Пътешественикът Петър Ванев: Отношение към природата се изкарва с качествено прекарано време там – споделено

Въпросите зададе Елиз Адем

Петър Ванев е пътешественик и човек, който цени природата. Той е едно от Лицата на Русе. Прекосил е трите най-дълги маршрута в САЩ, известни като „Тройната корона“ . Автор е на две книги, които разказват за приключенията му.

Извървели сте пеша Тихоокенския хребетен път. Какви качества открихте, че притежавате по време на пътуването?

-Животът в градска среда и сред обществото, което ни заобикаля постоянно, разсейва съзнанието ни от истински важните неща за нас. По време на преход човек остава сам със себе си за изключително дълго време и не говорим за час или два, ден или седмица, а месеци. Тогава успяваш да рефлектираш истински върху себе си и своите качества. За да прекосиш 4240 км, се иска голяма доза търпение и готовност да се адаптираш във всяка ситуация, без да очакваш много насреща. Освен съвсем нужните знания за оцеляване в дива среда, умелото ползване на екипировката, човек се учи и да планира всеки свой ход с няколкостотин километра напред. А това, че другите намират мотивация в теб, е изключително усещане.

Какво научихте за себе си и за света около нас по пътя?

-Днешният ден и времето, в което битуваме заедно с дигиталните технологии, е направило живота ни главозамайващо бърз. Постоянно бързаме за някъде, не обръщаме внимание на малките неща, дразнението, ако нещо се забави, е в пъти повече и най-тъжното е, че бързаме да съдим и носим голяма раница с предубеждения. Много хора ме питаха „Защо САЩ?“. Преди да науча за ТХП представата ми за САЩ беше свързана с вериги за бързо хранене, хора с наднормено тегло, огромни сгради и коли, и общество на масовия консуматор. Нямах никаква представа за природата, която се крие в онези далечни земи. Хората там са едни от най-добрите, които някога съм срещал през живота си. Били сте мениджър и заради една книга поемате по друг път.

Вие разказвате за приключенията си с вярата, че може да мотиварате някого или причината да пишете е друга?

-Емоциите и силата от споделянето на едно такова приключение удължават неговото преживяване. Създаването на „Пътека през огън и лед“ от изд. Вакон беше шанс, който пада един път в живота. Прекосяването на ТХП най-вероятно никога няма да се повтори, а споделянето му винаги ме връща там отново и отново. Всяка една книга може да бъде източник на мотивация, както е била за мен книгата на Черил Стрейд. Силно се надявам хората, които четат моите книги да намират онова припознаване и лична мотивация за тяхното приключение.

Какво не ви е достигало в живота?

-Природата! Работите с фондация биоразнообразие. Как се води устойчив начин на живот и защо ни е нужно това? Аз имам една моя теория за нещата, а учените поставят основата за нея. Не са ни нужни една шепа експерти по темата за устойчив начин на живот. Трябват ни стотици хиляди дори милиони хора, които не са експерти, но мога да водят „устойчивичък“ начин на живот. Не е нужно, дори е непосилно за някои хора да следват всички стандарти за устойчив начин на живот. Нужно е да правим онези малки заменки и врътки в нашия живот, онези, които работят за нас, за да допринесем с каквото можем за общата цел. Защо ни е нужно? Защото природата няма нужда от нас, ние имаме нужда от природа. Много хора нямат отношението към природата.

Вие как изградихте своето отношението към нея? Как се привързваш към нещо, което обичаш?

-Прекарваш повече време с него. Повече пълноценно време, в което и двамата сте щастливи. Аз прекарах над 12 500 км заедно с природата и макар това да се случи след като навърших 30 години, разбрах, че никога не е прекалено късно. Отношение към природата се изкарва с качествено прекарано време там – споделено. Хареса ли ти, ще искаш да се върнеш там и да я има не само за теб, но и за онези, които все още не са я открили. Така се изгражда отношение към природата. Това изречение от книгата Ви ме впечетли: “ За да намериш липсващото парче от пъзела, трябва да погледнеш картината отстрани“.

-А Вие намерихте ли липсващото парче и какво видяхте, когато погледнахте отстрани?

-Животът ни е изпълнен с комфорт и материални облаги, които всячески се опитват да изпълнят душевната ни задоволеност. Времето прекарано сред природата, времето със себе си и възможността да излезеш от тялото си, за да погледнеш отстрани, ти дава възможност да разбереш с какво можеш да запълниш „дупката“ в пъзела. Усещането за пълноценност и завършеност е трудно за описание, но представете си как поставяте това последно парче пъзел в голямата картинка и всичко изглежда толкова завършено и приятно. Парчето може да е всичко за различните хора, но накратко е любовта към онова, което правиш и ти доставя удоволствие.

-„Чувстваш се полезен за себе си и обществото, в което живееш с приноса, който имаш“. „Пътека през огън и лед“ е вълнуващ разказ за един самотен пътешественик, добротата на хората и жестокостта на дивата природа. Коментирайте тези думи.

-Това е описанието на първата ми книга „Пътека през огън и лед“ от изд. Вакон, която разказва за прехода ми по Тихоокеанския хребетен път. В случай, че сте прочели тази статия до тук ще се радвам да се срещнем отново в книгата и пропътуваме приключението заедно . Подкрепете българските автори!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s