Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

В АЛТЕРНАТИВ ПРЕС ВСЯКА СЪБОТА МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС!

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

От авторите:

От това, което сме чели, оставаме с впечатлението, че тракийската мъдрост е дълбоко метафизична, мистична и фокусирана в трансцендентното. Тя не е социална. А нашият герой Спартак често се спряга като един от първите подбудители на социални революции в историята, един от първите визионери на нов обществен ред и нова ценностно-морална йерархия. Някои от античните автори споменават, че той е бил културен “като елин”. Ние допускаме, че е възможно неговите виждания за доброто устройство на обществото да са повлияни от тези на определени елински и римски философи и че мисленето му вероятно е грандиозен резултат от преплитането на тракийската култура с елинистическата и римската. Сиреч освен тракиец, той е и европеец, и гражданин на света.

Корица и фолио от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художници – Теодор Манолов, Борис Стоилов, колористи – Десислава Илиева, Станислав Вълканов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 37

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който вече е на пазара.

72

– Вълк държа в къщата си!… Вълк!… – надавал страховити ревове Реметалк. – Прибрах неблагодарника от дивата планина! Избавих го от гладна смърт! Отчувах го тук от пале! А сега ми се отплаща с измяна! Дръжте го!… Ще го убия!!!… Със собствените си ръчички ще му изтръгна гръцмуля!!!

– Изработил съм всяка троха от хляба си, всеки конец от облеклото си!… – не спирал да му отговаря Спартак, що не се боял ни от гнева на големците, ни от самата смърт…. – Нищо не дължа никому!…

А на себе си казвал:

„С всяка дума, що изричаш лекомислено напреки на господарската воля, късаш по една нишчица от въжето, на което висиш над пропастта, глупецо!“

А сетне си отвръщал:

„Ако орисията ми е да служа за посмешище на тия надути папуняци, то нека ме затрият още тук и сега!“

Телопазителите, облечени в къси туники и снаряжени в леки пластинчати линоторакси¹ и шлемове, досущ туреофори² (ама без туреоси³), приближавали застрашително. Най-чевръстият от тях сграбчил Спартак изотзад, като приклещил с едната си ръка раменете му, а с другата посегнал към челото му, сякаш възнамерявал да му скърши врата. Всъщност нямало нужда. Трябвало просто да обездвижи главата му, и то съвсем за малко. Парадинастът щял да свърши останалото…

С пяна на уста и паяжина от тънички кървави нишки в очните ябълки Реметалк прекрачил разпарчетосаната масичка, вдигнал десница, огънал се като скитски⁴ лък и замахнал, като че играел котабос катактос⁵, по момчето с тежкия си златен ритон, оформен в протоме⁶ на скачащ грифон⁷. Разстоянието между двамата опоненти било късо, а домакинът бил прочут хвъргач на ножове и лагоболон, тъй че гостите му затаили дъх, очаквайки прецизен и най-вероятно смъртоносен удар.

73

Спартак вече си представял Родопис, ридаеща горко на гроба му, ала не пред някакъв си прост плебейски трап, затрупан с влажна пръст, а пред скъп мраморен саркофаг с резбован капак (сиреч последно убежище на истински аристократ), в който вместо вмирисана леш се помещавала писана урна с неговия сбран изпод пепелищата на обредната клада прах, а до нея пък лежали подредени лъскавите му бойни такъми. В тоя единствено достоен за очите на красавицата вид му се щяло да го изпрати тя към Отвъд. Представял си момъкът и други, хем нерадостни, хем вдъхновяващи сцени от предстоящото, когато, погубен от парадинаста, той щял да бъде само тъжен спомен, и даже не се и опитвал да спре острия си език, що го водел по най-прекия път към въпросното трагическо бъдеще.

– А белите коне, за които любопитствахте одеве, благородни симпосиасти, не ги търся вече,… защото вече ги видях!… И късмет ми принесоха, и прозрение ми докараха – от тях научих, че не седя по-долу от клоуни като вас! И че съм по-голям щастливец от всинца ви!… – говорел Спартак с крива усмивка и заканително вдигнат показалец, когато…

… В плен на съвършено неуправляема истерия Реметалк креснал:

– Умрииии!…

… И великолепно изкованият, инкрустиран⁸ със сребро и бисери ритон се отделил от дланта му и полетял по идеална, начертана сякаш от знаменития Агатон⁹ линия право към челото на момчето. В това време стражникът, естествено, стискал младия виночерпец застопорен в желязна хватка, та да не помръдне ни на косъм насам или нататък, че да разтури любопитната гледка на една ефектна кончина, достойна за свръхизтънчения вкус на високопоставените гости. Останалите трима телохранители поспрели на няколко разкрача от интересната сцена – май нямало да се яви нужда от намесата им.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Линоторакс – броня от напластена на множество слоеве ленена тъкан. Подобно снаряжение в Гърция се използва вероятно още от микенския период, а от края на VI в. пр. Хр. то става стандартно за хоплитите. В сравнение с бронзовите доспехи, линотораксите са леки, евтини и удобни.

2 Туреофори – войници пехотинци от различни армии на Балканите и в Мала Азия от периода III–I в. пр. Хр. (след епохата на Диадохите до началото на римското владичество). Тези иновативни за времето си войски до голяма степен изместват традиционните хоплити, но на свой ред отмират след успехите на римския манипуларен строй.

3 Туреос – тип овален щит, който използват туреофорите, заимстван от племената келти и галати.

4 От скити – голям народ от иранската група, състоящ се от номадски племена, обитавали обширни територии между Западна Монголия, Средна Азия и Балканите в различни исторически периоди. Най-значимите скитски племена, познати от антични източници, населяват земите между реките Бористен (Днепър) и Танаис (Дон).

5 Котабос (котабос катактос) – популярна игра, свързана със симпозиумите, възникнала в гръцките колонии на Сицилия. Най-общо казано, тя се състои в „хвърляне“ на останалото на дъното на киликса вино по специална цел – метална паничка.

6 Протоме – предната половина от тялото на животно.

7 Грифон – митологично същество с тяло на лъв и глава и криле на орел. Грифоните са наричани „кучетата на Зевс“. Впрегнати са в колесницата на Немезида – богинята на отмъщението, и символизират възмездието.

8 От инкрустация – техника в приложните изкуства (най-вече в ювелирното), при която в повърхността на един материял се врязва орнаментална украса от друг.

9 Агатон (третата четвърт на IV в. пр. Хр.) – прочут древногръцки архитект, построил храма на Аполон в Делфи (343 – 330 г. пр. Хр.). Заедно със сина си Агасикрат и внука си Агатокъл създава династия на официални храмови архитекти.