Таня Мирчева: Критерият за успех на една книга са хората, които е успяла да докосне, а критерият за качество е дали тя ще издържи проверката на времето

Интервю на Илина Таскова

Таня Мирчева, по-известна с псевдонима си Таня Мир, е българска писателка, автор на книгите „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“. Дебютира с „Откритие“ през 2018 година и печели наградата „Еквалибриум“ на издателство „Либра Скорп“, а през 2019 година от печат излиза и втората ѝ книга.

Като за начало ще помолим за кратко представяне за новите ни читатели. От колко време пишете?

-Казвам се Таня Мирчева и съм завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“, но читателите ме познават с псевдонима Таня Мир. С него подписвам книгите си – „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“. Започнах да пиша още в ученическите ми години. Всъщност тогава започнах да пиша дебютната ми повест „Откритие“. С нея изминахме дълъг път, през който дописвах и редактирах ръкописа. Признавам, че през цялото това време изобщо не очаквах, че той ще има такъв успех. Вече бях студентка по право в СУ „Св. Климент Охридски“, когато доста спонтанно реших да изпратя ръкописа на „Откритие“ за участие в конкурса за дебют на издателство „Либра Скорп“. Спечелих конкурса и книгата беше издадена през 2019, а в края на същата година по нея беше заснет и пълнометражен игрален филм, режисиран от Кардам Калчев и Мартин Асен.

Какво Ви вдъхнови да започнете да пишете?

– Винаги са ме вдъхновявали интересните, сложни образи. Герои, които не можеш да определиш нито като добри, нито като лоши, защото и в живота е така – няма черно и бяло. Във всеки от нас има и хубаво и лошо, въпросът е кое надделява. Именно тази вътрешна борба винаги ме е вълнувала. И двете ми книги са в жанра фентъзи, но в същността си те са най-вече истории за човешките взаимоотношения. Понякога първо се появява идеята за интересен, противоречив образ, чиято история искам да разкажа. След това всичко останало в сюжета се подрежда с лекота, а когато започна да пиша обикновено вече знам как ще се развие цялата история до самия край.

Героите в книгата и прототипи образ на реални лица ли са?

-Някои от героите в „Откритие“ имат реални прототипи – хора от близкото ми обкръжение, чиито образи, разбира се, са доразвити от въображението ми. Други обаче са изцяло измислени персонажи. Предизвикателството в изграждането образи за мен дойде, когато започнах да пиша втората ми книга – „Легенди от Белинташ“. В нея почти всички герои от Древна Тракия са реално съществуващи личности от древното ни минало. Наложи се да прекарам доста време в проучване на античните извори, за да успея да представя максимално достоверно образите на тракийските цари и личностите, които през I в. пр. Хр. изиграват ключова роля в най-голямото тракийско въстание срещу римската власт по нашите земи.

Какъв съвет бихте дала на младите писатели като Вас?

– Смятам, че да посъветваш някого как да се развива като писател е доста тънък момент, защото обикновено успешният писател става успешен именно защото създава оригинално творчество, което го отличава. Казано по друг начин – няма универсална рецепта за успех, защото изкуството няма нужда от двама еднакви творци – всеки автор трябва да открие своя собствен творчески път, който ще го открои от останалите. От опита си до момента се убедих, че когато един млад автор има какво да каже на читателите и иска да отправи смислено послание, той трябва да направи така, че книгата му да достигне до широката публика и да не се отказва независимо от трудностите. Литературните среди у нас са една доста особена общност, в която не всеки млад автор бива добре приет от самото начало. През последните години наблюдавам доста млади творци с потенциал, които похабяват много време от творческия си път в чакане да бъдат забелязани от авторитетни имена. Положителната оценка от критиката е нещо чудесно, но не бива да бъде самоцел. Не бива да се забравя, че аудиторията на писателя са неговите читатели. Критерият за успех на една книга са хората, които е успяла да докосне, а критерият за качество е дали тя ще издържи проверката на времето. Ако трябва да обобщя: Бих казала на младите автори да заявяват смело това, което искат да кажат с книгите си, да внимават в чии съвети се вслушват и най-важното – никога да не се вслушват в хора, които им казват, че нещо е невъзможно само, защото те не са могли да го постигнат.

– Какво четете през свободното си време?

Пиша фентъзи, но всъщност много обичам да чета реалистични романи. Книги, в които героите са многопластови, а действието се развива динамично. Това много ми помага, когато аз самата започна да изграждам сюжет, защото майсторството във фентъзи жанра е да пресъздадеш убедително една магична история, която не би могла да се впише в реалността. Автор, който изключително много харесвам е Хемингуей и особено „Старецът и морето“. Добрият разказ трябва да изглежда именно така – стегнат, с ясен стил и да води читателя право в целта без да може да си поеме дъх. Трябва да призная, че прекарах доста приятно социалната изолация през пролетта, защото реших, че ще използвам това време, за да прочета куп книги, които по време на подготовката за държавните ми изпити по право не бях успяла да прочета. 2019-та беше много успешна, но и динамична година за мен – обиколихме редица български градове за представянията на книгите ми и премиерата на филма „Откритие“. В началото на 2020-та изненадващо всичко спря и се озовах с много свободно време, чаша ароматно кафе и книга в ръка – осъзнах, че понякога имам нужда от това.

– Препрочитате ли книгите си след време и съжалявате ли за нещо, което не сте добавила в тях?

В процеса на писане препрочитам многократно текстовете си – ръкописите ми са пълни с корекции. Когато пишеш често е трудно да погледнеш творбата си обективно, затова след като окончателно я завърша – оставям я на страна. Препрочитам текста чак след месец, понякога и повече. Тогава виждам силните и слабите страни много по-ясно, а след това се заемам с редакция. Процесът се повтаря, докато най-после не съм доволна от резултата. Това е причината да пиша толкова бавно – работих по „Легенди от Белинташ“ 4 години, а по „Откритие“ цели 10 години. Не бих казала, че съжалявам, че не съм добавила нещо, което бих добавила сега. Както „Откритие“, така и „Легенди от Белинташ“ са отражение на развитието ми като автор. Не бих могла да започна да пиша следваща книга, ако не усетя, че аз самата съм се развила и имам какво ново да кажа. Много автори правят грешката да достигнат до едно ниво, а когато постигнат успех – да започнат да тъпчат на едно място. В това отношение редакторът ми, Денчо Михов, обича да казва, че ако втората книга е също толкова добра, колкото предишната – значи не си се справил добре, защото тя трябва да е по-добра. Напълно съм съгласна с него.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s