Димитър Йорданов:“Не само фолклорът, а въобще хубавата музика е лечебна за човек“

Интервю на Тошко Стоянов

От къде започва коренът на народната песен във Вашия род?

– В моя род няма известни изпълнители, но народната песен е дълбоко закоренена още в поколенията назад. Родова линия от страната на майка ми е от с. Козница, общ. Несебър. Баба ми Йова е пеела много от местните песни, които по-късно са записани в архива на БНР. Едната сестра на майка ми още от малка е огласявала местните сватби, празници, пеела е и на полето. От страната на баща ми пък дядо Георги беше любител кавалджия-те са от Камено. Майка ми и баща ми също пеят хубаво. От малък спомените ми са, че народната песен се пееше редовно у дома. В делник и празник.

-Какъв ученик бяхте и къде завършихте Вашето образование?

– Основното си образование завърших в Ахелой, в ОУ „Христо Ботев“. Там пеех в училищната вокална група, ръководена от г-жа Николинка Стефанова. Тя е жената, която ме подготви за изпитите в СОУ „Добри Чинтулов“ – Бургас. Така бленуваното за мен училище. Нейната дъщеря беше учила вече там и когато излизаше на концерти да пее, аз я гледах в захлас. В Бургас бях разпределен в класа на току-що завършилия АМТИИ-Пловдив, Стоян Ганчев. Страхотен човек, педагог, мой близък приятел и до сега. Учеше ме на различни вокални техники и най-вече на любов към фолклора. Започнах за пея и в ансамбъл „Китка“ към ДНА-Бургас при госпожа Мария Маркова. С нея обиколихме доста места из България, осъществихме и първите ми аудио-записи. Едно много впечатляващо за мен откритие в СОУ „Добри Чинтулов“ беше хорът на училището. Многогласно обработената народна песен ме завладя завинаги. Това е един друг свят. Винаги когато имах възможност слушах техните репетиции и се възхищавах на пленителния звук. След Бургас музиката ме отведе в Пловдив, в АМТИИ. Там учех пеене при г-жа Диана Иванова и дирижиране на народни състави при доц. Иван Делирадев и ст. пр.д-р Костадин Бураджиев. Работата с професионалния щатен хор беше удоволствие и страхотно училище за мен.

Имате дуетни песни с прекрасната Теодора Стамболиева. Как се запознахте с нея и с кои други изпълнители бихте желали да пеете?

– Запознанството ни с Теди беше на кандидат-приемните изпити за „Добри Чинтулов“. С течение на времето станахме близки приятели. Тя е страхотен човек, като сестра ми е. Теодора Стамболиева е един от най-запомнящите се изпълнители на странджанската песен. Има свой отличаващ се стил на пеене.

Уважавам и почитам изпълнителите преди нас, по-големите. От тях сме се учили, но за да бъдеш запомнен във времето, за да оставиш своя диря за бъдещите поколения, трябва да прибавиш свой собствен репертоар и стил към фонотеката на фолклора ни. За това ние с Теди правим авторска музика на изключително фолклорна основа, държим да сме близки до народното звучене, до спецификата на странджанската музика, но естествено внасяме и новаторство с по-съвременни аранжименти. Светът се развива, народната музика също трябва да търпи развитие. Радвам се, че песните ни се харесват на публиката, и от малки и от големи, от почитатели и колеги. Не само от странджалии, а от цяла България. Щастлив съм, когато чуя положителни отзиви от големи изпълнители като Бинка Добрева, Лиляна Галевска.

Мечта ми е да направя дует с един друг славей на Странджа, Живка Папанчева. За мен тя е един от най-добрите и интересни изпълнители, въобще в българската народна музика. Има изключително интересно и съвременно музикално мислене и интерпретация. Заедно с нейния съпруг Милен Славов правят музика, която усещам близка до мен. Надявам се, че един ден и това ще стане.

Наистина ли фолклорът има лечебни свойства?

– Фолклорът е неписаната ни история. Той е в корените ни. Няма как да не е лечебен. Толкова дълбоко бърка в душата ни и гъделичка онази тънка струна, която те разчувства. Но аз съм на мнение, че не само фолклорът, а въобще хубавата музика е лечебна за човек.

Вие сте учител по професия. Каква ценност е за Вас преподаването и срещате ли трудности да преподавате спрямо липсата на присъствие на учениците?

