Памела Мекушина:“Жените пишем за мъжете, мъжете пишат за нас жените, но и при двата пола се говори за едно – ЛЮБОВТА!“

Интервю на Доника

Разкажете ни малко повече за себе си и това с, което се занимавате?

-Казвам се Памела, на 21 години съм. Студентка съм в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” със специалност Български език и история. Българският език, който изучавам, ми помогна да открия нови неща в писането – стилове, стъпки, рими. Избрах да уча български с история, защото историята ми харесва много. Тя е наука, която има богато минало, интересна е и всеки трябва да се докосне до нея.

Какво ви запали да пишете?

– Започнах да се занимавам с писане, когато бях на 15 г. В един дъждовен следобед, седнах на прозореца, гледайки дъжда и започнах да пиша. Тогава сътворих и първото си стихотворение “Буря, наречена ЛЮБОВ”. Всички думи, които излезнаха от мен тогава, се дължаха на тийнейджърските ми неволи и детската любов.

Как взехте решението да участвате в Международната инициатива „Българско слово без граници“?

-Относно участието ми в “Българско слово без граници”, това за мен е нещо ново и голямо. В мечтите си винаги съм искала творбите ми да се докоснат до повече хора и техните сърца. Богдана Сиракова, която е библиотекар в НЧ “Развитие-1873”, има голям принос за моето развитие и за участието ми там. Аз съм и много благодарна, защото тя вярва в мен повече от мен самата.

Лесно ли се съчетават университета и писането на стихотворения?

-Университетът е изпитание, което всеки човек, ако има възможност, трябва да преодолее. Аз не пиша всеки ден. Най-добрите ми творби са сътворени късно вечер. Когато чета за изпити, често в главата ми нахлуват спомени, които ме разсейват и така се отклонявам от темата и започвам да пиша за любовта… Успявам да съчетая университета и писането. Любовта преди всичко .

-От кои български автори се вдъхновявате?

-Българските автори, които ме вдъхновиха са Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, както и Петър Петров. Творбите на тези личности са докосващи и различни. Христо Ботев също ме вдъхновява, Вапцаров, Далчев.. В стихотворенията на Атанас Далчев, аз откривам мои думи. Мога да кажа, че стилът ми на писане е близък до неговия.

Има ли разлика между дамската и мъжката поезия според вас?

-Не мога точно да кажа дали има разлика между мъжа и жената в поезията. Всеки пише това, което чувства. Жените пишем за мъжете, мъжете пишат за нас жените, но и при двата пола се говори за едно – ЛЮБОВТА! Тя е висша сила и е нещо, което идва от душата и сърцето. Може би мъжкият стил на писане е по-нежен и определено ми харесва и вдъхновява!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s