Деница Петрова, директор на „Грийнпийс“ – България:“Нашата планета има нужда от глас“

Интервю на Ева Димитрова

Бихте ли се представили на нашите читатели? Какво представлява вашата кампания?

Деница Петрова, директор на „Грийнпийс“ – България: В България ние сме водили много и различни кампании за опазване на природата – за чисто море, свободно от пластмаса; за опазване на пчелите от последиците на индустриалното земеделие; за устойчиво рибарство, което щади рибите и морските обитатели. През последните години сме се посветили на темата с климатичните промени, защото климатичната криза засяга всички екосистеми на света, тя е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. Затова работим за смяна на енергийната система в страната. В момента в България се разчита на изкопаеми горива, за да имаме електричество горим въглища, а това променя климата. Работим за енергийни решения – повече соларни покриви и соларни решения, енергия от възобновяеми източници, която да е достъпна за домакинства и общини. Организацията е в България от 9 години, но е създадена през 1971 г. в Канада, след което постепенно се разраства до международна мрежа с офиси в над 40 страни по света. Кръстена е Greenpeace – в буквален превод – „Зелен мир“. От една страна работим за зелени решения и политики, а от друга – за повече включване на гражданите в процесите на управлението, за демократични принципи, за повече мир. ЕД: Наскоро бяха открити острови от пластмаса в Черно море.

Мислите ли,че е късно те да бъдат премахнати и как може хората да помогнат? Колко чисто е всъщност Черно море?

ДП: Всяка една пластмаса, която е била произведена, все още съществува. Това може да е пластмаса на 30 години, която се е разпаднала на микроскопични частици и е в морето, може да е поредната торбичка, която си вземаме от магазина. Хората могат да помогнат, като не участват в консумацията на пластмаса за еднократна употреба, използват неща за многократна употреба. Другият начин да се включат е да изискват от компаниите-производители да има по-екологични опаковки. Да изискват също стратегии за управление на отпадъците като „нулеви отпадъци“, които да се приемат от общините и постепенно да станат наш обичаен начин на живот. Правителството не е по-малко важно в справянето с проблема, дори напротив. Догодина предстои транспониране в българското законодателство на важна европейска директива, която забранява някои продукти за еднократна употреба от пластмаса. С подписка ние настояваме Министерството на околната среда и водите не просто да транспонира коректно директивата, но и да бъде по-смело в политиката за справяне с проблема. Колко е чисто морето – неговото състояние не е константа, то се променя през годините и зависи от общата ни грижа за него. През миналия век за много дълъг период от време морето е страдало заради тежката индустрия и ниски екологични стандарти, липсвало е кислород в него. През последните 10 години се изградиха повече пречиствателни станции по българското Черноморие, което подобри цялостното състояние. Но има още много какво да се направи – особено по отношение на риболов, който да опазва ресурсите. Дънното тралиране е много сериозна заплаха – изорава се дъното на морето в търсене на миди и рапани, а това уврежда цялостно живота в морето.

Бихте ли ни разказали малко повече и за топенето на ледниците? Можем ли изобщо да помогнем и как?

ДП: Ледът има ролята на защитно покритие на Земята и океаните. Белите петна по повърхността отразяват излишната слънчева енергия обратно в космоса и така поддържат температурата на планетата. Около 10% от земната повърхност е покрита с ледници: 90% от тях са на Антарктида около Южния полюс, а останалите – в Гренландия. Отделно около 12% от повърхността на Световния океан е покрита с т.нар. морски лед. От началото на XX век ледниците се топят все по-бързо, а площта на морския лед намалява. Човешката дейност има огромен принос към това развитие. От индустриалната революция насам основаваме развитието си на горенето на изкопаеми горива като въглища, петрол, изкопаем газ. Този процес произвежда огромни количества парникови газове, най-известните от които са въглеродният диоксид и метанът. Те задържат слънчевата топлина, а това води до увеличаване на температурата на Земята. Това увеличаване е особено голямо около полюсите. Само през 2020 г. сме свидетели на горещи вълни в най-студените места на света – в началото на февруари температурите в Антарктида достигнаха близо 20℃, а в края на юни в дълбокия сибирски Север беше отчетен рекорд от 38℃. Такива тенденции трудно се обръщат, но най-напред трябва да намалим количеството парни газове, които се отделят в атмосферата за нашите дейности. Най-спешната мярка е да се откажем от изкопаемите горива като източник на енергия. В световен мащаб централите за производство на енергия от въглища са източник на ⅓ от въглеродния диоксид, резултат от човешка дейност – това прави тази индустрия най-големият отговорник по този показател. В България, например, между 40% и 60% от електричеството се произвежда от въглища, макар че вече има много алтернативи под формата на възобновяеми източници, които генерират енергия от слънце и вятър, без да оставят такъв отпечатък върху климата и околната среда. Тъй като нашата планета е голяма и сложна система, в която всичко е свързано, не е никак маловажно как избираме да произвеждаме енергията си в България. Правилните изборите на хора като нас навсякъде по света могат да запазят планетата ни в бъдеще.

