ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

https://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

От авторите:

“Модерно” от известно време занимание за родните любители на патриотични четива е да откриват, изтъкват и подчертават всичко онова, което т. нар. древни гърци (чужденците), съседи на народа ни от хилядолетия, са „откраднали“ от тракийското (сиреч протобългарското) изкуство, от религията, митологията и науката на траките. Тези хора безспорно са прави в много отношения, но гледат на културните взаимодействия прекалено едностранчиво. Не си задават въпроса кое пък нашите предци, бидейки интелигентни, адаптивни и космополитни люде, отворени за обмен на художествени идеи и технически постижения, на философски парадигми и теологически учения, са заимствали от Елада, Персия, Египет, Древна Македония, Рим и други високоразвити цивилизации от античността. Достойно и мъдро е да признаем, че процесите по формирането на нашата цивилизация са многопосочни и разнопосочни, а влиянията – полезни и обогатяващи и за нас, и за другите. Това е и една от целите на романа-енциклопедия СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА.

.

Корица и фолио от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2020 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художници – Теодор Манолов, Eвгений Йорданов. Колористи – Теодор Манолов, Eвгений Йорданов, Десислава Илиева.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 39

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов:

76

Налетели стражите връз Спартак стръвно, с голи остриета, един отляво, другият отдясно, ала в средата, между двамата зеел тесен отвор. Всъщност, ако се налагало, момъкът могъл да се провре и през по-тесен! Противниците му обаче не били вчерашни… Те замахнали с ксифосите синхронно – в един и същи миг, ала в противоположни направления тъй, че да възпроизведат действието на ножиците – хитроумното изобретение, дошло по тракийските земи от Рим. По тоя начин възнамерявали да запушат дупката помежду си и да посекат размирника едновременно от две страни.

Само че не водели сметка за бързината и съобразителността му! С извит на дъга гръбнак той се хлъзнал на колене под свистящите мечове връз огледално изциклената мозайка, а разплисканите преди малко по нея кърви и готварски мазнини допълнително намалили сцеплението и увеличили скоростта на пързалянето му. В резултат стражите, що се били засилили яката, се сблъскали един в друг тъкмо на мястото, дето трябвало да стане заколението на Спартак, ала дето той вече липсвал… Главите на мечоносците се ударили със страшна сила, а момъкът се изправил зад гърбовете им и се втурнал към вратата.

По елински обичай Филотей и Тимотей затропали с крака1 в знак на одобрение, а римлянинът понечил да изръкопляска, както правели в родината му… Страхът от Реметалк обаче възпрял и тримата овреме, преди домакинът да се усети, че аплодират не кой да е, а врага му.

Парадинастът се добрал със залитане до едната от носещите колони, на която били провесени среден по размери бронзов диск (за призоваване на робите по разни нужди, а и за тревога в случай на угроза или произшествие) и бронзово чукало. Той заблъскал гонга бясно и неговият дразнещ гръмовен звън – смърт за ушите, огласил целия триклиний, разбудил къщата от зимниците до керемидите, па се понесъл и низ двора:

„Данн-данн-данннн…“

– Идиотииии!!!… – опитвал се да надвика шума господарят. – Едно хлапе не можете да озаптите!… Хванете гооо! Искам го жив, че да угостя лъвовете в менажерията си с него!

– Защо плащаш на подобни некадърници, сияйни! – хилел се Хортензий. – Ще те направят за посмешище!…

– Млък! – изревал домакинът и усмивката на архитекта се вкаменила, като че го била зяпнала змиекоса горгона2.

Авлузелм пък – огромният стар евнух, що въпреки надменността си симпатизирал на Спартак, наблюдавал цялата суматоха през процепа помежду завесите при преддверието, кършел ръце и нареждал шепнешком тъй, че никой да го не чуе: „О, бързоноги Хермесе, помагай на тоя сърцат ефеб, стори и нему ходилата хвъркати3 да литне далеч от гнева на отмъстителния пияндур!“ А на стоящите край него изнервени стражи подвиквал:

– Стойте! Де сте тръгнали, бе! Недейте се меси! Господарят нищо не ви е наредил!

Е, криле по сандалите на Спартак не поникнали, ала ето че, къде с груба сила, къде с ловкост, къде със „съдействието“ на реметалковите метателни умения, той се разправил с всичките четирима соматофилакси и се добрал до изхода, съпроводен от адския шум на клепалото, от неистовото кудкудякане на форунските матрони, от ругатните на съпрузите им, от хилежите на елините и проклятията на парадинаста…

77

Ала пред прага, отметнали дебелите завеси, го чакали копиеносците, зад които се бил отдръпнал и опитвал да се укрие ужасеният Авлузелм, макар да бил по-широк и от двамата, взети заедно, и да ги превишавал с поне педя на височина. Достигайки тая нелепа триада, момъкът свил рязко надясно така, щото да избегне дорито на левия стражник, сграбчил тежката драперия и светкавично я омотал около главата и раменете на десния, а след туй го подсякъл с ходило и оня се строполил, откъсвайки от тавана огромното парче плат и оплитайки се в него като муха в паяжина. Войникът пък, що бил отляво, замахнал да промуши хлапака в стомаха, ала последният подскочил нависоко и маждракът пробил дупка в празнотата под нозете му. А сега идел ред на нещо невиждано – техника, която Спартак си бил изработил и усъвършенствал сал-самин: както си бил още във въздуха, тялото му се наклонило до почти хоризонтално положение, единият му крак се стрелнал напред и разбил муцуната на воина, пращайки го надире тъй мощно, че едва не го вградил в стената. Миг по-късно виночерпецът се приземил елегантно, почти без да приклекне, и хукнал отново.

„Данн-данн-данннн…“

Отзад Реметалк и гостите му продължавали да произвеждат непоносима патърдия. Парадинастът бясно млател гонга и врещял:

– Дръжте го, малоумницииии! Изтървете ли го, живи ще ви погреба!… В темелите на твърдината ще ви зазидам!…

– Няма такива смотаняци! – не се сдържал отново Хортензий. – Един вчерашен келеш ги накара сами да си приказват!…

Спартак изхвърчал през вратата като изстрелян с прашка, ала все пак чул окуражителните слова на дебелия кастрат, що му прошепнал, докато профучавал край него:

– Браво, драги!… Добре ги нареди! Тичай сега!!! Прехвърли се през стената и дим да те няма!!!

1 По времето на описваните тук събития в Гърция ръкопляскането все още не е било прието като израз на одобрение.

2 Горгони – митични жени-чудовища, сестри – Стено, Евриала и Медуза. Погледът им вкаменява. Дъщери са на морското божество Форкис и неговата сестра Кето. В началото са прекрасни девойки, но завиждайки за красотата им, богинята Атина ги омагьосва – порастват им златни крила, ръцете им стават медни, а в косите им се превръщат в змии.

3 Хермес и Атина помагат на Персей да се сдобие с летящите сандали на граите.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s