Народният певец Лазар Налбантов: Първият ми учител в народното пеене беше моята баба

Интервю на Тошко Стоянов-Бургас

сн.личен архив на певеца

От малък ли се занимавате с народна музика?

-Аз винаги съм споделял, че за истинския певец безспорно важи твърдението „Пея от както се помня“. В семейството ми народната песен е ежедневие и от малък съм я заобичал. Първият ми учител беше точно моята баба Елка, от която са ми първите странджански песни. В Бургас съм участвал в детска фолклорна формация ”Тракийче”, от която израснаха много млади фолклорни таланти и беше най-популярната фолклорна школа в Бургаски регион. Там под ръководството на г-жа Нина Матева, аз усвоих първите уроци по народно пеене, как се подбира песен, как се разучава текст и мелодия, подбор на подходящата тоналност, която най-добре да разкрие възможността на гласа, как се изгражда музикална фраза и т.н., но най-важното, което усвоих в ФФ ”Тракийче” е поведението на сцената, как един фолклорен изпълнител трябва да създаде образа на песента и да я представи на публиката. После завърших народно пеене в училище ”Добри Чинтулов” гр. Бургас. Там изучавах различни музикални дисциплини, които професионално ме обогатиха. Не мога да не спомена преподавателя си по народно пеене г-жа Пенка Петрова, истинския професионализъм и стил на пеене научих именно от нея. В тези ученически години съм се явявал на много надпявания и конкурси, от които имам редица награди и отличия, между които:

1997 г. – II награда от Националния странджанско-тракийски събор Фолклорен Венец Божура.

1998 г. – I награда от IX национален радиоконкурс ”Славейче” Стара Загора.

1999 г. – Големият приз на I Национален фестивал ”Песни за Капитан Петко Войвода”.

2000 г. – Златен медал от VIII Национален събор на народното творчество Копривщица.

2001 г. – I награда от НСТС Фолклорен Венец Божура.

2001 г. – I награда от ”Славееви нощи” град Айтос.

2002 г. – II награда от ”Славееви нощи” град Айтос.

2003 г. – Специална награда от Конкурс за хайдушки песни гр. Малко Търново.

2004 г. – Приз ”С песните на Георги Павлов”.

2004 г. – Приз ”Странджа пее” от IV Национален събор-надпяване с. Граматиково.

2005 г. – I награда от V Национален музикално-фолклорен конкурс ”Орфеево изворче”.

2005 г. – Специална награда от НСТС Фолклорен венец Божура.

През години от 1995 до 2005г., като солист на формация ”Тракийче” изнесохме редица концерти в цялата страна, ежегодно се подготвяхме и явявахме на музикални конкурси и надпявания, осъществихме много радио и телевизионни предавания, срещахме се и се учехме от големите фолклорни изпълнители като Магда Пушкарова, Калинка Згурова, Жечка Сланинкова, Георги Павлов, Сава Попсавов, Манол Михайлов, от които научих изключително много тънкости в поднасяне на песенното изкуство.

С народната певица Ирена Станкова.

Спомняте ли си кога и къде запяхте първата народна песен?

– Едва тригодишен запях „Мъри Марийко карагюзлийко“, имахме записващ касетофон и семейството ми ме записаха. Трудно изговарях думите, но мелодията я докарвах. Сега, когато слушам този запис, се убеждавам, че наистина човек вероятно се ражда певец, самото звучене е някак по-различно от обикновено изпята от дете песничка. Спомням си и първата си изява пред публика. Това беше на 6 декември – Никулден, празника на Бургас. Вълнението ми беше неописуемо, толкова много хора имаше на площада, а аз едва 9- годишен, но успях да привлека вниманието на публиката с песента „Атанасе братовчедю ле“, интересно е, че след това тази песен спрях да я изпълнявам и може би трябва да я възстановя.

Кои са Вашите любими народни песни, които няма да забравите?

– Обичам всички странджански песни, а също така и всички други народни песни, които съм чул и научил. Немога конкретно да определя една, две или три. От моя репертоар много обичам да пея „Мандина баба седеше“ и „Стоян си гали булчето“. Това са две бавни песни от селото на моя род Калово, в сърцето на Странджа, учил съм ги от една моя леля Мила Стоянова и може би защото съм вложил много труд при мелодичното им и текстово оформяне, отговарящи за моя глас са ми толкова скъпи. Много харесвам и ме вълнуват песни в изпълнение на певците от предходното поколение, ще спомена Георги Павлов и „Страти на Ангелак думаше“, Магда Пушкарова и „Що ме не ожениш мале ле“, Янка Рупкина и „Калиманку Денко“, както и от другите фолклорни области, между които Вълкана Стянова и “Димитър кара гимия“, Йорданка Илиева и „Овчари чукат кърмило“, Борис Машалов „Кехая вика из село“ и др. Тези песни са едни музикални бисери, а певците никога няма да се повторят, те наистина формират съкровищницата наречена песенното българско народно творчество.

Представител сте на Странджанската фолклорна област. Какъв друг фолклор обичате да слушате?

– Естествено основно страднжанско слушам, но обичам също и тракийските, родопските и македонските, някои от които изпълнявам в отделни поводи и участия. Естествено не както може да ги изпълни един тракиец, родопчанин или македонец. Винаги съм споделял че народния певец си тежи във фолклорната област, в която е израснал и от където са корените му.

Какво за Вас е Малко Търново- любим град на всичко от тази фолклорна област…?

– Малко Търново е едно много любимо място за мен. В него имам много спомени, приятели и безброй приятни емоции! От Малко Търново съм черпил много знания за странджански бит и култура, за душевността и диалекта на странджанци, записал съм и голям брой песни, които постепено подготвям за изпълнение и запис. Обичам и с радост, съчетана с носталгия, понякога и с тъга посещавам този край.

Познавал сте голямата Магда Пушкарова!Какви са Вашите спомени с нея и на какъв житейски уроци Ви научи тя?

-Да. Заедно с Радостина Йовкова, Ирена и Росица Станкови сме последното поколение, които имахме честта, или по точно превилегията да познаваме и макар кратко да контактуваме с тази изключителна певица. Магда Пушкарова е не само първата, тя остава и единствената певица толкова близко до автентичното звучене, до музикалния и диалектен първообраз на песента. От нея освен песни сме учили и един изключително важен урок – поведение и маниер на сцената, което е от голямо значение за израстването на един добър изпълнител. Магда беше артист на сцената и в живота, това бе нейното мото, което винаги изтъкваше.

Записвате ли нови народни песни?

– Да разбира се, това е една от основните ми дейности като певец. Стремя се да изнамирам все още незаписвани или поне малко известни и не толкова популярни за ефира и сцената песни. Затова съм изключително благодарен на моите информатори, някои от които за съжаление вече не са сред нас. Благодарен съм и на учените фолклористи и музиколози, които са документирали песни в сборниците и научните си трудови от където също може да се черпи. През тази година съм записал две нови песни едната от Малко Търново, другата от Сливарово; подготвям още две песни в дует е Ирена Станкова, , още четири нови песни съм подготвил за фонда на БНР в обработка на Ташо Барулов.

Какво ще пожелаете на читателите?

– Да бъдат преди всичко здрави! Да обичат и милеят за нашето си, за българското, за завещаните ни традиции. Пожелавам им с гордост и респект да слушат българската ни народна музика.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s