ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

Илюстрация от оригиналния комикс „Спартак “ на Любомир Манолов, списание “Дъга”, 80-те години на ХХ в., художник – Георги Шуменов.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 43

Глава I

4

Отдаден на тия неканени мисли, Спартак обаче се бавел с изстрела повече от допустимото. Телеф не издържал да трае и клечи мирен, изчаквайки безкрайните приготовления на господаря си, та хукнал към вълчището или по-скоро към удавеното шиле, що звярът бил изтървал по средата на поляната, когато преди малко съзрял (или надушил) преследвачите си.

Муцуната на Пепел вече се скривала зад странния фалосоподобен ортостат, когато Спартак най-сетне освободил стрелата. Докато тя прелети разстоянието до целта си, от погледа му се изгубил и дебелият врат на вълчището. Аха-аха и гърдите на звяра да преминат в зоната на безопасност, но не се получило… Както ставало често, на младия токсофор му бил достатъчен един-единствен опит, за да реши проблема си завинаги…

Блъснат от инерцията на острието, хищникът се сурнал настрана, поразен два-три пръста зад и под лопатката, преметнал се презглава в кратковременна агония и приритал.

С възбуден лай, що изразявал задоволство и опиянение от лова, Телеф подминал удушеното агне и продължил към него.

5

– Казах ти, че ще се справя и без да ми се бъркаш. От петнайсетгодишен не изпитвам нужда да ме напътстват, когато реша да превърна някого в дар за Властелина на преизподнята! – заявил мислено Спартак на избледняващия спомен за ковача, а сетне лекинко сръгал Вукефалас да се размърда.

Трябвало бърже да одере чудовището и да потегля, че почвал да освирепява от глад. Обаче глад-неглад, не смятал да хариже на стихиите хубавата козина на пакостника с цвят на лигурски мрамор. От нея щяло да излезе чудно елече (е, не цяло, разбира се, но, да речем, предница), а щяла да послужи и като поредно доказателство пред селяните за това кой е истинският им господар – първо, кой милее за тях и поминъка им, та е готов да зареже зибитидското си безделничене и да се втурне във всеки миг да се разправя с техните неволи, а второ, кой, единствен в Небесни кошари, има и куража, и майсторлъка да ликвидира подобен ужасяващ изрод като на шега.

Докато Вукефалас приближавал трупа на вълка в грациозен тръс, золтесовият отрок разкършил рамене и понечил да върне лъка на гърба си, ала изеднъж… застинал!… Жребецът се стреснал, спрял, вдигнал се рязко на задните нозе и взел да вири глава и да цвили неспокойно!

6

Зачул се глух, но мощен тропот… Като изпод земя!… Бре!?! Младият мъж се огледал на вси страни, за да установи от коя точно посока дохожда звукът. Трябвала му секунда… Донасял се, изглежда, откъм лесовете на юг, що ту вървели гладко, ту се драпирали ситно, ту се спущали по планината стръмно в дебели, почти отвесни, остро изсечени гънки, като масленозелена зейра връз телесата на ръбат великан!… Явно и кучето било доловило тътнещия шум, щото на мига загубило интерес към покойния си душманин Пепел и се прибрало при стопанина си на пожар, гледайки недоверчиво към гъстите гори, отгдето, вече всички присъстващи били сигурни, прииждал тоя грохот с мъчноопределимо естество.

– Бау-бау-бау!… Гррр… Бау-бау! – доразтурил гръмко спокойствието на пасторалната ситуация молосът, когато бученето взело да се усилва и да връхлита на застрашителни талази.

„Хм, що ли е това? – помислил си Спартак. – Земетръс? Да пази Посейдон! Буря? Люта Перконова сръдня? Не, по-скоро… Сякаш препускат животни… много животни… някой пришпорва пред себе си коне… огромен табун!…

Ала изеднъж му светнало!!!…

Коне, обаче другия път!…

7

– Боже всемогъщи!!! Какви ти коне! – извикал на Вукефалас и го плеснал по лъскавата шия. – Та това са зубрите, друже!… Болинтосите! Майко, какъв лов ще падне!“

И умората му се изпарила. Едвам вдъхнал миризмата на живо, тичащо месо и сгорещена кръв, хищникът в човешки форми, що обитавал снагата му по рождение, забравил четирите часа езда в жегата и изтръпналия си задник… Сочни, пресни бичи мръвки! Извънка добре опърлени на жаравата, отвътре – полусурови, розови и сълзящи! Или пък харно обварени и щедро подправени със счукан чесън, сол и оцет!… Или пък… Храната в Кошарите не била особено разнообразна, ама това – едно на ръка! Но много по-важно – убийството на зомброс носело на ловеца грамадна слава, както и благоволението на Двукопийната кора!

Предвкусвайки шеметно преследване, Спартак обърнал гръб на поляната, влязъл в леса и препуснал по посока на тропота помежду хвърчащи отляво и отдясно борови стволове, помежду протягащи се да го съсекат през гръкляна чепати клони и повалени дънери, опитващи да препънат жребеца. Вукефалас набрал скорост въпреки пресечения терен, а кучето побесняло се втурнало подир него.

8

– Дий, Бикоглави! – крещял ухилен Спартак и мушкал колебаещото се създание малко по-грубовато, отколкото имал привичка. – Днеска ще ядем говеждо! Ние с песа, де, ти май си падаш само по треволяк… Засрами се, момче! Твоят древен съименник – Александровият Вукефалас, е закусвал с месата на осъдени!

Приготвял се золтесовият отрок, нахъсвал се за сблъсък с рогатата си плячка, ала… се и ядосвал на себе си – не носел копие! То в Небесни кошари едва ли имало и едно истинско такова… Ловджиите там използвали за мятане по глигани, мечки и сръндаци главно хубаво заострени и обгорени пръти!… Отде прочее пари за халипсови или баре бронзови върхове? Е, примирил се с мисълта – ако си опичал акъла и действал обмислено, щял да се справи и с лъка и брадвата…

В следния миг денят му поднесъл нова изненада!… В никой случай приятна…

– Бррррууууууууууууу – зачул се внезапно ревът на боен рог, а малко по-късно нейде напред процвилили и възбудени коне… Мрачния да го вземе! Наоколо имало и други ловджии!…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s