Левон Манукян:“Да си диригент е изключително отговорна задача – стресова, рискова, но и приятна“

Интервю на Тошко Стоянов, Бургас

Всяко дете като малък е имало мечти. Какви бяха Вашите мечти?

Репортерът ни Тошко Стоянов с талантливия диригент Левон Манукян

– Моите мечти бяха продиктувани от това че съм възпитан във фамилия на музиканти – майка ми, леля ми, братовчедката ми. Моят дядо също е известен бургаски барабанист от миналото, така че аз съм трето поколение музикант и при мен съдбата беше донякъде предопределена. Още от 4-годишна възраст свиря на пиано. Всъщност първата ми мечта беше да бъда оперен режисьор, поради огромната ми любов към оперната музика. Разбира се, минал съм и през странична мечта – исках да стана ветеринарен лекар. Не съм подхождал сериозно към тази идея, просто това беше продиктувано от факта, че обичам изключително много животните. Цял живот съм спасявал, грижил съм се, намирал съм дом на бездомни животни. Вече 30 години съм вегетарианец – не консумирам никакво месо или риба. Това е продиктувано от отношение ми към животните.

Как се насочихте към дирижирането и каква е отговорността да сте диригент?

– Когато бях на 12 години, се отвори възможност да започна да работя с един младежки оркестър и това засили желанието ми към дирижирането. Тогава диригент беше един 12-класник, а ръководители бяха пианистката Златина Пантелеева (настояща директорка на Музикалното училище в Бургас) и актьорът Христо Симеонов. На един изпит по пиано съм направил впечатление на Пантелеева и тя ме покани да дирижирам оркестъра. Отначало започнах да взимам уроци при диригентите на Бургаската опера, а по-късно – при известния Маестро Иван Маринов, който ми помогна да се изградя като професионалист. Да си диригент е изключително отговорна задача – стресова, рискова, но и приятна. Първите години, след всеки концерт се изчерпвах емоционално. Вдигах температура и имах нужда да релаксирам поне един ден. Но с опита и това отмина. Вече мога да поема около 200 концерта в годината, без да броим хилядите километри, които пропътувам по пътищата на цяла България. Живея на колела и по хотелите, но това е съдбата на повечето колеги с натоварен график.

Осъществили сте много творчески проекти? Какви нови да очакваме?

– Да кажем, че като диригент на младежкия оркестър в Бургаското музикално училище, от 2001 до 2011 година реализирах стотици концерти, предимно с класическа музика. Мисля, че повратната точка в живота ми беше, когато направих първия в света метъл-балет „Дежа-вю”. Това беше и първият ми експеримент с музика, която нямаше нищо общо с моето образование на класически оперно-симфоничен диригент. Но още тогава изпитвах желание да навляза в тези непознати води и да развия изкуство, което съчетава симфонизма със съвременните течения в музиката. Творецът трябва да бъде актуален, когато създава нови продукти, да бъде в синхрон с променящите се потребности на публиката. В света отдавна правят експериментират в тази посока и неслучайно в Пловдив от 2011 г. се организира фестивал с участието на симфоничен оркестър и световни рок- и метъл-изпълнители. Имам честта да бъда негов диригент през всичките му издания.

През 2014 г. стартира един от най-силните ми и мащабни проекти, който продължава и до днес – „Любими руски песни“ с известния актьор и певец Руслан Мъйнов. Концертите ни се осъществяват с няколко филхармонии на България и наброяват почти 200 в цялата страна. Интересът е огромен и доказателство е, че в някои градове го представяме по 9-10 пъти в препълнени зали. Проектите ми продължиха във формат концерт-спектакъл, които се оказаха изключително успешни, защото на сцената пред оркестъра заставаха такива солисти като Орлин Горанов , Марги Хранова, Тони Димитрова, Васил Петров, Люси Дяковска, Орлин Павлов, актьори като Димитър Рачков, Стефан Рядков, Ненчо Балабанов, Милица Гладнишка, Филип Аврамов, с които успяхме да спечелим голяма аудитория и да стигнем около 200-250 концерта на година. Това създаде и доста негативи върху мен, но аз категорично заявих, че влизам в шоу-бизнеса, защото за всеки тип музика и публика трябва да има специално подготвен екип от професионалисти. Шоубизнесът изобщо не е „лековат жанр за халтураджии” . Напротив, той е изключително развит по света и критериите са много високи. В България навлиза малко по-трудно (и най-вече откъм специалисти), но с неограничените комуникации нашата публика също знае какво да изисква.

Какво е Вашето мнение за съвременното поколение. Тази година създадохте проект с музика от популярни видеоигри.

