ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

Илюстрация от оригиналния комикс „Спартак “ на Любомир Манолов, списание “Дъга”, 80-те години на ХХ в., художник – Георги Шуменов.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 43

Глава I

1

Спартак заковал белия си жребец Вукефалас и двамата се вкаменили в едно, сякаш пресъздавали някоя статуя на Конника Аздул, взрени в давената от слънчеви потоци поляна пред себе си – широко, неособено равно планинско пасбище, обградено от вековна гора, над която се белеели непристъпните мраморни пирамиди на Перинтос. Погледът на младия мъж се насочил бърже към дъното на пейзажа половин хвърлей по-натам, дето из земята стърчали в неправилен кръг към дузина огромни побити камъни, що в незапомнени времена титаните ли, боговете ли, или пък прахората, много по-силни от днескашните, били нахвърляли тук с неизвестна цел. Вълкът търчал право към обраслите в зеленина вехти мегалити. Може би нейде там, изпод това все още внушително струпване на надчовешки сили, било леговището му, а може би просто дирел закрилата на дремещите в кръга от гранитни грамади отколешни заклинания.

Спартак, облечен в конопена туника без ръкав и кожени гащи, козиняво елече и високи до над коляно еленови ногавици, бил вече мъж – с къса брадица, извънредно як, но все пак съразмерен и строен, висок над три лакътя и две палести, загрубял от ветровете и опечен от слънцето като обредна погача. От деня, в който напуснал Еге и поел към върховете, били минали близо пет години… Много вода изтекла между бреговете на Стримон в тоя период. Отишли си съдбоносни времена, задали се още по-съдбоносни – и за золтесовия син, и за съселяните му, па и за цялата базилея Медика, разцепена на две, разединена между двама ванакси – баща и син, що водели предпазлива война един против друг, наместо да обединят сили и да изритат римляните от неотдавна изгубената Хераклея.

Съвсем скоро Спартак – някогашният ратай и помощник на ковача в тюрзиса на Реметалк, щял да навърши пълнолетие. Косата му била израсла и се спущала покрай раменете почти до лопатките, прихваната с тънка повезка, за да не му боде очи, а и за да се открива челото му, вече нашарено с рисунки – преплетени в есовидни форми змии, каквито, викали, имал изписани по веждите и покойният му баща. През релефния му гръб били преметнати лък (ама от Скаптопара, резбован, майсторска изработка, а не самоделен, прещипан надве колец като на тукашните диваци) и пълен до съдиране колчан. На пояса му пък, опирайки о седлото (естествено, че се ползвал от удобството на седло – може да живеел в забутано селце, ала бил единственият татуиран там!), висяла изкусно направена двойна брадва – същинска антика, обаче страховита. (Подобно оръжие по земите на медите не се употребявало отколе, само царят носел красиво гравиран и инкрустиран със злато лабрис, що му служел не за бой, ами за символ на властта му.)

Заранта на Спартак му писнало… Отдавна почнало да му писва… За кой ли път в Голямата къща се дотътрили вайкащи се пастири. Псували на провала и разправяли през сълзи и клетви, че Пепел – както наричали вълка единак, що от известно време нападал добитъка в Кошарите и отмъквал я овца, я коч – нощес е вилнял изново.

Сега безочливият звяр се бил съвършено олял. Натръшкал, ей така, за забава, четири шилета, ала не си тръгнал с празна паст – отмъкнал пето, метнал го на гръб и потеглил по живо, по здраво. Тормозела народеца отдавна долната твар и все намирала пролуки да се намъква през ужким новата палисада в землището, та не било зле някой да тури точка на безобразията й. Затова Спартак преместил недоядената закуска, запасал вехтия, ама солиден бипенис, що преди време намерил сред вещите на Золтес, натегнал тетивата, яхнал се на Вукефалас и следван от верния си молос Телеф, поел по кървавата диря, която оставяла плячката на душевадеца.

Преследването продължило маса време. Ловецът се отдалечил доста от своето селце и слязъл в ниското на югозапад, чак в местността Иакхосови двери. Наближило обед.

Ала ето, в края на краищата съзрял зловредната гад – тъкмо на поляната с побитите камъни, зад и над която, ако не била буйната листовина на буките, щели да се виждат ясно изсечените в скалата по-натам древни гробнични ниши. Запрял коня да си махне елека, че да не го вмирише на пот. Било лято все пак, слънцето се блещело почти отгоре, ставало горещо. Смукнал няколко глътки стоплена вода от меха, а сетне спокойно свалил лъка от рамо и вдянал стрела. Дали не се мотаел прекалено самоуверено? Още миг и звярът щял да се мушне между скалите. Върви го търси сетне…

– Грррррррр… – изръмжал от нетърпение Телеф в краката на коня, готов да се юрне подир злосторника.

– Я да млъкнеш, куче! – рекъл му младият мъж. – Долу! Пречиш ми да се съсредоточа…

2

Песът захлопнал челюст и седнал на задница против волята си. Спартак замижал с едно око и се премерил в сивкавия звяр, който тъкмо свивал наляво, за да се укрие зад един от мегалитите с поразително фалическа форма. И както ставало често в подобни моменти, в главата му изникнала гранитната физиономия на Бититралис – неговия наставник в стрелбата, па се чул и дебелият му глас.

„Дръж здраво кибита! Не шавай!… Не дишай, преди да пуснеш!… – опитал се отново да му налива акъл тоя размазан, досадно нравоучителен фантом от миналото. – Ха дай си малко зор, де! Докато се накумиш, звезди се показаха! Изтърва момента! Ако задържиш дъха прекомерно, ръцете ти почват да треперят. Събуди се, бе, гадината духна!…“

– Гледай си работата, дядка – промърморил Спартак под нос и мъка по еднокракия стегнала душата му. – Не ме разсейвай и ти! И без теб ще се оправя!…

Дали бил жив и здрав тоя невъзможен старик – колкото интересен, толкова и отегчителен понякога? Дали още млател черното желязо в ковачницата в Еге?…

3

Какъв бил всъщност въпросният особняк? Бититралис – съклетясалият от човешката глупост софист богомразец, на когото не му пукало от нищо, Бититралис – грижовният опекун, истинският му баща, или Бититралис – лъжецът и предателят, фалшификаторът на биографията му – това Спартак все още не можел да установи с положителност. Често се опитвал да разгадае смисъла на почти унищожения текст връз омазаната в кръв и вино дифтера, що му връчил Хромия преди заминаването му. Как ли не се измъчил да реконструира в ума си десетките хиатуси в предългия разказ, дето в действителност били значително повече от съхранените пасажи, ала не съумял да изкара от писмото никаква що-годе свързана и логична история.

Вуйчо му също мълчал за миналото… Когато навремето момъкът се прибрал в Кошарите подир дванайсетгодишно отсъствие, веднага поискал отговори от Арепюрос – „Кой съм аз, какви са родителите ми, защо така, защо онака?“ Планинецът обаче му заявил:

– Виж, човече, ние с тебе сме преживели цяла вечност, без да се замисляме върху това, що е било нявга. Дай да не си го причиняваме баш сега. Не ми се говори. Не си спомням. Имам си други дертове. Бъди мой почетен гост! Живей спокойно сред нас, бъди весел, бъди щастлив, ако можеш, и не питай… Пък ако някой ден ми се доще да ти разправям, ще ти разправя…

И почти спрял да говори с момчето. Той всъщност не говорел с никого освен по работа – за добитъка, за дървения материал и за вече пресекващия добив на камък…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s