Абитуриентите със закъснял бал в размисли за мечтаната 12 години нощ и за кръстопътя на времето

Екип на АП

Те го чакаха 12 години, мечтаеха си за рокли и обувки, виждаха се като принцеси и принцове, за първи път истински свободни, с любимите си под ръка и с препълнени от надежди и мечти сърца. Но никой не може да планира времето, всеки е безсилен пред неговите изненади и разочарованието е техен спътник. Появи се болест, голяма, страшна, поне така се заговори в цял свят, появи се изолация, за да запазим здравето на близките, появи се страхът. Те изживяха последната година с приятелите и съучениците и от дистанция, разговаряха с любимите учители през Интернет и се почувстваха ограбени. Абитуриентите на випуск 2020 щяха да забравят за мечтаната нощ и да останат с този спомен за бъдещето. Все пак балът не ги подмина. И ЖУРНАЛИСТИТЕ НА АЛТЕРНАТИВ ПРЕС се оказаха сред тях.

А СЕГА НАКЪДЕ?

Анелия Крумова, главен редактор:Започвайки да си спомням за бала, първото нещо, което изскача в ума ми, е че всички ние дължим много благодарности на директора на Средно училище „Петко Рачов Славейков“ и на всички учители, които се погрижиха да имаме един неповторим празник, въпреки всички извънредности, които ни заобикалят! Чувствах се щастлива, че завърших успешно средното си образование, но не липсваха и тъгата, и сълзите! През всички тези години нашите учители се превърнаха в наши верни приятели, в наше второ семейство! Те бяха наша опора, те ни даваха сили да се борим!

Грижите им бяха чисто сърдечни, често сравними с родителски! Сега тъжим, че на следващия 15-ти септември на нашите чинове ще седнат други, ще се учат заедно, понякога ще спорят, но винаги ще си помагат. А ние, ние ще сме пръснати като лястовички по целия свят! Една мисъл обаче ще ни свързва, мисълта за прекрасните години, наситени с всякакви емоции, които прекарахме в училището за шампиони! И дано бъдем шампиони в живота! Това бяха неща, които са пряко свързани с бала и нямаше как да не поставя акцент и върху тях. А сега се връщам отново на балната вечер, за да разкажа малко повече за нея. Това си е един от най – чаканите моменти в живота на всички. А за момичета особено е още по-вълнуващ, всяка иска да бъде принцеса с хубава рокля. Аз отдавна исках роклята ми да бъде с етно мотиви и да носи духа на българското! Направих дизайна сама, след което я оставих в ръцете на професионалисти, които изработиха шевиците. В края се получи точно това, което исках! А семейството ми се погрижи да се чувствам уникално през целия ми специален ден! И точно, когато си помислих, че изненадите са свършили, получих най-голямата! Част от Гайдарски състав „Войводите“, за който не веднъж съм писала, ме посрещнаха с вълшебния звук на Родопа! А моя милост имаше чест неин кавалер да бъде именно техния ръководител – Атанас Младенов! Чувството беше неописуемо и нямам думи да опиша благодарностите си! Гайдарите ме изпратиха до паметника на Васил Левски в града, където традиционно се събираме всички за снимки, а от там поехме към ресторанта, където се забавлявахме до зори! Пожелавам на всеки да изпита тази тръпка!

Уникалното изпращане на Ани под съпровода на Гайдарски състав „Войводи“:

Илиана Пенова,зам.главен редактор и шеф на екипа ни в Пловдив:Изпращането, балът и дипломирането са едни от най-дългоочакваните моменти за всеки ученик.

Това се миговете, в които заедно изписваме последните редове на една от най-вълнуващите глави в нашия роман(живот). Тези така емоционални за зрелостниците моменти, оставят незаличим спомен в сърцата им. Уви, тази година, ние учениците от випуск 2020, завършихме без време, без да очакваме напуснехме класната стая и повече не се върнахме. Пандемията ни отне емоциите, които другите ученици бяха изживели предишни години, но ни научи на търпение и благодарност. Най-накрая на прага на месец юли, ние получихме своите дипломи. Празнично, красиво, щастливо и по-различно от всеки друг випуск отпразнувахме не само своето дипломиране, но и момента, в които вече имахме право заедно да прекрачим за последно училищния двор и да запомним този момент, като един щастлив край в едно не особено лесно време.

Илиана Пенова, Виктория Христова и Виктория Асенова, част от екипа ни в Пловдив са в очакване на бала, който ще се проведе на 10 юли, но вече получиха дипломите си за завършено средно образование.

Габриела Иванова, наш репортер от Сливен: Балът. До последно имахме съмнения дали ще имаме възможността да честваме нашето завършване подобаващо, но в крайна сметка – късметът ни се усмихна. Мога да кажа, като говоря от името на целия випуск, че сме истински благодарни за този ден и за тази последна среща с всички наши съученици и учители. Всъщност балът е именно това – последна среща. Той не е толкова специално събитие, колкото е в мислите на непреживелите го.

Ставаш, започваш с приготовленията от сорта на грим и прическа, обличаш мечтаната рокля/костюм и се подготвяш психически за стотиците снимки. Наистина са стотици. Раздаваш усмивки. Радваш се на вниманието. Забавляваш се. Викаш до 12… Балът е хубаво преживяване не заради цялата показност и суета (неизменно съпътстващи това събитие), а заради всеобщата радост обзела всички – хората, с които си прекарвал толкова много време през тези пет години. Радост, примесена в малко тъга и носталгия. Аз завърших ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ в град Сливен. Винаги ще се сещам с усмивка за това прекрасно училище и слънчевите хора в него. Благодаря на учителите си за усилията, които положиха, и съжалявам за нервите, които похабиха заради нас. Благодаря и на тях, и на съучениците си за всяка една разменена усмивка и за приятелското отношение. Ще ми липсват неописуемо много.

В крайна сметка преживяното до този момент се оказа един урок и ни научи, че след всяко зло идва добро, че заедно можем да постигнем много, че животът е приключение и предизвикателство, че красотата е част от нас и има защо да се продължава напред. И ние продължаваме заедно НАПРЕД И НАГОРЕ!

А на всички застанали като нас на кръстопътя на поредния избор пожелаваме успех и да не се плашат от грешките. Те винаги са поправими и дори са желани, защото те ни правят по-мъдри, по-силни и по-истински. А ние сем на земята, за да учим от тях.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s