ТЕ СА МЛАДИ, НО ВЕЧЕ УСПЕШНО РЕАЛИЗИРАНИ В МЕЧТАНАТА ПРОФЕСИЯ И НИ МОТИВИРАТ ДА ОСТАНЕМ В БЪЛГАРИЯ

Един анкетен обзор на Елица Динева

Те са млади, талантливи и вече реализирани в мечтаната професия. Архитект, зъболекар, лекар, учител, ембриолог, технолог, треньор, маркетингов специалист, все престижни и необходими професии. И решават да останат в България, за да са полезни и да работят за нацията. Защо обичат професията си и какво съветват младите, които тепърва ще избират професия – попита Елица Динева.

ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА, технолог по храните

Кога се зароди интересът Ви към тази професия?

Интересът ми към тази професия като цяло се зароди в детството. Още от съвсем малка ми беше много интересно да наблюдавам баба как приготвя храна за семейството. С течение на времето, това породи още по – голям интерес в мен и затова завърших средното си образование в Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм, гр. Сливен. ОКС Професионален бакалавър в Технически университет, специалност ,,Хранителни технологии в бита и туризма“. ОКС Магистър в Тракийски университет, специалност ,,Безопасност и качество на храните“.

Каква беше детската Ви мечтана професия?

Моята детска мечта няма нищо общо със сегашната ми дейност, макар че като се замисля, пак е свързана с нея. Много исках като малка да стана модел или манекенка. Впечатляваха ме изящните тела на момичетата, занимаващи се с тази професия, перфектните мерки и красивите лица. А, това е свързано със здравословното хранене, защото всяка жена знае, че е много трудно да се поддържа перфектна фигура. А, за да бъде кожата здрава и красива от голямо значение е каква храна се консумира.

Доволна ли сте от избора си? Защо?

Обичам работата си! Тя ми носи удовлетворение и удоволствие. Обичам я , защото имам възможността да срещам много и различни хора, да се сблъсквам с човешките проблеми, да бъда причина някой да сбъдне мечтата си, да направя някого щастлив. Когато човек има възможността да усмихне някого, да го мотивира, да му помогне да застане срещу проблемите си и да отстоява целите си, той се чувства пълноценен. Всичко това те кара да си още по – всеотдаен и полезен.

А коя е вашата любима храна?

-Бих казала, че нямам любима храна, тъй като съм еднакво отворена към всичко ново като продукти и технология на приготвяне. Да бъда честна – обичам и храни богати на въглехидрати, но винаги внимавам, когато посягам към тях, защото са много калорични. Като цяло се придържам към храни, които изискват минимална термична обработка или сурови плодове и зеленчуци.

Какво бихте посъветвали младото поколение, насочило се към вашата професия?

За младите, които са се насочили към тази професия бих дала следните съвети: – да не се отказват от мечтите си, за всички има място под слънцето,-ако това, което правят не им носи удоволствие, въобще да не се захващат с него, да са готови непрекъснато да се учат, защото това е професия, която изисква актуализиране на знанията, -да обичат храната и да я приготвят с любов, да бъдат всеотдайни и отговорни в работата си.

Какви са бъдещите Ви планове за развитие в професионален план?

-Казах по-горе, в тази професия човек учи непрекъснато. Моята цел е да се усъвършенствам и да бъда все по – добра в това, с което се занимавам.

На каква възраст се зароди интересът Ви към професията и на каква възраст сте сега?

Интересът ми към тази работа се зароди преди около пет години. Моята мечта беше да имам собствен ресторант, в който да предлагам здравословна храна, но тъй като това си остава засега само мечта, с технолог Ваня Проданова се насочихме към здравословното хранене и изготвянето на хранителни режими. В момента съм на 28 години.

ГЕРГАНА ПЕТРОВА, архитект


Кога се зароди интересът Ви към професията?

В последните години от гимназиалното ми обучение, може би към края на единадесети клас вече знаех, че с това искам да се занимавам.

До голяма степен за това ми помогна моята леля. Спомням си, че веднъж ми каза: „Ти си творческа натура, трябва да твориш и да правиш живота на хората по-красиви!“.

 Но истината е, че интересът ми се прояви доста по-рано. От малка обичах да рисувам и честно казано, ми се отдаваше. С часове стоях и скицирах съседните къщи, когато бях при баба на село. Всичките ми кукли имаха по-красиви къщи, отколкото прически, а с баща ми правехме къщички за птички и често заедно ги украсявахме до най-малките подробности. Тогава нещата ми изглеждаха съвсем нормални, не съм си давала сметка,че тази моя детска страст ще се превърне в моята бъдеща професия.

