СПАРТАК.ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Романът “Спартак. Легендата” отразява и донякъде даже пародира “модерния” в последните години спор между привържениците на две крайни хипотези – тези, които държат на постановката, че културата на Древна Елада, залегнала в темелите на цялата Западна цивилизация, произхожда изцяло от трако-пеласгийската култура, и тези, които пък смятат, че тракийската цивилизация се основава върху множество културни заемки от т. нар. старогръцка. Самият Спартак, нашият герой – образован човек с широки интереси, за разлика от днешните патриотари, националисти и шовинисти, не е убеден, че всичко прогресивно на тоя свят е произлязло от траките, а вярва във взаимното проникване и влияние на идеите и пайдеите, допускайки, че елините са заимствали от нашите предци митологията, метафизиката и основните положения на теосебеята, а траките пък са заели от тях натурфилософията, част от природните науки и доста от формотворческите модуси в изящните изкуства. Ние, авторите, не вземаме страна по тези въпроси, тъй като, подобно на всички вас, не знаем кой е прав, но за разлика от много от вас, осъзнаваме незнанието си.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Евгений Йорданов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 34

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

66

Следейки с периферното си зрение указанията, дето с иширети му давал Авлузелм откъм вратата, момъкът налял библинското в ритоните на гостите, приклякайки пред всекиго на едно коляно и внимавайки да не окапе или омърси в пода бялата си туника. Накрая тикнал чучура на ойнохоето и в съсъда на Реметалк, що последният стискал в десница и постоянно размахвал или разклащал така, че било невъзможно да бъде напълнен, без да се разлее порядъчно количество от безценната, по-стара от самия виночерпец течност. Парадинастът продължавал да говори с енергията и речовитостта на пияниците, та изобщо не отчел присъствието на момъка около себе си, поради което на Спартак се налагало да дебне подходящ момент за светкавична реакция, за да не остави чашата му празна.

– Аз, свидни мой гостенино… изкусни ми Хортензий – рекъл парадинастът, – от ваште гладиаторски мелета не отбирам… Все още… Мда… За мен водопроводът е по-значимо дело, ще знаеш… (хлъц), па и сто пъти по-леко осъществимо!… (хлъц). Защото разполагаме с чертежите на оня наивник, с проучванията на оня отчаян комарджия…

– Не бих го нарекъл наивник, твоя милост! – кротко се опитал да му противостои архитектът. – Познавах го. Пробва да наеме първом мен, следователно хич не е наивник, ха-ха… (Май тъкмо бях приключил с бляскавия палат на базилевса1.) Отказах му, разумява се, щото не ми предлагаше желания размер кесия, пък той взе, че сам си свърши всичко. И, знаете ли, благородни люде… като не си е намерил римски специалист по водоснабдителните тръбопроводи, човекът го е планирал по съвършено друг начин – подобно на асирийците2, що строели таквиз инсталации и канали в Ашур3 и Ниневия4 още преди сума ти векове! И проектът му върши работа! Тоя мъж имаше визия за бъдещето. Просто беше прекалено горд, за да се надупи на градската управа и да дофинансира начинанието си, и прекалено честолюбив, че да изкрънка отсрочка от тия мизер… – той посочил двамата елини и свил и безтуй тънките си устни в престорено гнуслива гримаса, – от тия почтени и уважавани кредитори. Ха-ха-ха-хаааа…

Всички около масата се закискали неудържимо, ала Спартак не проумял смешката…

– А-ха-ха-ха-хаааа… – потрил длани Тимотей (или Филотей) и се заканил с пръст на римлянина. – Помогнал ни е, викаш, с половината работа, преди да го обезглавим през пояса… Много хубаво!… След като се убедихме, че нашият мъдър Реметалк държи чертежите му и другите подробности, пратихме въпросния идеалист обратно в майчината му вагина гол като червей, досущ както се е пръкнал оттам, ха-ха-хаааааа… Мислехме, че сетне може да имаме проблеми с него, а той пък да вземе да замине на разходка с лодка по реката Стикс5, ха-ха-ха… И всичко се нареди…

Този път гостите направо се изпонатръшкали от смях. Само Реметалк останал сериозен и отронил тъжно:

– Ох… На мен нещастникът имаше да връща крупна сума… ама като се гътна, стареите опростиха дълговете на семейството му… Нищо, щом построим съоръжението, ще си върна загубите десетократно!

Момъкът се забавил с наливането, тъй като му станало любопитно за кого говорят големците и се заслушал по-внимателно, дордето уцелил момента, в който ръката на господаря за малко спряла да жестикулира неистово. Искрящата омайна течност се стрелнала в чашата на чевръста, жилава струйка. Щом приключил и с това, новият виночепец поел въздух с облекчение и понечил да се изправи, зарадван, че увлеченият в тоя неособено разбираем разговор парадинаст нито веднъж не погледнал надолу към него, когато…

67

Изеднъж Реметалк се обърнал и привел към приклекналия Спартак, сграбчил го за грижливо вчесаните и парфюмирани коси, дръпнал рязко, та приближил лицето му към своето и извикал с мнима изненада:

– Охооо… кого виждат очите ми?…

Гостите се спогледали сконфузени – не им се сторило пристойно на едно такова, макар и полуофициално събитие, що бил пирът във вилата, господарят да обръща каквото и да е внимание на по-низше същество, при това негово притежание. Eвпатридите като правило не приказвали с робите, хеле пък със своите си! Те просто издавали нареждания в тяхно присъствие, без да ги отправят персонално към никого от тях и без дори да ги удостояват с взор. Едно било богоизбран да похвали чужда робиня за хубостта й, да я подкачи с въпросче, да я пощипне или поопипа, друго било да разговаря със собствената си стока! Че кой разумен човек общува с добитъка си? Е, вярно, Спартак бил пенест, а не съвършено безправен, но това не променяло нещата кой знае колко, па и те не го знаели.

