резултати са много и най-разнообразни, но винаги трябва да се водим от това да правим, всичко, с желание, всеотдайност, с ясната осъзнатост, че ученето не е заради самото учене, то е пътят към това, към което всички се стремим – да бъдем знаещи, можещи, успяващи. Да бъдем Хора. Добри.

Кои са възможните решения?

Според доцент Владислав Миланов трябва да се промени философията в преподаването и разбирането на езика.

Месут Мустафа:

Имаме задача с повишена, а може би – не, трудност. Скромното ми мнение по въпроса – във всяко от звената на образователната система са налице брънки, които скърцат, силно. Съответно, няма как да се радваме на хода на една добре смазана машина. Някои ще кажат, че се работи по въпроса. Уточнение по виждането ми – с козметични промени, резултатите също ще си останат също козметични. Най-твърдата ми позиция: Нужна е хирургическа интервенция, ОТ – ДО. Няма да изпадам в конкретика. Лесно е за досещане.

Анелия Акалиева:

Контрол и участие на родителите в живота на детето. Разговори, дейности, които ги ограмотяват чрез практически задачи, насърчаване на използването на технологиите за ограмотяване, а не за игри!

Трябва нивото на критериите да бъде високо завишено, за да има реална конкуренция, което ще стимулира желанието и стремежа към подобряване на нивото на грамотност。

Според изпълнителния директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор часовете за наваксване на материала трябва да бъдат приоритизирани, за да се гарантира, че децата, които не са имали възможност да учат дистанционно, не са забравени.

Новите програми след 7-ми клас предвиждат в българските училища да се залага на професионалното развитие, на занаятите повече, за сметка на езиковото обучение.

Проблемът с неграмотността сред българските ученици остава актуален. А дистанционното обучение показа още по-ясно нуждата от работещи решения.。

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s