Златина: „Последните години от професионалния ми път са като трилентова скоростна магистрала“

Интервю на Мишел Петрова

Тя определя последните години от професионалния си път като трилентова скоростна магистрала, в която паралелно се е движела журналистиката, преподаването и обученията на учители. Нейното име е Златина.

-Как решихте да учите журналистика?

-За мен думите винаги са били извор на вдъхновение, сила и начин за промяна. Когато в гимназията се появи желанието ми да уча журналистика, това беше свързано с идеалната представа за положителни истории в лъскави списания, пътувания по света и срещи с вдъхновяващи личности. Човек трябва да внимава какво точно си пожелава, защото мечтите се сбъдват. Моята мечта намери собствения си път. Още в първата година от следването си в Софийския университет, започнах стажове в различни медии и попаднах в списанията Grazia и ОК!, които се правеха от един невероятен екип. Там започна професионалният ми журналистически път, който ми даде възможност за срещи с вдъхновяващи хора, пътувания и пространство, в което да показвам положителната страна на живота. Както ви казах, мечтите се сбъдват – стига да работиш здраво за тях.

-Защо се отказахте от това да бъдете редактор в списания и сайтове и направихте завой към образованието?

-В един момент, покрай всички срещи и интервюта в списанията, си дадох сметка, че в България има много проблеми, които не могат да се решат само със силата на словото. Непрекъснато се сблъсквах с неграмотност, посредственост и ограничения, особено сред младите хора. Според международните изследвания PISA над 40% от децата в България са функционално неграмотни. Имах нужда да направя нещо, да бъда полезна, да помогна за промяна на тази стряскаща статистика и резултатите, които виждах от нея в работата си. Така попаднах на фондация „Заедно в час“, които работят за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо от средата, в която живее или възможностите на семейството му. Организацията подбира, подготвя и подкрепя хора с различно образование и професионален опит, които имат желание да преподават в училище. Благодарение на „Заедно в час“ и подкрепата, която ми оказаха, започна едно от най-вълнуващите пътешествия за мен – преподавател в училище, а впоследствие и обучител на новите учители.

-Как намерихте общото между журналистиката и това да бъдете преподавател и да обучавате ученици?

-Всъщност се оказа, че има доста пресечни точки между двете професии. И в журналистиката, и в преподаването разчиташ на силата на думите, на емоционалното въздействие и работата с хора. Но може би най-важното е, че и при двете се стремиш да вдъхновяваш, да откриваш положителното и да променяш света около себе си.

-С какво се занимавате сега?

-В момента денонощието ми е посветено на 6-месечния ми син. Отвъд грижите за него съм редактор в сп. Forbes, където отново се опитвам да разказвам вдъхновяващи истории за иновации, бизнес и образование.

-Като какъв човек се определяте?

-Щастлив. Много щастлив човек.

Какво ви вдъхнови да създадете календара „365 идеи за деца, родители и учители“?

-По време на социалната изолация заради коронавируса през пролетта много мои приятели с деца трябваше да останат затворени за дълго по домовете си. Често ми звъняха да дам идеи от „учителския си живот“ какво да правят с децата вкъщи. Осъзнах, че имам натрупани много ресурси, идеи, добри практики, които могат да помогнат не само на учителите, с които съм работила, но и на родители, които искат да прекарват повече качествено време с децата си. И идеята заживя свой собствен живот. Календарът „365 идеи за деца, родители и учители“. По една идея за всеки ден от годината – занимания, които създават спомени. Занимания, за които са необходими 5 минути или един час, които може да се изпълняват от едно дете вкъщи или един клас в училище.

-Защо мотото ви е „Има време“, какво искате да кажете с това?

-Хаха, наистина се превърна в мое мото, което символизира личностната промяна, към която се стремя. „Има време“, защото се уморих да нямам време. Дълги години натовареният ми работен ритъм, стриктно разпределеният график, срещите в точен час ме държаха в своите окови. И нямах време да се видя с приятелите, да отделя време на семейството си или на любимите си занимания. Отговорът на всяка покана за каквото и да било беше „Нямам време“. Щастлива съм, че говоря в минало време за това, защото пренареждането на приоритетите, промяната в работния ритъм и освобождаването на пространство в деня ми ми помага да имам време. В целия този процес се роди и блогът ми imavreme.bg, в който споделям съвети за продуктивност и ефективност, а през последните месеци еволюира в цялостна имейл програма за личностно развитие.

-А, има ли време наистина?

-Време има! Всички имаме по 24 часа – както най-успешните лидери на нашето време, така и най-великите изследователи, творци и учени от миналото. Всеки човек, на когото се възхищаваме, разполага с 24 часа в денонощието. Всеки човек, който среща трудности и неуспехи – също. Големият въпрос е какво правим с отредените ни 1440 минути на ден. Колко от тях прекарваме в социалните мрежи или в четене, колко прекарваме в клюкарене или в разговори с близките си хора, колко отделяме за преследване на мечтите си и колко за намиране на оправдания защо нещата не ни се получават. Въпрос на избор и осъзнатост е какво правиш във всяка минута от живота си. Защото следващия път, когато кажем, че нямаме време, това означава, че не искаме да имаме време за нещо или някого, че те не са ни важни… и затова не сме намерили време за тях.

Колко е ценно времето за вас?

-Времето е най-ценният ни ресурс – не можем да го върнем, не можем да спрем хода му, не можем да го забавим. Затова се опитвам истински осъзнато, с мисъл и отговорност да изживявам времето си по най-правилния за мен начин.

-Бихте ли дали съвет към възрастните, който да използват, когато са с децата си?

-Тъй като доста говорихме за времето, съветът ми би бил възрастните да отделят време на децата си. Качествено време. Безусловно време. Не докато гледате телевизия или си цъкате на телефона. Време, в което сте тук и сега. Дали ще си говорите, ще танцувате в средата на хола, ще готвите, ще играете на криеница зад дивана или ще четете заедно книги, изборът е ваш. Но времето, което прекарваме с децата, е време, в което създаваме спомени. Затова да се постараем да създадем щастливи спомени.

-Много ви благодаря за това приятно и полезно интервю!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s