– Да. В момента съм ръководител на три вокални групи, три квартета, дуети и солисти към ОДК – Несебър. Чудесно е когато имаш възможност да работиш това, което обичаш. Контактът с децата е невероятно зареждащ. Възможността да показваш, да възпитаваш е огромно удоволствие, чест и отговорност. Когато виждам обичта и уважението в очите на учениците ми, положителни резултати от съвместната ни дейност знам, че съм на прав път в учебно-възпитателската ми работа.

В ситуация като сегашната, разбира се, срещам трудности. Живият контакт е важен за работата с децата. Трудно е от разстояние да се показва и изработва в детайлност песен. При солистите е по-лесно, но с вокалните групи, техниката не го позволява. Това не е суха материя, която да напишеш и те да наизустят, това е изкуство и за него е нужен пряк контакт.

С моите възпитаници работим много разнообразни стилове музика. От народната песен до съвременната поп музика. Дори и сегашната ситуация, не успя да ни попречи да се явяваме на конкурси, макар и онлайн. И през тази година имаме множество спечелени награди.

Един от малкото конкурси провели се присъствено тази година е Международният конкурс за класическо и поп пеене „Белканто“ – Ямбол, където се представихме изключително успешно и завоювахме три първи, едно второ място при вокалните формации и ГРАН ПРИ в раздел поп пеене.

Има още много конкурси на които сме отличени с престижни награди в страната – Хисаря, Тутракан, Велико Търново, Добрич, Карлово, Варна.

Много награди имаме и от чуждестранни онлайн конкурси в САЩ, в Испания, в Малта, в Италия.

Наскоро провелият се Национален фолклорен конкурс „Пиленце пее“, посветен на незабравимата Надка Караджова, отличи моя възпитаничка с първо място и златен медал при най-малките.

Редовно вземаме участия и в културната програма на община Несебър по различни поводи.

Във време на пандемия се стараем да бъдем в крак с модата и започнахме да правим онлайн поздрави и мини-концерти.

Преди дни мина един от най-хубавите празници на България-„Денят на народните будители“. Смятате ли,че съвременните учители са будители и кои са Вашите будители ?

-Да определено смятам, че съвременният учител е будител. За съжаление образователната ни система е прекалено усложнена и за учители и за ученици. Прекалено многото бумащина отнема от времето за работа с децата. Психическото натоварване е прекалено голямо и за двете страни.

А мои будители са всички преподаватели и учители, които са минали през моя живот, родителите ми, децата, с които работя, приятелите. Те ме карат да бъда буден, да си поставям нови по-високи цели.

Разкажете някаква интересна или забавна случка от Вашия живот!

– Сещам се за една екстремна ситуация през 2016 година. Тогава освен, че работех в ОДК – Несебър, бях и учител по музика в СУ „Любен Каравелов“ в Несебър. Може би сте чували за Националното състезание „Ключът на музиката“ , на което имах класирани ученици за Националния кръг в град Пловдив. С вокалната група обаче, имахме участие в Национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ в град Стара Загора и датите си съвпадаха. В един и същ ден трябваше да се пътува и за двата града. Времето ми беше разпределено буквално по минути, за да успея да съм и на двете места. За Стара Загора тръгнахме по-рано, като трябваше след като приключим участието си, да се добера до магистралата и да изчакам автобуса с учениците за Пловдив. Не щеш ли обаче, докато се разпявахме в автобуса, шофьорът подмина главния вход за Стара Загора, та се наложи да минем през следващата възможна отбивка, чак на Чирпан. Всички бяхме под напрежение дали ще успеем да стигнем навреме. След като пристигнахме, долу-горе на бегом се втурнахме към залата, 15 мин. по- късно бяхме на сцената. Малко преди да се качим ми звънят, че другият автобус е на уговореното място и ме очаква. Все пак си изпяхме песните и аз тръгнах по най-бързия начин с такси към другия автобус, а децата останаха с родителите и колегите ми от ОДК да чакат резултатите. Беше ми напрегнато, но слава Богу си струваше, класирахме се на първо място.

Изцяло съм се отдал на работата с децата, но от време, навреме, ей така за удоволствие, си подарявам една нова песен. Живот и здраве, надявам се по Коледа да ви изненадам.

Какво е Вашето финално послание към читателите на това интервю?

– Желая на всички ваши читатели преди всичко да бъдат здрави и щастливи. Да слушат хубава, стойностна българска музика.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s