Бистра Окереке:“Може да се каже, че съм твърде голям идеалист за този толкова объркан, сложен и съвременен свят“

Интервю на Елица Динева

сн. Златина Точкова

Бистра Иджома Окереке е родена на 17 юни 1995 г. в град Оърри, Нигерия. От малка живее в София. Започва да се занимава с театър на 16-годишна възраст в актьорска школа МОНТФИЗ с преподаватели Михаил Милчев и Росица Гевренова. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Играе в дипломните спектакли „Хора с куфари“ от Ханох Левин с режисьори Мартин Каров и Веселин Петров, „Ние, Духовата музика“ по разкази на Йордан Радичков с режисьор Петринел Гочев, „Вечер на Гласа“ с музикален педагог Петя Диманова и „Papas in motion“ от Роналд Рудол с режисьор проф. Д-р Атанас Атанасов. „Papas in motion“ продължава да се играе в Театър НАТФИЗ и през сезон 2019/2020 като награда за „Най-добро представление“ на випуска.Освен с театър се занимава и с писане на поезия, пеене и свирене на китара.

-Бистра, как един млад човек прави първи стъпки в актьорската професия в България? 

-Животът след академията е много по-различен, тъй като младият актьор разчита предимно на себе си и няма удобството на дома (НАТФИЗ), което да го предпазва. Трябва да се довериш на собственото си Аз и да се хвърляш с двеста във всяка една предложена ти възможност. Има много търсене, лутане, изгубване и намиране. Намирането, разбира се, е временно, защото човек винаги се надгражда и се опитва да бъде по-добър от „вчера”. 


-Разкажете ни малко повече за себе си. 

-Аз съм Бистра Окереке – младо момиче с много надежди и мечти. Може да се каже, че съм твърде голям идеалист за този толкова объркан, сложен и съвременен свят. Моята най-голяма любов е театърът. Мястото без което не мога. В киното ме привличат детайлите. Малките жестове по лицата на персонажите, които са едва забележими в реалността, но разкриват цели светове пред очите на камерата. 

сн. Тони Перец


Завършили сте НАТФИЗ. От дете ли мечтаехте за сцената?

-Завърших НАТФИЗ миналата година, да. Но не беше моя детска мечта. Съвсем осъзнато и целенасочено реших да започна да се занимавам с театър. Открих, че единствено в театъра не се отегчавам. Скуката за мен е много важна тема. Може да се каже, че ако има нещо, от което да ме е страх, то това е скуката. Това отвратително усещане, че си губиш времето, че пропускаш приключенията покрай себе си и че не си свършил достатъчно работа днес. Киното за мен е загадка, свят, който все още не съм открила, но много искам да изследвам.


Всеки актьор мечтае за роля, коя е тя за Бистра?

 -Колкото и странно да е, нямам любима роля. Едва преди година, две, започнах да се заглеждам по филми и пиеси с очите на търсеща актриса, която си представя кое би изиграла различно. Актриса. Все още ми е странно да се представям като такава. Струва ми се,че имам много път пред себе си, преди да мога да кажа „Аз съм актриса” и това да не звучи претенциозно.


Любими актьори?

 -Любими мои актьори са Ал Пачино и Робин Уилямс , а актриса – Вайола Дейвис.

Кога се зароди интереса към киното у вас?

 -Винаги съм имала интерес към киното. За съжаление, по време на академията не ми се отдаде възможност да снимам много, но сега това се променя. А от малка обожавам да гледам филми. Напоследък нямам толкова време, както преди, но когато имам – не пропускам да си пусна някой филм или сериал.Смятам, че сериалът като форма започва да измества филма в  днешни дни.


-Сама ли пишете сценариите си? 

-Никога не съм писала сценарий или пиеса. Не посягам към прозаичната форма все още. За разлика от прозата, в поезията мога да рисувам с рима, различна подредба на стиховете, метафори и сравнения. Това ми дава известна свобода, с която все още не искам да се разделям. Мисля,че в прозата мисълта ми трябва да бъде конструирана много по-точно и действено.


-Какво да очакваме за в бъдеще от Вас?
 

-В близките два месеца ми предстоят снимки на късометражен филм с режисьор Илина Перянова и репетиции на бъдещо представление, за което все още не искам да издавам много. Когато дойде времето, ще споделя. Междувременно, в момента съм в процес на реализиране на първата си стихосбирка с помощта на издателство „Библиотека България”. Очаква се премиерата ѝ да бъде през идната 2021 година. Работя и по възможността книгата на баща ми да бъде издадена и преведена тук в България. И не на последно място, с нетърпение очаквам новия театрален сезон. Играя в „Отело” във Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и „Вечерята” в Театър София. Предстои ни да ги възстановим и да продължим живота им.


За какво мечтае Окереке?

 -Мечтая за това да продължа да играя и с представленията си да мога да изповядвам вярванията си. Мечтая да ми се отдаде възможност да снимам повече. А зад тези мечти, седи и желанието ми да мога да творя и в Нигерия. Искам да дам и на България, и на Нигерия.
Знаем, че обичате поезията. Бихте ли ни споделила нещо ваше? Да, обичам поезията, но не смея да наричам творчеството си „поезия”, защото аз не съм поет. Аз съм артист, който пише под стихотворна форма, когато у мен остане нещо недоизказано. Ако някой читател намира стиховете ми за поезия, то това би било само комплимент за мен. Ще споделя нещо, което написах наскоро:


***

да можеш тихо да приседнеш

да хванеш в плен отиващия си ден

да замълчиш и да се жегнеш

от любов сломен

да твориш в самотата

на артист поет отхвърлен

да крачиш в саваната

когато от другите си съден

да си неразбран дори

намразен от човеци

да падаш ставаш

и с бурни присмеци

сълзите си да скриваш

да мачкаш своето сърце

и раните си да изтриваш

като играещо дете

да нямаш дом

да нямаш майка

да си препускащ кон

и най-черната утайка


Какво не знаят хората за Вас? 

-Хората не знаят, че съм срамежлива. Покрай работата ми, се научих да го прикривам. Понякога съм твърде чувствителна, за да навляза в личното пространство на другия. Затова и често обичам да седя сама и да водя вътрешни монолози със себе си. Хората го приемат като признак за депресия или тъга, но много често предпочитам своята компания пред това да съм в пространство, в което не съм енергийно приета.

сн. Иван Иванов


-Достатъчно добро ли е образованието у нас за подготовка на актьорите? 

-Образованието зависи от този, който го предава. Ако имаш късмета да попаднеш при преподавател, който иска да даде, успяваш и да вземеш. Аз имах възможността да съм в екип от колеги и преподаватели, които ми дадоха много. За мен НАТФИЗ си остава един от най-добрите профилирани ВУЗ-ове в България.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s