ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи, а ПЪРВА КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА КОМИКСИ – “СИНЪТ НА НЕПОКОРНИТЕ”, ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ. ПОРЪЧАЙТЕ Я ТУК:

https://ipark.bg/bg-BG/Souvenirs/Details/123

От авторите:

Възможно ли е, ако Спартак наистина е бил прочут тракийски владетел или военачалник, както твърдят някои български автори, попадайки в ръцете на римляните, да бъде превърнат в обикновен гладиатор, а не във високопоставен заложник? Не е ли по-уместно синовете на Ромул да осъдят на смърт един принц или висш сановник на вражеска монархия, при това най-церемониално, или пък просто да го държат в унизителен дългогодишен плен? Според нас те не биха го продали като обикновен роб, освен ако не знаят кой е всъщност, а най-вероятно биха побързали да се отърват от него. Много родни писатели, работили по темата, обаче не са следвали подобна проста логика. Разбира се, всичко, свързано с биографията му преди Войната на робите, е само хипотези и легенди. Една от въпросните хипотези му „облича“ инвеститурата на тракийски цар. Ние сме на мнение, че ако е бил такъв и впоследствие е превърнат в гладиатор, римляните просто не са го разпознали, не са го свързали с големия пълководец, воювал срещу тях. А защо не го разпознават и как той успява да напусне легитимността си на локално медическо величие, ще научите от нашата история.

ПРИЛАГАМ ИЛЮСТРАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИШЕ ТАКА:

Корица и фолио от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художници – Теодор Манолов и Десислава Илиева.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 36

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който вече е на пазара.

70

Спартак се изправил, разкършил рамене, отърсил се от полепналата по цялата му снага нечистотия и тръгнал застрашително към трапезата. Благородството на атлетичната му осанка контрастирало комично с жалкия му вид на изскочил из огнището недопърлен дивеч, ала никой не се захилил. Напротив! Гостите на симпосиарха, все още с кокали, плодове и сплескани сладкиши в ръце, се стреснали – първом замръзнали, а сетне се поотдръпнали връз клинетата. Дръзновените им смехове замрели, румените им, лъщящи от пот лица се спихнали. Възцарила се неловка и притеснителна тишина.

– Не съм роб!… – изревал на доста приличен гръцки „робът“ посред това плашещо затишие. – Аз съм свободен гражданин на Медика и никой не може да се отнася така с мен, само щото съм безимотен!… Царският закон дава права и на бедняците!…

Нечувана наглост! Членовете на веселяшката компания обаче не посмели ни да отговорят, ни да реагират другояче спрямо това осъдително погазване на официалния етикет. Един по-низък от къртовете плебей дръзвал да им крещи, да се перчи отпреде им, да заплашва със Закона каймака на тъдявашната аристокрация! Нечуваното своеволие на безумеца ги втрещило. Все още не проумявали причините за внезапната промяна в поведението му. Нали допреди малко бил по-тих от водата? Одеве, когато уж му приказвали, естествено, ни желаели, ни очаквали да ги разбере, говорели му за забава на сътрапезниците си, за да изпъкнат с остроумие сред тях. В момента обаче им просветвало, че тоя пън, тоя уж безпросветен дивак, тоя незначителен елемент от мебелировката, тоя ходещ и угаждащ на щенията и лакомията им декор не само ги е чувал, не само ги е разбирал, но е и запомнил всяко тяхно противно оскърбление, всяко тяхно цинично подхвърляне. Затова онемели…

Само парадинастът, вече на крака, макар и неособено стабилен, вдигнал ритона си, отпил мощно и пристъпил напред с походка на киликийски1 пират2.

