Станислав Лем

Христиана Стойчева

Всички ще се съгласим с това, че математиката е сложно нещо, също както и човешкото общество. Всички ние представляваме сбор от характери, интереси и убеждения, като резултатът е нашата индивидуалност. Но истината е, че всъщност не можем да решим своето собствено уравнение, наречено живот. След хиляди  сметки и теории накрая пак стигаме до неизвестното. Стремим се да живеем спрямо общоприетите норми, без да се замисляме , че това всъщност ни обезличава, превръщайки ни в част от множеството- масовото страшно число от нули.

 Обществото изисква от нас едно единствено нещо – да бъдем еднакви. Примирено да спазваме всички тези обществени и морални норми, за които ни говорят политици, журналисти и психолози. Да живеем спрямо клишетата, като малцината,  осмелили се да бъдат различни, остават неразбрани и често дори порицавани от съвременното обществото. Като че ли ни трябва да се върти около едни и същи дейности и теми.

здр кп

кратък интернет поздрав + въпрос „Какво правиш?” Среща се и във вариант „здр кпр”.

Потребител 1: здр кп
Потребител 2: нищо. а ти?
… брат_кo_wе от София

Разговорите вече протичат по точно определен модел, чрез фрази, като „Как си?“- „Бива“, „Какво правиш?“- „Нищо“ и още по – абсурдните им чат съкращения „Кп“ и „Кс“. Това лишава комуникацията от всякаква оригиналност и я превръща просто в част от рутината. Стремежът и интереса към опознаването на околните като че ли остават в миналото. А и защо ни е? Нали идеологията  на днешната цивилизация ехда мисли единствено и само за себе си, дори това, в повечто случаи, да се приема като егоистично.

Заглежда ли ли сте в хората на улицата? Всичко, което виждаш са само празни погледи, погълнати от драмата  сивотата на големия град.  Всички живеят в свой собствен свят. Умислени и загрижени за всички ежедневни проблеми те дори често забравят за вдигнат глава и да огледат света около тях. Превърнали сме се в едно глобално племе с неясен водач. Съвсем като животни почваме да се доверяваме само на собствените си инстинкти, постепенно забравяйки човешкото в нас. Радостта, щастието са заменени от едни дяволски емоции като страх и завист. Злобата започва да завзема нашият досега хармоничен свят, отнемайки нашата същност.

Най-важното е да запазим своята идентичност, като прибавяме към нея само положителни и незабравими уроци и спомени, а отрицателните завинаги да ги извадим от уравнението. Човекът не е машина, нито някакъв матемаматически израз.

Човекът е душа, не я унищожавайте.

СТАНИСЛАВ ЛЕМ

Един от най-известните писатели фантасти – Станислав Лем, е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна). Освен в областта на фантастиката, той е писал още философски трудове и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът „Соларис“, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 г. Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.  

Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. 

 Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946). От 1948 г. писателят работи по романа „Болница Трансфигурация“, който е  спрян от комунистическата цензура и е издаден 8 години по-късно.  Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). 

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г. Лем я напуска и живее зад граница до 1988-а. В този период са издадени последните му научнофантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. 

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.