Няма налично описание.

Каква беше детската Ви мечта за професия? Знаете, че това е един от най-задаваните въпроси на всяко дете: „Какъв ще станеш, когато пораснеш?“.

Е, на този въпрос, колкото и да е странно аз отговарях – Океанолог!

При отговора естествено всички се стъписваха, кой ще очаква петгодишно дете да каже това. Но да, наистина някога исках да бъда океанолог. Обожавам морето, родом съм от морски град, а баща ми е помощник капитан, връзката ми с морето и всичко свързано с него е много силна, а като малка просто си мечтаех да бъда винаги близо до морето. Но в мен надделя желанието да творя. Сега се наслаждавам на всеки момент прекаран близо до морето.

Няма налично описание.

На каква възраст започнахте развитието си в областта и на каква възраст сте сега?

Активно започнах да се подготвям за кандидатстване , специалност архитектура, в края на единадесети клас, след това бях приета във ВСУ „Любен Каравелов“ гр. София и от началото на тази година вече съм официално дипломиран архитект, на скромната възраст от двадесет и пет години.

Обичате ли работата си?

– Това да си архитект не е просто професия, за мен е призвание! Обожавам това, с което се занимавам. Носи ми изключителна радост и творческо удовлетворение. Да създадеш нещо от белия лист е изключително вълнуващо, а да превърнеш мисълта си в реален обект – чувството е несравнимо, след това искаш да ти се случи отново и отново!

Имате ли любим Ваш проект?

Който и архитект да попитате за любимият му проект, ще ви каже, че всеки проект притежава своите качества. Аз бих казала,че проектът, който винаги ще означава много за мен е първият ми самостоятелно реализиран проект – Новият офис на ,,Здраве и красиво тяло‘‘ в гр. Сливен. Това е проектът, при който наистина дадох всичко от себе си, за да чуя накрая думите: „Браво, арх.Петрова! Точно това си представях!“. Няма по-хубаво от това да видиш, че си успял да създадеш, точно това, което твоят клиент си е представял, което повярвайте ми, не е никак лесно да видиш през очите на някой друг.

Какви са бъдещите Ви планове за развитие в професионален план?

Аз смятам, че човек се учи докато е жив! Това важи с пълна сила и за архитекта. Всеки ден научавам нови неща, свързани с професията, усъвършенствам се и постепенно се изграждам като професионалист. Надявам се след време, когато имам достатъчно опит, да дам своя принос като отличаващ се творец в сферата на архитектурата и интериорния дизайн и както всеки архитект си мечтая, да имам свое проектантско студио.

АЛЕКС КИРИЛОВ, персонален треньор

Кога се зароди интересът Ви към тази професия?

Интересът към професията възникна към края на последната ми година като професионален волейболист в Италия. Преминах през доста травми през редовния сезон и осъзнах че едва ли ще успея да се възстановя за следващия пълноценно. Бях много близък с кондиционния треньор на отбора и от него научих много неща за това как тялото функционира и се движи в един динамичен спорт като нашия. Оттам и дойде и искрата да мисля за бъдещето ми развитие в тази област.

Каква беше детската Ви мечтана професия?

Винаги съм знаел, че ще се занимавам със спорт. В семейството ми има доста спортисти и аз винаги съм проявявал афинитет към спорта. Баща ми се занимаваше с футбол дълги години и винаги съм смятал, че ще се развивам в този спорт, но нещата поеха в друга посока от както открих волейбола или по – скоро той мен в шести клас. Първите ми няколко години бяха по скоро от любопитство, но постепенно започнах да го приемам по на сериозно и започнах да се подготвям за професионално ниво, като това беше и причината да замина за Италия и да се развивам в мъжката лига там.

Обичате ли работата си? Защо?

божавам работата си. Това да си пряк свидетел на една мечта е нещо безценно. В нашия случай, помагайки заедно с техн. Проданова на хора, да се видят в светлина, в която дори и не са се представяли, показвайки им правилния начин за хранене и правилния начин за спортуване, е нещото, което ми носи най – голямо удовлетворение и гордост, когато видя как лицата и настроението им се променя, след като са постигнали това, за което сме говорили в началото на този процес.

Любим момент от работата ви?

