Докторът по икономика Александър Александров:“Който има пари нека да дава, но всички трябва да се опитат да дадат и друго – обич, грижа, да бъдат оптимисти“

Интервю на Кристина Ивайлова

Днес си говорим за спорт, литература и какво трябва да дадем за благото на страната ни, а и за хората в нея. За това ще ни разкаже Александър Александров – доктор по икономика. Приятно четене!  

Бихте ли представили първо себе си и успешната корпорация „Развитие“? 

-Аз съм Александър Александров. През 1974 година завърших висшето си образование и постъпих на работа като научен сътрудник в БАН в един център и 20 години се занимавах с проблемите на растежа, на икономическото развитие на третия свят, с модели и др., и станах доктор по икономика. След промените, институтът се закри и започнах да се занимавам с частен бизнес, тоест през 1990 година и вече 30 години работя по различни неща и се захващам с различни дейности. Относно “Развитие”, главно развиваме имотите си, правим сделки и някои други дейности.  

Колко силна е връзката Ви с литературата и ще ни разкажете ли за инициативата свързана с отпечатването на „Под Игото“? 

-Моята връзка с литературата, по-скоро с книгата е такава, че по наше време нямаше други източници на информация. Четяхме страшно много, книгите бяха скъпи и главно взимахме от многото библиотеки. 

Инициативата с “Под Игото” е една моя сбъдната мечта, защото Вазов ми беше любимият автор като бях ученик и бях прочел всички негови произведения, абсолютно всичко негово. И “Под Игото” за мен е един много специален роман, в него има много важни неща и когато разбрах, че националната библиотека ще прави лимитирано издание с 300 бройки, предложих на директорката-доцент Александрова, да помогна и тя се съгласи. В качеството си на физически лица, аз и моята съпруга сме дарители на това издание, то ще излезе съвсем скоро и е част от нещата, които националната библиотека ще направи за годишнината на Иван Вазов. 

Как просъществува конкурсът Ви за непубликуван роман и смятате ли, че младото поколение е по-заинтригувано от технологиите повече, отколкото от красивите корици? 

-Тъй като започнах да се занимавам с бизнес и имах финансови средства, реших да създам литературен конкурс за ненаписан роман. Съществува вече 20 години с много издадени книги, между които и някои бисери, разбира се. 

Младото поколение, разбира се, почти не чете класическа литература, вече се следят много повече социалните мрежи. Но красивите корици, понеже “Под Игото” ще има наистина много красиви корици, те си остават. Поне за нашето поколение, за мен, те винаги ще бъдат важни. За по-нататък не мога да кажа, те ще бъдат по-скоро рядкост.  

Какви са начините Ви за справяне с извънредното положение и как смятате, че се отразява то на дейностите, с които се занимавате? 

-Извънредното положение бе голямо предизвикателство за всички, защото не бяхме преживявали такова нещо и пандемията наложи промяна в поведението и работата ни. Разбира се, и аз като всички хора от бизнеса, не мога да кажа, че не съм загубил, защото всички губят. Ограниченията, които се налагаха внесоха намаляване на приходите, проблеми и т.н., но мисля, че трябва да бъдем позитивни. Всеки в бизнеса знае, че не трябва да се отказва, а да продължава да работи, да се справя с всичко, което му дойде на главата, дори най-неочакваното. За толкова години съм видял много неща и винаги сме успявали да се справим и винаги трябва да отправяме оптимистични послания, колкото и да е тежко. Трябва да се дава заплата, трябва да се плащат данъци и трябва да има надежда, че нещата ще се подобрят. Трябва да работим, по възможност да не освобождаваме служителите и основно да бъдем позитивни.  

Ще ни разкажете ли за отличието, което получавате от г-н Красен Кралев? 

-Наградата, която ми даде Красен е много ценна, тя е уникална. Моето награждаване е уникално, защото тази награда е направена, преди всичко, за най-добрите спортисти на България. Аз бях награден за нещо по-различно, за това, че аз подкрепям спорта на подрастващите. Аз съм единственият, който е награден досега за това. Шампионите преди това са деца, затова е много важно клубовете и федерациите да имат средствата, за да им предоставят възможността да станат велики. Много съм благодарен на г-н Кралев, че той разбира и подкрепя това, което се старая да направя и да им дам. Подрастващите са в основата на пирамидата и е много важно да им се даде всичко, от което се нуждаят и в крайна сметка да решат по кой път да поемат. 

Знаем, че подкрепяте много спортове. Имате ли любим такъв и кой? 

-Да, подкрепям много спортове, но любими са ми спортистите. Имам любимци и те са подрастващи. Имам любимци от волейболната лига, които вече пораснаха и започнаха да печелят много медали. Както имам любимец от отбора по плуване, а и сред момичетата в скаутската лига, много добре се представиха от Видин. Любим ми е и баскетбола на колички, който спонсорирахме. Това беше Европейско първенство, за първи път в България. Любими са ми, защото това са хора, които чрез баскетбола на колички лекуват травмите си, полезни спортисти на България и се представят страхотно.  

Какви са бъдещите ви планове относно спорта и литературата? 

-Относно спорта, сега започваме нещо ново. В понеделник ще подпишем договор с българската федерация по волейбол с Любо Ганев за третата скаутска лига. Тя ще бъде следващата година, но ще има и много подготовка. Ще участват около 720 деца и треньори и ще се играе в много градове в България.  

За литературата нямам сигурни планове. Може да издам някоя книга или да подкрепя книги, които се издават, но за сега скаут лигата е център на интереса ми.  

Как бихте опровергали твърденията на някои хор, че спортът в България няма бъдеще и какъвто и да е начин за професионално развитие? 

-Спортът има бъдеще във всяка една държава, тук проблемът е, че в минали етапи в България нещата бяха по-развити. Имаше успехи, но все пак трябва да бъдем реалисти. Ние не сме голяма държава и в един социалистически модел по друг начин се дават пари, докато при един нормален, пазарен модел по-трудно се дават пари и само тогава, когато си струва, за подрастващи, разбира се и за спортистите, които са се доказали. Спортът, всъщност се развива много професионално и може да се види, че за по-малките държави е доста по- трудно да намират място, защото там доминират огромните държави, които полагат много усилия и имат по-големи възможности. Ние сме малка държава и се радваме на всички успехи, тук също трябва да бъдем оптимисти.  

Като човек с много житейски опит и за един подобаващ край, Ви питаме: Какъв съвет ще дадете на нашите читатели?  

Миналата година издадох своята автобиография и я кръстих “Автобиография на оптимизма”. Това е много важно, много важен е погледа. Чашата винаги трябва да е наполовина пълна, много е лесно да е наполовина празна или празна. Ако мислиш така, нищо няма да направиш. Трябва да си оптимист и непрекъснато да действаш, да правиш смислени неща, неща за другите, не само за себе си. Правейки добро на другите, ти се обогатяваш и виждаш света по друг начин. Той има нужда от теб и можеш да си полезен на много човешки същества. Трябва да се научим да се грижим и да даваме, кой каквото може. Не става на въпрос само за пари. Става на въпрос за дума, за прегръдка, за окуражаване. Който има пари нека да дава, но всички трябва да се опитат да дадат и друго – обич, грижа, да бъдат оптимисти.  

Много Ви благодаря! 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s