– Във всяка епоха е имало композитори, които са надскачали това, което са очаквали от тях, които винаги са вървели по-напред и са били до някаква степен критикувани, но те са и онези, които са движили изкуството напред… Разбира се, когато осъществяваме концерти, максимата е „Двама души да го оценят – спечелили сме ги” и тези двама са безценни. По отношение на най-младата публика – децата и подрастващите – важно е да им се покаже, че филхармонията не е нещо чуждо и високомерно, а може да свири и тяхната музика. В проекта с видеоигрите решихме, че това трябва да бъде музиката към видеоигрите, които те обичат. Тази музика е създавана от световноизвестни композитори и огромни екипи от аранжори, оркестри и диригенти, които стоят зад една компютърна игра. Ние трябва да отдадем нужното внимание и на този жанр, като по този начин запознаваме младата публика с оркестъра, да видят че тя не е просто фон, а важен фактор за въздействие. Още на премиерата се убедихме, че това предизвиква много голям интерес и несъмнено ще има заслужен успех.

Какви са забавните моменти, които се случват на сцената?

– Много са. Например, да ми приберат нотите преди началото на концерта, защото сценичният работник решил ,че загрозяват моя пулт, обърнат към публиката. И едва като излизам на сцената, виждам, че партитурата ми липсва… Друг случай – когато бях закъсал с колата си на път за град Левски, където трябваше да имам концерт. Беше навалял огромен сняг и колата ми се заинати, а времето напредваше. Много се притесних. Наложи се един приятел много бързо да дойде от Велико Търново и да ме качи на колата си,за да ме закара до Левски. Бях предупредил,че ще закъснея 15 минути и затова с пристигането си влетях в коридора на служебния вход. Организаторът ме попита колко минути ще ми трябват да се преоблека, отговарям ѝ три минути, той ми казва, че имам две минути и аз се преоблякох се за една. Тичам по коридорите към сцената, покланям се към публиката, обръщам се към оркестъра и си казвам: „Чакай да видя сега какво дирижирам”, защото бях напълно изключил от притеснение. Отварям партитурата си и виждам „Любими руски песни”. После вдигам поглед към музикантите и си казвам : „А сега да видя кого ще дирижирам „,защото този проект го правя с четири различни оркестъра. Така в един момент забравям и кой проект правя, и кой състав дирижирам. Оркестрантите разбраха объркването ми много се смяха. Е, случвало ми се е, когато пътувам всеки ден в различни градове, сутрин в хотела да се чудя в кой град съм.

Остава ли Ви време за Вашите любими занимания?

– Моите любими занимание са да създавам проекти, да правя нови аранжименти, да раждам идеи, да репетирам, да комуникирам с хора, да провокирам нова публика. Това са нещата ,които много обичам, това е моята страст. Както са казали, направи работата си хоби (или хобито си работа) и цял живот няма да работиш (!) Ето, по време на карантината успях да наваксам няколко изостанали неща: да подредя нотите си, които са огромно количество, да изгледам доста филми (предпочитам наградените с „Оскар” (дори имам такъв проект с музиката на тези филми), да си почина, да почета книги… изобщо успях да си взема част от онова, за което все не ми достига времето. Години наред не съм имал дори последователни 10 дни почивка. Та в този смисъл картината имаше и положителен аспект за мен.

-Пътувал сте много го света. Имате ли любима страна,която сте посетил?

– Да, факт е, че много съм пътувал. Пристрастен шофьор съм и смея да кажа, че вече съм се превърнал едва ли не в професионален, ако броя изминатите километри – над 700 хил. за няколко години. Обиколил съм с автомобила си голяма част от Европа, стигал съм до най-западната точка на Скандинавския полуостров, миналата есен стигнах и до Армения. Когато тръгнеш с кола, може да спреш, където си поискаш. Имал съм много такива пътувания, на които знам времето до крайната точка, но предвиждам поне седмица повече, защото знам, че ще попадна на много места, на които ще искам да спра. Една от любимите ми дестинации е Русия. Тръгнах за Москва и Санкт Петербург, но не пропуснах Полша, Литва, Латвия… В Москва останах 5-6 дни и тръгнах към Санкт Петербург, където пребивавах около 10 дни. Забележителен град! Пропътувах над 12 хил. км, страхотно обикаляне, но успях да осъществя мечтата си да отида до Русия. Успях да разгледам над 100 културни забележителности, включително и родните къщи на големи творци, големите музеи, паметни плочи на личности, с чиито имена съм отраснал; църкви, архитектурни паметници… не може да се опише с думи. Посетих и гробищните паркове в Москва и Санкт Петербург, където са погребани велики руски личности – актьори, режисьори, музиканти, балетисти, художници,чието творчество са част от процеса на изграждането ми като творец. Това бяха изключително силни, вълнуващи и запомнящи се впечатления. Истински маратон, но си заслужаваше!
Другата ми любима дестинация мога да кажа че беше Норвегия. Докато пътувах, спрях в Дания и Швеция. Идеята ми беше да видя фиордите и дори пътувах между тях с ферибот. Накрая стигнах до най-западния край на Норвегия – град Берген, където е живял големия композитор Едвард Григ.
Това са преживявания, които не мога да забравя. Много пътувам и това ми доставя огромно удоволствие. Защото чрез пътуването човек опознава света, културата, обогатява се. А за един творец това е изключително важно, това е част от желанието му да се развива. Още повече, че сега светът е толкова малък и достижим – дори виртуално той е „на една ръка разстояние”. А за мен световната музика е още по-близо – на една диригентска палка разстояние!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s