-Както всички знаем пчелите са изключително важни за нашата Земя, но в последно време наблюдаваме един много тревожен факт,а именно,че пчелите измират. Защо се случва това?

ДП: Има различни фактори, които засягат пчелите – климатичните промени, които засилват болести, разрушаването на местообитания. Но това, с което ние като общество нанасяме щети, е индустриалното земеделие. В него често се използват пестициди и инсектициди, които унищожават всички насекоми и опрашители. Има конфликт между земеделците, занимаващи се с монокултурни производства (огромни полета засети само с една култура като царевица или слънчоглед) и пчеларите. Решение ще бъде да се търси друг тип земеделие, което да се случва с природосъобразни методи и средства, в по-малък мащаб, но по-качествено.

Можете ли да ни кажете повече за унищожаването на дюните? Какво можем да направим, за да предотвратим унищожаването им?

ДП: В България се срещат четири типа крайбрежни пясъчни дюни: зараждащи се, подвижни (бели), неподвижни (сиви) и облесени. Дюните са едни от най-застрашените природни местообитания в България, които биват унищожавани от човешки дейности като застрояване с временни и постоянни постройки, и интензивен туризъм включително утъпкване, изгребване на пясък, замърсяване с пластмаса и други отпадъци. Едва половината от тях са официално нанесени на карта. Част от дюните попадат в защитени територии, като резерват Ропотамо и поддържаните резервати Пясъчна лилия и Балтата, Природен парк Странджа, защитените местности Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, природни забележителности и защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Необходими мерки за опазване на дюните са: прекратяване на застрояването и урбанизацията, утъпкването, добив на пясък, залесяването с неместни дървесни видове, като салкъм и други, изгребването и унищожаване на растителността върху дюните.

Измират ли делфините и рибите?

ДП: Морските обитатели на Земята са изправени пред редица предизвикателства. От една страна, затоплянето на океаните води до критично намаляване на видове, които традиционно обитават определени части на света. От друга страна, все по-голям проблем е свръхуловът на риба, който не позволява на популациите да се възстановяват. За това допринасят и вредни практики, и начини на улов- които бракониери използват навсякъде по света – улов на застрашени видове, като калкана в Черно море, или разрушителни техники като дънното тралиране и драгиране, които не просто улавят даден вид, а унищожават и много други в екосистемата. Не на последно място, отпадъците от пластмаса, които попадат в моретата и океаните, убиват все повече морски обитатели. На много брегове по света бяха изхвърлени труповете на китове, умрели от глад, защото стомасите им са пълни с десетки килограми пластмаса и не могат да се хранят пълноценно. Много морски обитатели като морски костенурки и делфини се оплитат и в изоставени рибарски мрежи и умират от удавяне. Знаейки това, можем да избираме внимателно рибата, която консумираме, като се грижим да е уловена по устойчив начин. Можем и да спрем да използваме еднократни продукти от пластмаса, както и да убедим семейството и приятелите си колко важно е това.

Пред какви други проблеми е изправена нашата планета и как можем да ги избегнем?

ДП: Нашата планета има нужда от глас. Колкото повече хора се ангажират с нейното опазване и защита, толкова по-хармоничен ще бъде и животът ни на нея. Проблемите на планетата са проблеми, които са за нас, хората, защото ние живеем тук. Ако променим стила си на живот, така че да не разрушаваме местообитания и екосистеми, а търсим съзвучие с останалите обитатели на планетата, имаме шанс. Маргарет Мийд, една много известна антроположка изследва как човекът се влияе от културата, в която е. Завършвам с неин цитат: „Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени граждани може да промени света. В действителност, това е единственото нещо, което някога го е променило.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s