Любимият момент от работата ми е може би е моментът след 1-2 месеца в тренировъчната програма на даден клиент. Отначало е сериозна борба, докато се опитаме да преминем тази бариера от първите месец два на тренировки, но след това желанието и волята от тяхна страна е неуморимо и дори някои от тях проявяват желание и да продължат или да се запишат на даден спорт извън тренировъчния ни план.

Какви са плюсовете и минутите на тази професия?

За плюсовете мога да говоря много – от това да бъдеш опора и да гледаш как един човек се трансформира пред теб както физически така и психически – как от един човек който няма желание дори и да се погледне в огледалото, без самоуважение и с много сериозна липса на самочувствие, до човек който с гордост показва резултатите, за които се е трудил толкова дълго и усърдно, който се чувства добре в кожата си и не изпитва срам от себе си. Мога да споделя реален пример от моята практика. Много от хората, с които работя се срамуват да се покажат по бански, защото не харесват фигурата си и не се чувстват добре в тялото си. Това чувство бързо изчезва, след като те самите видят налице резултатите от нашата съвместна работа. Като единствен минус бих казал и той е по – скоро свързан с настоящата епидемична ситуация, че нямаме възможността да провеждаме срещите лично, а трябва да прибягваме до видео връзка, с цел да можем малко или много да водим пълноценни консултации. При професия, както моята от изключително значение, срещите с клиентите ни на живо, комуникацията с тях и коригирането на грешки, които те са допуснали – в моя случай ,говорим за коригирането на неправилно изпълнение на дадено упражнение, което в последствие и без наблюдение от моя страна би довело и до сериозни травми.

Какъв съвет бихте дали на младото поколение, което се е насочило към  професията?

Бих ги окуражил да я преследват до край и да не се отказват, независимо от трудностите които биха срещнали по пътя – но това разбира се важи и не само за моята професия, но и за всяка друга, трудностите винаги ще ги има и колкото и да се опитаме да бъдем прецизни така че да ги избегнем, все рано или късно ще се случи нещо, което би имало влияние върху продължаването ни по пътя и именно там и идва и разликата между тези, които успяват и тези, които не, намирайки решение на проблема, влагайки всички сили така, че да излезеш от ситуацията ще бъде и ключът за твоето бъдещо развитие, дори и сега да не изглежда така. Така, че смятам, че всеки един, който желае да се насочи към това да бъде персонален треньор трябва да продължава да работи много здраво и най – вече да има ясната цел, защо и на къде отива, тъй като там се крие ключа към осъществяването й.

Какви са бъдещите Ви планове за развитие в професионален план? 

От съвместната ми работа с технолог Проданова останах изключително впечатлен от начина, по който хората приемат това, което ние правим за тях, а именно не само съставяйки хранителен и тренировъчен план, а променяйки и създавайки изцяло нови навици за здравословен начин на живот. Целите ми в бъдеще са да започна работа и с деца с цел предотвратяване на високия процент на затлъстяване и липсата на спорт при подрастващите, защото и аз самият съм минал по този път. Смятам, че няма възрастова граница, от която едно дете да започне да спортува и също смятам, че тази тема е малко коментирана и заслужава повече внимание. Не напразно гласи фразата „Спортът е здраве”, като именно това можем да предадем на децата и да покажем, че освен ползи,които са свързани със здравето, спортът може да бъде и забавен и също много добър учител, както за добра дисциплина, така и за изграждане на един борбен и състезателен характер, който може да послужи и за напред. Смятам, че трябва всяко едно дете да опита поне по един спорт и то само да прецени какво му харесва на него и че ние трябва да сме тези, които да му покажем този път и да изградим една пълноценна система, в която детето би се чувствало добре, а защо не и ние да не поемем в тази посока заедно с него показвайки му и давайки му пример за това че можем да бъдем в страхотна форма и да правим забавни и полезни тренировки заедно. Бих искал все повече хора да се обръщат към спорта, независимо от възрастта си, да видят ползите от движението, да се чувстват добре и да бъдат уверени в себе си.

На каква възраст започна развитието ви в областта и на каква възраст сте сега?