Със силната си десница парадинастът изтеглил и усукал главата на момъка така, че сътрапезниците му да могат да я разгледат харно, а с лявата ръка вдигнал в наздравица току-що напълнения ритон, от гърлото на който се разплискало безценното двайсет и пет годишно течно имане.

– Я, за вълка говорим, а вълчето му – тук, в агъла6!… – процедил Реметалк с превелика злоба, обаче тъй тихо, че дори Спартак, що се намирал в най-непосредствена близост, не го чул ясно и не схванал думите му, а сетне извисил глас и с широка усмивка заявил:

– Благородни посетители на тоя стар и прочут с традициите си дом, представям ви един упорит преследвач на щастието, какъвто не сте срещали! Ето ви един кръгъл идиот, съвършено побъркан, що, разправят, търсел под дърво и камък белите коне на самия цар Резос, ха-ха-ха-ха… Смятал да ги моли за късмет, че да му харижа… (Внимавайте!) дъщеря си за невеста! Ха-ха-ха-ха…

Гостите се засмели. Не всички знаели добре гръцки, тъй че им се налагало да следят внимателно кога ще избухне във веселост парадинастът така, щото да реагират мигновено с ентусиазиран ответен кикот. Затуй и местните благородници не хортували много-много, а зяпали в устите на стопанина и иноземците.

Гърците и римлянинът заразглеждали момчето с интерес. Хортензий даже наредил на изкусителната флейтистка, що се била присламчила до него, за да погали ухото му с нежните си мелодии, да се отдалечи, че да не му досажда, и извикал:

– Сериозно ли говориш?… Това говно?… Ще иска ръката на наследницата ти? На богоравната? Стига бе!… Няма такъв наглец!…

– За ръката не знам, приятелю! – добил потресена физиономия Реметалк, който вече почвал да заваля думите здравичката. – Но тоя безподобен, несравним, изключителен, невъзможен и неподражаем похотливец… тоя извратен любител на девическа плът… си е разрешил да покани невръстната ми рожба, що още се заглавичква с плъстените си кукли, на любовна сгледа! Когато слугините ми донесоха това, останах ням, тъй съм и до днес! Някой из вас, скъпи мои почитатели на виното и изтънчените вкусотии, срещал ли е подобен изрод, подобен безумец?…

– Че какво! – захилил се Тимотей (или може би брат му). – Красив е младежът, факт… Явно се е главозамаял от хубостта си и си е изгубил акъла като Нарцис7, ха-ха-ха…

– Ха-ха-ха… – избухнал в кикот Реметалк.

– Ха-ха-ха… – избухнали в кикот миг по-сетне и сътрапезниците му.

– А по каква причина тоя, светлейши, е цял в белези като налазен от пиявици? – поинтересувал се архитектът.

– Ооо, това е второ на ръка, друже мой – отвърнал парадинастът с кахърна физиономия. – Изпаднал е в умопомрачение! Сбил се е с надзирателите ми, та са го разкрасили по тоя начин! Нали ви казвам, обладан е от зли духове! За вещо лечение е! Човечността ми е велика, че го държа още! Ала икономът, май и той не е с всичкия си… Да го прати тук, на трапезата ми? Е, може да не е знаел, макар работата му е да знае такива неща!…

А момъкът търпял, стискал зъби, та щял да ги стрие на брашно, и продължавал да деяни на извънмерното унижение, защото знаел, че и при най-малък отпор щели да го утрепят, пък си бил обещал да не позволи това да се случи и така да изгуби Родопис завинаги…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Базилевс – антична владетелска титла в Елада и Тракия, цар.

2 Жители на древната Асирия – държава, намираща се в географската област Месопотамия, но обхващаща и земи в Мала Азия и Египет. Името й идва от гр. Ашур.

3 Ашур – древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хил. пр. Хр. на р. Тигър. Съществува до края на XIV в., когато е унищожен от Тимур. Още преди X в. пр. Хр. в града има водопроводи и канализация.

4 Ниневия – древен град в Месопотамия, който процъфтява през VIII-VII в. пр. Хр., столица на Асирия след Ашур. Намира се в днешен в Ирак, на р. Тигър (хълмовете Куюнджик). Разрушен е от вавилонци и мидийци през 612 г. пр. Хр. Към града още през VII в. пр. Хр. е построен 80-километров акведукт. По времето на описваните тук събития Ниневия все още съществува, но западнала и без някогашното си значение.

5 Стикс – река от митологията на древните гърци, а може би и траки, която тече през Подземното царство. По нея с ладия митичният лодкар Харон прекарва душите на мъртвите към владенията на бог Хадес. Стикс се нарича и океанидата, персонифицираща въпросната река.

6 Агъл – заградено място за овце, кошара, къшла.

7 Нарцис – митологичен персонаж, извънредно красив юноша. Влюбва се в самия себе си при вида на собственото си отражение в реката. При опит да целуне огледалния си образ пада във водата и се дави. На мястото на смъртта му поникват красиви бели и жълти цветя – нарциси. Името му символизира гордост и самовлюбеност.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s