– Сега го закъса, влечуго!… – изрекъл съвсем тихо, ала поради възцарилото се гробищно безмълвие думите му отекнали по целия триклиний ясно и отчетливо като в булевтерион3. – Сега ще ти дам да разбереш кой що може и кой що не може!…

Виждайки го, че потегля към хлапака, стражите отлепили гърбове от стените, турили ръце на ксифосите4 и зачакали команда да размажат безсрамника…

– Майчице!… Хлапето вбеси звяра!!! Хищникът иска кръв – измърморил под носа си Филотей, а може би Тимотей, но като погледнал към разгорещения Спартак, добавил: – Абе всъщност май… хищниците са ни двамина!…

71

Както бил извън кожата си от негодувание, Спартак изритал една от препълнените с гозби масички с такава сила, че тя литнала във въздуха и от нея се разхвърчали на вси страни подноси и фиали5, салати, разядки и плънки с аромати на анасон, копър, мащерка, мента, девисил и джоджен, сиропирани и сухи десерти, лимонови резенчета, арабски фурми, гръцки смокини, бели, червени и розови вина, подправено с шафран пиво и люта медовина, що се посипали връз мало и голямо наоколо, ала най-вече върху елегантната латиклава и озверялото лице на парадинаста. Миг по-после масичката се приземила на парчета в краката на Реметалк и той се вцепенил с ритона в едната ръка, вдигнал другата право напред, сочейки Спартак с отрупания си в пръстени показалец. Очите му се облещили от изненада и гняв, а гърлото му зейнало по-широко от кладенчово отверстие, но за момента от там звук не произлязъл.

– Правосъдието на ванакта ни не брани само богаташите!… – продължавал да нарежда виночерпецът. – Ние, аргатите, сме тук, за да служим, вадейки прехраната си с тежък, но достоен труд, а не за да се гаврят с нас като с панаирджийски скотове!… Наети сме да работим, не да ви осигуряваме забавления!…

– Брей, тоя освен привлекателен, е и устат! – мрънкал под носа си Тимотей (или огледалният му образ). – Че и умен се извъди!!!…

– Как смееш, нищожество?… Кабирите да те изпепелят с мълниите си дано, Зевсовите6 диоскури7 да те вкаменят на място!!!… – процедил стопанинът, а след това изкрещял в изстъпление: – Стражииии!…

Гостите окуражили домакина си с боязливи подвиквания. Тези от тях, които познавали парадинаста добре, били убедени, че той вече е подписал смъртната присъда на момъка в ума си. Оставало само да я приведе в действие…

Четиримата телохранители напуснали ъглите си и потеглили към младежа откъм четирите посоки на света. На гротескния фарс вече му се виждал краят…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 От Киликия – историко-географска област на югоизточното крайбрежие на Мала Азия. По времето на описваните тук събития е независима държава с главен град Тарс. Малко по късно – през 84 г. пр. Хр., влиза в териториите на Велика Армения на Тигран II, а през 67 г. пр. Хр. е завладяна от Рим.

2 В описвания тук период Киликия се прочува като свърталище на пирати.

3 Булевтерион – сграда, в която се провеждат заседанията на съвета (буле) в гръцките полиси. Въпросното съоръжение се строи на агората.

4 Ксифос – прав среднодълъг двуостър меч (дължина ок. 60 cm) с листовидно острие, оръжие на гръцки хоплити и македонски фалангити в античността. По-късно се разпространява сред различни племена на Апенините и из Тракия.

5 Фиала – ниска чаша, най-често от сребро, а по-рядко от бронз, злато или керамика, използвана за възлияния на течности при жертвоприношения. Може да бъде украсена с релефи или изрисувана. В центъра й има издутина, наречена умбо или омфалос (пъп). По всяка вероятност обаче тук авторът има предвид т. нар. фиала-блюдо.

6 Зевс – върховен бог в гръцкия пантеон, главен Олимпиец, властелин на небето, гръмотевиците и светкавиците, господар на целия свят, баща на богове и хора. Негов аналог в римската митология е Юпитер, а в тракийската – донякъде Сбелсурд (вж. таблицата „Тракийски пантеон от епохата на Спартак” в края на книгата).

7 Диоскури – буквално „синове на Зевс“, близнаците Кастор и Полидевк, деца на Леда и едновременно на двама бащи – Зевс и спартанския цар Тиндарей. У Омир те са обикновени смъртни, докато у други автори са безсмъртни и имат божествен статут. Някои извори ги отъждествяват с Кабирите и като такива, те са обект на религиозни култове.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s