ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов и Любомир Манолов съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

Освен купища неоспорими исторически факти, в романа “Спартак. Легендата” има и доста на брой чисто белетристични моменти. Има ги по простата причина, че по отношение на някои сфери от бита и социума на траките историческата наука не е в състояние да ни даде достатъчно детайлна информация. Но тези авторови допълнения в сюжета не са плод на безотговорно въображение, а на внимателни сравнения и логически връзки с живота на други народи от същата епоха, народи, за които разполагаме с далеч повече сведения. Надяваме се, че една такава хипотетична “реконструкция” посредством обосновани паралели с общественото устройство на въпросните, по-познати за нас цивилизации, най-вече с тези на елините и римляните, би ни дала по-пълна картина за нашите предци от I в. пр. Хр. Един пример: за законите на траките данни почти липсват. Затова, за да създадем у читателя представа за правораздаването в хипотетичната родина на Спартак – Медика, ползваме “заемки” от суровата Драконтова кодификация в Древна Атина, тъй като тя ни се струва най-безкомпромисна, сиреч най-адекватна на мъжествения и непреклонен народностен характер на траките.

Корица и фолио от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2020 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художници –Теодор Манолов, Георги Шуменов, Евгений Йорданов, Ивайло Иванчев, Александър Въчков.

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

Книга 2: ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАНИНИТЕ (работна версия)

Четиво с продължение 42

Научавайки за наглостта на медите, голобрадият ефеб – бъдещият гений на стратегемата Александър, сбрал хипаспистите си и другите оставени на негово разположение подразделения, па настъпил насреща им, естествено, с по-многочислена армия. Чедата на Перкос (и пешаци, и кавалерия) се замотали да тормозят Гасорос, оня имал време да се придвижи, та ги срещнал в полята на Одомантика, северно от Драбеск. Както се надували, опиянени от мощта си, тъй и замръзнали от почуда предците ти – отпреде си имали истинска фаланга, войска като слънце – с разните му там тежко бронирани хетайри и пезхетайри, с бъдещите му „сребърни щитове“, с агрианските му ромфеофори, с ония със съчленените сариси и с какво ли още не!… А в центъра на тая могъща машина за кръв и кости съзрели бляскавата агема на невръстния предводител и по средата й самия него – Зевсовият копелдак (както се мълвяло) на черния си жребец Вукефалас, раздаващ заповеди с авторитет на обръгнал полемарх!

Светнали се дедите ти, ама късно, че е едно е да се млатиш по канарите, а съвсем друго – в равното, дето великолепният строй на ематийците може да се разгърне както подобава. Подпукало ги божественото синче на разпасаната Олимпиада, изтласкало ги към някакви възвишения, притиснало ги о тях и ги нагънало като топла гибаница, но чудо – не ги ликвидирало до крак… Почти, де… Някои, разбира се, паднали и не станали, други обаче, принудени да се предадат, били „поканени“ (силом) да служат във войската му, а трети – буквално неколцина, се измъкнали и прибрали по убежищата си край стръмните урви, дето си останали до основаването на Медика близо два века по-нататък, деградирайки бавно, ала необратимо.

В началото дедите ти копаели метали, добивали мрамор, дялали, ковяли и леели разни неща за града Петра, ала с изчерпването на находищата съществуването им ставало все по-жалко. Залинели в беднота и скърби – тъй е по Перинтос от началото на света…

Но най-лошото било следното: Женорята им, както можеш да се досетиш, били кът, та още отначалото те захванали да се омешват с примитивните племена от лесовете, награбили си по една мърлява дивачка за всекиго и взели да се плодят като мишки. Създали ново племе – от мелези, и си организирали общини… Туй хубаво, ама напълно нарушили чистотата на воинския си сой и потомството им почнало да оглупява и да губи кадърност. Освен това били малцина, съвършено изолирани от света, нямали, дето се вика, епигамия с други места и селища, та с годините почнали да се кръвосмешават най-безогледно. Това отслабило челядта им още толкоз, направило я кекава и безмозъчна. Поради пълната липса на книжнина, поради пълното отстранение от всяка култура, а и поради суровите условия на живот тъдява, що не оставят в главата по-възвишена мисъл от тая за оцеляването, след две-три генерации никой член на новите горянско-медически кланове не можел ни да чете, ни да пише, ни задника си да обърше, т. е. не вдявал от нищо друго, освен от целене по елени и пасене на овце.

Е, когато Медиста завзел равнината, някои от тия застреляни люде се спуснали долу, отишли в градовете, взели тамошни булки, та се поочовечили. Един-двама явно са се каращисали и със зибитидите, иначе нямаше как да се явяваш сродник с парадинаста откъм майка. Но тия случаи са по-скоро дребни изключения от правилото. А то е, че като цяло, поколение подир поколение, планинците я добутали до днешното мързеливо и малоумно стадо, към което сега ти, сине мой, отиваш да се присъединиш… Такова е твойто племе – смес от храбреци и мизерници, от хора на честта и отрепки без капка достойнство. Па и без мозък…

– Е, няма що – промълвил Спартак. – Отчая ме напълно!…

Чакай, де – рекъл Бититралис. – Няма страшно… Те все пак са човеци… също като нас. И сред тях има свестни, и сред тях има боклук… Ще им свикнеш, а може и да им помогнеш! Щом татко ти е живял с подобна утайка и я е управлявал, значи и ти можеш… В Еге да не би всинца да са възвишени?...

Да ги управлявам – надали… Абе, като каза Еге, що е станало с оня град? Тайния? Никога не си го споменавал!…

Не съм, право думаш… Щото и аз не съм чувал почти нищо за него освен брътвежи на старци и бабички от селцата. Бил е разтурен… До основи… Над 150 лета след появата на Чедата на Перкос и близо век преди днешния ден… Разрушил го е пак македонец, пак Филип, обаче друг – петият поред цар с туй име… Превзел го и го сринал, без да остави камък връз камък. Нали ти викам – уж се е издигал тук нейде, а на – от него няма и помен!…

Интересно!…

Интересно, я! Някакви попукани стели съм намирал покрай друма към Могилата… Останки от гробове, ала… Лелеееееййй!!! Аз съм идиот!!!…

Хромия рязко се шляпнал в междувеждието, явно най-сетне си спомнил де се намира!… Ядосал се и май отново се натъжил…

Малееее, колко съм изкукал! Хортувам си като на седянка… Съвсем забравих, че времето изтече!… Закъснявам!… Потеглям!… Ти също върви бърже!… Помниш ли що ти казах за маршрута нататък?

Помня всичко… Сбогом чичо…

Спартак заобиколил гиганта, без да го удостои с взор, и мудно поел по пътя си…

– Ако се нещо оплетеш, гледай картата на пергамента – долетял треперлив полушепот иззад гърба му. – Сбогом! Ще липсваш на всинца ни!… Пак ще се видим, бъди сигурен! Доскоро!…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s