Както вече споменах спортът е част от мен още от дете, но с течение на годините знаех, че освен състезател аз мога и да допринасям със знанията си в тази област и да помагам на хора, целящи да влязат във форма и да променят начина, по който изглеждат. Именно след последният ми сезон на професионален състезател (около осемнадесет годишен), аз реших да насоча опита и натрупаните знания през годините за движението и структурата на тялото в областта на персоналните тренировки и изготвянето на персонални тренировъчни режими. Преминах през няколко допълнителни години на изучаване на спецификите на професията и практикуването им в Италия от начало, а след това и постепенно насочвайки се и към България, запознавайки се с технолог Проданова и виждайки резултатите и усилената работа, които тя влага в своите клиенти. От там и тръгна нашата съвместна работа и продължава и до ден днешен с пълна сила. Сега съм на двадесети две години и продължавам да уча всеки ден нови знания в областта на спорта и също така нови знания в областта на работата с амбициозни хора, които с огромно желание се обръщат към нас и целящи се в едно здраво и красиво тяло.

НИКОЛА ДАНЧЕВ, студент по дентална медицина в ,,МУ‘‘, гр. Пловдив

Кога се зароди интересът Ви към тази професия?

Интересът ми към тази професия се породи в най- ранна детска възраст.

Обичате ли сферата, в която се развивате?

Мечтаех да съм лекар, впечатлен от баща ми, който е всеотдаен на работата и пациентите си. Като малък, прибирайки се от детската градина, минавах през клиниката на баща ми и винаги го разпитвах какво прави и с любопитство наблюдавах това, което той вършеше. Беше ми много интересно и не исках да се прибирам. Харесваха ми усмивките и благодарността в очите на хората, когато си тръгваха от кабинета. Това беше момента, в който осъзнах, че това е професията, за която исках да уча, а след това и да работя. 

Какво бихте посъветвали младото поколение, което има интерес към вашата работа?

Пожелавам на младите никога да не се отказват от мечтите си, колкото и да е трудно. Тази професия изисква всеотдайност и труд, но удовлетвореността от свършената работа е по- голяма.

Какви са бъдещите ви планове за развитие?

Мечтата ми е, след като завърша, да специализирам и да се завърна в родния ми град, за да работя рамо до рамо с баща ми. 

След завършването ми в ПГПЗЕ” Захарий Стоянов” гр. Сливен, кандидатствах дентална медицина и ме приеха. От там започна моя професионален път.
Сега съм на двадесет и две години и чакам с нетърпение да завърша и да започна да работя.

ВЕСЕЛА ТЕНЕВА, учител

Интерес към тази професия имам още от детска възраст. Много пъти в игри с мои приятели съм влизала в ролята на учител и винаги ми е било интересно. След завършването ми на ПГИ „ПРОФ. Д-Р Димитър Табаков“ Сливен, честно казано се бях насочила изцяло към професията – счетоводител. Мислих, че с това трябва да се занимавам, защото часовете по счетоводство ми бяха едни от най-любимите в училище. В последствие обаче, реших, че работата зад бюро по цял ден не е моето призвание и трябва да се върна към сбъдването на една детска мечта. В момента преподавам в моето училище, за което много се радвам, защото там се чувствам като у дома. Предмета по който преподавам е немски език, който уча от малка и макар и странно за много хора, харесвам. Като съвет на тези, които им предстои да изберат с какво да се занимават или такива, които са се насочили към тази професия, мога да кажа, че наистина трябва да обичате това, което правите, иначе самите вие няма да сте щастливи. Едва от тази година съм преподавател и за краткото време, като се има предвид ситуацията, в която се намираме, много заобичах работата си и хората, които са свързани с нея или по точно казано, моите ученици. Не съм си мислила, че човек може да ходи с удоволствие на работа и да харесва понеделник като ден от седмицата. Занапред имам много планове за проекти, по които да работим в училище и затова нямам търпение да се върнем там.

ИСКРА АНГЕЛОВА, ембриолог

Кога се зароди интересът Ви към тази професия

-Още преди да вляза в гимназия, бях ориентирана към биологията. Спомням си моментите, в които си мислех кой предмет ми е интересен, към кой учебник посягам с желание, коя наука ми носи интерес и жажда за нови знания. Не помня точния момент, в който взех решение да се отдам на биологичната наука и да потъна в нейните дълбини, както и конкретен момент за желание да се занимавам с това в дългосрочен план, но помня, че към края на срока в шести клас, споделих на тогавашния ми учител по биология- госпожа Василена Желязкова, че имам намерение да кандидатствам в Природо – Математическа Гимназия „Добри П. Чинтулов“ – град Сливен, с профил биология. Няма да забравя погледа й- тези големи кафеви очи, които ме погледнаха над очилата. Думите й бяха, че ме очаква учене, учене и отново учене. Знания от А до Я, постоянни проверки и изпитвания, за да бъдем сигурни, че ще бъда максимално подготвена, с максимално много знания, за да представя отлично на първо място себе си, преподавателя и елитното училище, в което трупах знания тогава- 3-то Основно Училище „Доктор Иван Селимински“. Имаше моменти, в които разлиствах учебниците и изпитвах страх, чудех се дали наистина в края на срока ще съм усвоила всички тези знания от пълните с информация, биологични учебници. Обемът и информацията бяха впечатляващо големи, но не й непосилни за мен.

