Яна Биюкова: Винаги, когато народната музика е в сърцето ти, в душата ти, тя никога не спира

Интервю на Тошко Стоянов, репортер на в-к „Алтернатив прес“ за Бургас

Какво те привлече към народната музика?

– Първоначално моят дядо на когото съм кръстена-Янко, пееше много! От там идва и музиката в кръвта ми и обичта към народната песен. След което ръководителката на фолклорната група в читалището на града- Станка Желязкова,събираше талантливи деца от града,с които искаше да се занимава да пеят. Но преди всичко ме привлече пеенето на дядо ми. Сестра ми беше в фолклорната група в читалището ни,която беше ръководена от нашата съседка. Сестра ми ме взимаше от детската градина и ходих при нея на репетиции. Родителите ми дойдоха на концерт на слушат уж нея,а аз бях солистка на групата. Така започва влечението. Оттогава се запали огъня в мен и досега!

Яна Биюкова и нейната музикална школа от малки дечица

-Коя е твоята визитна картичка?


– В наши дни може би визитката картичка е „Сино Стояне“, защото тя е първата песен на която заснех клип. Но може би визитната ми картичка е „Колибари като ходите“,още от ученическите ми години!

Певицата със семейството си.

На кого подражаваш от народните изпълнители?


– Не бих казала,че подражавам на някои от съвременните изпълнители. По- скоро черпя опит, доста репертоар и звучене от тях.

С колега по време на изява.

Навярно имаш и много приятели народните изпълнители?


-Обичам всички изпълнители на народната музика от всяка фолклорна област, но предимно от Странджанката фолклорна област. Обичам всички и ги уважавам,защото бих казала,че като малка им се възхищавах, а сега сме в приятелски и колегиални отношения- с Ваня Дженезова, Жечка Сланинкова, Живка Папанчева. Познавам се с нея лично. Носител съм на нейната награда през 2010 година от конкурса -„С песните на Живка Папанчева“ и от съвремието- Цветелина Стойчева,на която всъщност съм ученичка. Катя Георгиева, Александра Димитрова.

Яна с певицата Ваня Дженезова

Кои са характерните обичаи на Странджанската фолклорна област?


– Странджанската фолклорна област има характерни обичаи, които са се запазили и в съвремието,което е хубаво,че младите продължават да съхранявате традициите. А какво е народ без традиции? Затова трябва да продължават да се спазват! Един от най-характерните, разбира се е нестинарството. – Освен народна певица,ти си и детски учител?

– Да, работя като детски учител. За учителската си работа не бих казала,че никога не предполагах,че ще работя точно това и то още повече в детска градина. Но това е нещо, което преоткрих в себе си,нещо което работя с удоволствие. Когато завърших музикалната академия в Пловдив през 2011 г. , се завърнах в родния си град,където първоначално започнах като певица във фолклорен ансамбъл“Странджа“,малко след което започнах като учител по музика в детска градина. След това започнах другото си начинание – ръководител на фолклорни групи в читалище „Пробуда“ в родния си град. Да предадеш това,което си научил,своя опит и знание на едни малки блестящи очи,жадни за развлечение и любимата музика! Няма по-безценно от това. До преди 2-3 години работех като учител по музика, след което се прекфалифицирах като детски учител в детска градина. Това е следващата магистратура, която завърших наскоро- начална и предучилищна педагогика. Като нива възможност за реализация и развитие на учителската си дейност, но може би отново продължавам да прилагам и музикалния си опит с децата в детската градина. Школите в читалището- детска фолклорна група“Пъстроцветни“ и „Странджанска огърлица“. Продължаваме концертни дейности, участия в различни конкурси. Участвали сме в Пловдив-„Орфееви таланти“,“Орфеево изворче“ в Стара Загора, в Айтос-„Славееви нощи“, В Созопол-„Созополска дъга“. Ежегодно на фолклорен венец „Божура“. Това е едно огромно удоволствие и желание за мен да работя с деца, особено с народната музика- сбъдната мечта.

От малка ли мечтаеше за това?

– Не знам дали съм мечтала от малка да стана детска учителка или певица. Може би всяко малко дете си е мечтало да стане учител. Но специално за учител в детска градина никога не съм предполагала,че ще стана! Винаги съм мечтала да имам школа по народно пеене, което съм ги реализирала и се гордея с това и с постиженията на своите ученици. Хубаво е човек на има мечти и стремеж да ги сбъдне!

Ако имаше последна възможност да чуеш една народна песен, коя ще е тя?


– Няма как да имам последна възможност да чуя народна песен. Аз вярвам,че дори човек, когато приключи своя земен път, продължава да съществува някъде другаде, в някакво друго измерение. Винаги, когато народната музика е в сърцето ти, в душата ти, тя никога не спира. Не спира да звучи, не свършва- НЯМА КРАЙ!!!

Един коментар към “Яна Биюкова: Винаги, когато народната музика е в сърцето ти, в душата ти, тя никога не спира

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s