Каква беше детската Ви мечтана професия? 

Конкретна професия не се сещам, по-скоро конкретно място… все си представях как работя в офис. Възхищавах се на дамите, които работят в такава среда, винаги стилни с усмивка на лице и впечатляваща елегантна визия. Още от малка имам афинитет към красотата и силно вярвам, че именно тя си личи отвън, когато първо извира отвътре.

Обичате ли работата си? Защо? 

Все още не работя в инвитро клиника, но силно вярвам, че това скоро ще се случи. Знам, че визуализирайки живота си, човек подтиква нещата да се случват по- бързо и кара Вселената да заработи за него. Визуализирайки мечтаната професия, аз се чувствам щастлива, удовлетворена и благодарна, че чрез моите знания и умения ще допринеса за сбъдването на нечия мечта, мечта на име “бебе”! Представям си се като човек, искрено обичащ работата си, щастлив от живота и вярващ в чудесата на света. Надявам се скоро всичко това да стане реалност.

Любим момент от работата Ви? 

Все още нямам такъв. Дано скоро започна да трупам моменти и радостни мигове от работата си!

Какви са рисковете на професията “ембриолог”? 

Рисковете са немалко и с огромно значение за бъдещия процес на инвитро процедурата. Естеството на работа изисква постоянна проверка и наблюдение на всеки един отделен етап от процеса. Няма момент, който да е незначителен или с по-малко влияние за цялостният успех, като започнем от: 

-установяването и диагностицирането на проблема в единия или другия партньор или и в двамата;

-вземане на решение какво лечение да се предприеме; 

– неговата продължителност; 

-определяне на точният момент, след лечение, за отделянето на зрелите яйцеклетки и екстракция на сперматозоиди;

-тяхното правилно съхранение, отглеждане и култивиране; 

-важен момент е точният избор на конкретна инвитро процедура, която да бъде назначена за процеса на същинското оплождане на яйцеклетката, спрямо изначалния проблем на двойката, състоянието на техните клетки след лечение и общ здравен статус; 

-процесът на наблюдение и качествена оценка на вече оплодената яйцеклетка, както и определяне точният момент на ембриотрансфер, също са от огромно значение;

Може всичко до момента да е протекло гладко, но ако се изпусне моментът на трансфер, всички усилия на специалистите при предходните процеси губят значение и смисъл;

-проследява се и процесът на имплантация на вече трансферираната оплодена яйцеклетка;

 След всичко казано дотук, мисля, че става ясно колко много рискове съществуват на всяка стъпка от този вълнуващ момент в живота.

Какъв съвет бихте дали на младото поколение, което се е насочило към професията? 

Съветът, който бих дала на мои бъдещи колеги е още от процеса на тяхното обучение да не пропускат нищо, да влагат цялото си същество, в това да усвоят максимално предоставената информация и да не смятат, че някоя лекция може да се научи, а друга не. Че може да разменяме един етап с друг, или да пропуснем някой от тях! Това не е рецепта, за да заменяме съставки или да променяме последователността на етапите и да очакваме все нещо да се получи. Нека се постараят да усвоят всичко, което им се предлага като научна литература и информация от техните учители и ръководители и нека не спират да вярват, че ще станат не просто добри в своята професия, а като едни вълшебници със своите знания, умения и вяра в крайният положителен резултат, те ще сбъднат нечия мечта, ще бъдат нечии добри орисници и ще вдъхнат живинка в нечие семейство, чрез живота, който те създават.

Какви са бъдещите Ви планове за развитие в професионален план? 

На първо място, след започване на работа, разбира се, да не се отказвам, въпреки трудните моменти, да се възползвам от всеки момент, в който мога да уча още и още! Всеки ден да ставам с надежда и вяра, че малко по-малко, стъпка по стъпка, ще стана ембриолог с главно Е, помагащ на хората, вярващ в успеха на всяка следваща процедура, даваш надежда и сбъдващ нечия голяма мечта! С много търпение и вяра, знам, че един ден това ще стане реалност!

На каква възраст започна развитието Ви в областта и на каква възраст сте сега? 

Започнах своето образование на деветнадесет години, през 2015 година, като от самото начало знаех, че ще запиша именно тази специализация- Ембриология. В момента съм на двадесет и четири години, завършила и удовлетворена от постигнатата цел. Вече с диплома в ръка, следва по-трудната част, а именно реализиране на всички знания , готовност за усвояване на още много, много такива! Тепърва започва превръщането и преобразяването на един млад ембриолог в можещ, уверен и успешен такъв.

ПЕТРОНИЙ ПЕТРОВ, лекар – специализант по урология

Кога се зароди интересът Ви към професията?

Още от малък исках да тръгна в тази насока. Част от семейството ми работи в медицинската сфера и винаги съм гледал на това с възхищение. След седми клас ме приеха в паралелка „биология с английски“ в ПМГ „Добри Чинтулов“ гр. Сливен, откъдето съм родом и аз. Там интересът ми към науката като цяло се засили още повече благодарение на преподавателите. Най-вече съм благодарен на класния си ръководител господин Станислав Димитров – страхотен преподавател по химия. Той „драсна клечката“, за да загори любовта към медицината.

Каква беше детската Ви мечтана работа?

Мечтата ми винаги е била да бъде лекар и се радвам, че я преследвах докрай. Не съжалявам за избора си дори и в най-тежките моменти.

Обичате ли сферата, в която работите?

Обичам медицината и всичко свързано с нея. Удовлетворението, което ти носи тази хуманна професия, не може да се сравни с никое друго такова чувство.

Какъв съвет бихте дали на младото поколение, което се е насочило към професията?

Да не се отказват. Много пъти ми се е случвало да се питам защо съм поел по този път и съм искал да захвърля всичко. Въпреки безсънните нощи, пропуснатите купони и хилядите страници информация, обаче се убедих, че тази жертва си е струвала и няма по-прекрасна професия от нашата. Усмивката и милите думи на един благодарен пациент са доказателство, че да не се откажа е бил правилният избор.

Какви са бъдещите Ви планове за развитие в професионален план?

Опитвам се да давам всичко от себе си в професията. Желая да науча колкото мога повече по специалността, която съм си избрал, и да извлека максималното от очакващите ме години специализация, както заради себе си, така и заради пациентите. Надявам се, един ден да бъда познат с това, че съм добър лекар, но също така и добър човек.

– На каква възраст започна развитието Ви в областта и на каква възраст сте сега?

В момента съм на двадесет и шест години. Завърших гимназия през 2013 г., след което следвах шест години специалност „Медицина“ в Софийски университет. Последната година, преди да завърша, започнах да доброволствам в Александровска болница в отделението по урология. След като се дипломирах, изчаках да обявят места за специализанти, при което се явих на конкурс, който мина успешно. Сега карам специализацията си в това отделение и страшно много ми харесва, както работата, така и екипа.


ИВИЛИН ИВАНОВ, дигитален маркетингов специалист
Няма налично описание.



ога се зароди интересът ви към тази професия?

Интересът ми към тази професия се зароди преди четири години, когато с моят най-добър приятел започнахме да се развиваме в тази област.

Коя е детската ви мечтана професия?

-Моята детска мечта беше да стана адвокат и висшето образование, което завърших е точно това.

Харесвате ли работата си?

Да обожавам професията, която работя, понеже всички колеги, с които работим в агенцията на първо място сме много близки приятели от години и доста си помагаме в работата, когато изникнат трудности. Харесва ми също, че помагаме на много бизнеси, включително и на доста големи компании за тяхното развитие и имаме много големи успехи в тази област.

Какъв съвет бихте дали на подрастващото поколение, което има интерес към тази работа?

Моят съвет към младото поколение е да се обучават и развиват в тази област, защото това е бъдещето. Доста компании, поради тази пандемия решиха да преминат на онлайн търговия и в момента тази професия се развива с невероятни темпове.

Какви са бъдещите ви планове за развитие?

Бъдещите ни планове за развитие в тази област са да станем една от водещите Дигитални агенции, както на българския пазар, така и на световно ниво. Възрастта, на която започнах тази професия беше двадесет и три години, а сега съм на двадесет и седем години.


Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s