СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“За огромно съжаление, митологията на траките, е изгубена за света. Научно тя едва ли може да се възстанови, но все пак бихме могли да “пресеем” внимателно заемките от сказания на нашите предци в епосите на други култури, най-вече на елинската, разбира се. Романът “Спартак. Легендата” е опит за тъкмо такава кларификация на произхода на някои от хилядите митове, познати днес като „древногръцки“, и проследяване на “тракийската следа” в тях. Казано по-еднозначно, ние смятаме, че елините са си “присвоили” известна част от легендите и преданията на Древна Тракия и работим върху това да установим точно кои.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Евгений Йорданов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 32

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

ГЛАВА VII

Великата пося и носи у себе си Зародиша, Архетипа1, Ядката на Протоживота в продължение на огромни епохи, защото желаеше да роди в подреден Свят, а не в инертна пустиня. А Свят не става с „Да бъде!“! Свят се тъкми от метаморфози, продължаващи дълги еони2! И Тя го сътвори чрез Логос – бавно, хилядолетие подир хилядолетие, от четири само Елемента. Първият, тоя, що бе преди всичко друго, се зовеше Мрак и представляваше Съзнание. С появата на Майката бе дошъл вторият – Материя, или Субстанция. Третият се разви паралелно с Времето, та задвижи веществото и наречен бе Огън, а от някои и Енергия. А накрая Смисълът се омеси с Енергията и се получи четвъртата Стихия – Сияние, или по-право Дух…

Из Тайна книга на Пророка, записана от Рюмесюкис

65

Подир вратата на триклиния имало тясно, отделено от самата трапезария с дебели пурпурни завеси преддверие, що служело зиме хладният въздух да не влита право в залата от мразовития коридор. Там висели на пост двамина отегчени стражници, които сега отмахнали кръстосаните си копия и сторили път на евнуха и младия виночерпец. Авлузелм спрял крачката си именно на това място и рекъл на момъка:

– Аз ще стоя тук, зад балдахина3, ще те следя зорко и ако съзра, че нещо оплиташ конците, ще ти давам знаци що да чиниш! Ти върви, опичай си акъла, дръж си образа обърнат накъм пода и се моли господарят да не те забележи и разпознае!…

Отметнал инкономът покривалото, побутнал Спартак и последният онемял се озовал на самия Олимп, в царството на блясъка, величието, хармонията и красотата, сиреч в широка и висока четвъртита зала, боядисана в яркочервено, с великолепни мозайки по пода и бели мраморни плочи с митологически релефи по стените, с колони и пиластри от сивкав благороден камък, чиито капители били, естествено, позлатени. В средата на това внушително помещение, в п-образна конфигурация били разположени три големи легла (всяко за по четирима души, полегнали или седнали напреко) с позлатени крака, изваяни като змейови лапи, а между тях стоели малки кръгли масички с подобни драконови нозе, отрупани с изкусно изработени съдини, пълни с храна и плодове, и златни ритони, изковани като конски, козешки и еленски глави, а някои пък и като причудливи чудовища. От тавана, тъкмо над масата, висял гигантски поликандилон с десетки ароматни свещи, който хем мятал ослепителен светлик върху тая сцена на разточителство и лукс, хем пръскал опияняващо благоухание по всички посоки.

На клинетата, връз тежки губери, подпрени на копринени възглавки, се били изтегнали: в десния ъгъл на централното – симпосиархът4 Реметалк, както винаги сам, без жена си (той имал само една и от години не я показвал нийде), а около му – чуждоземните посетители на дома, вляво – близнаците, гръцките търговци и предприемачи Тимотей и Филотей, като две капки зехтин, наконтени в драпирани и окичени със сума ти фибули йонийски5 хитони, що приличали по-скоро на дамски нощници, а до тях – знаменитият римски строител Хортензий Тулий, натъкмен доста по-обрано от елините в семпла бяла ленена тога6. По другите две ложета, перпендикулярни на централното, ту седели, ту си полягали четирима тракийски благородници с красивите си мургави и тъмнооки първи съпруги, прибрали пищни къдрици в златни прочелници7 или диадеми и облечени в дълги, крайно деколтирани рокли с ръкави, бродирани в злато и декорирани с цветни мъниста, пайети и маргарит8. Тия местни големци с татуирани лица носели тукашни везани ризи, препасани в кръста със златни ширити, както и стеснени в глезените анаксириди9. Имали къде по-къси, къде по-буйни бради и дълги коси, стегнати на слепоочията със златни повезки10. Парадинастът пък, що поначало се увличал повече от римските, отколкото от гръцките моди, за което свидетелствало и обзавеждането на триклиния, бил с латиклава в бяло и пурпурно и с къса като на Хортензий прошарена прическа, ала за разлика от гладко обръснатия архитект, си бил оставил мустаци и брадичка във форма на катанец. (Като човека с най-висок сан сред присъстващите траки, имал най-много мастилени шарки по лицето – челото и скулите му били изрисувани почти целите.) А близнаците гърци с ощавените си и гримирани лица били навили на масури, напарфюмирали и даже боядисали в черно лъскавите си среднодълги коси тъй, че женствената им природа се демонстрирала още по-явно.

Пред масичките въртели ханшове в еротичен, не, ами направо разгулен танц две окичени с цветя и венци полуразсъблечени робини с дребни гърди и яки бедра, а седнали на ниски трикраки столчета, друга подобна красавица и един млад провинциален „Тамирис“ произвеждали сладострастна мелодия, тя посредством аул11, а той със седемструнната си лира. (Музиката се харесала на Спартак, телата на танцувачките го заинтригували, ала за съжаление, той не можал да се наслади на грациозните им и възбудителни движения, тъй като трябвало да се отправи към мястото на виночерпеца.) В ъглите на трапезната зала като статуи се възправяли телопазители в пълно бойно снаряжение. Разпределителят на ястията и подопечните му слугини сновели насам-нататък като мравки преди порой и сервирали на големците печени глигански и еленски, па и задушени заешки и птичи месища или пък внимателно размахвали над главите им тежки ветрила, щото четирите камини в залата бумтели тъй мощно, че въздухът могъл да се посече с брадва, при което брадвата можело и да се понащърби.

Спартак за пръв път виждал прочутия с разкошната си подредба триклиний на господаря. Той с мъка откъснал очарования си поглед от зашеметяващата гледка и се запътил към мястото си. Стигнал до ъгъла без страх и с гордо вдигната глава, въпреки че в ушите му още ехтели предупрежденията на Родопис, а пред очите му като призрак се кривяла изтерзаната физиономия на Авлузелм. Реметалк и гостите му били увлечени в разговор, ала и да не били, положението им не позволявало да „забележат“ по никакъв начин появата на един обикновен лакей, тъй че момъкът, като всички останали прислужници в залата, си останал невидим, сякаш носел шлема на Персей12. Благодарение на това той съумял бърже да се придвижи с огромната амфора до бюфетите от скъпо дърво, наредени край стената, да си свърши работата по разводняването на виното и да почне ловко да го разсипва по чашите на прежаднелите гости.

Макар да се опитвал да се държи на ниво, парадинастът си бил пиян като мотика. Той се крепял в седнало положение мъчно, въртял се на мястото си като болен от шуга13, понякога губел равновесие и се подпирал на длан, оригвал се и подхлъцвал, грабвал и размахвал тирса си, а сетне го захвърлял до себе си на ложето, пръскал слюнка, докато приказвал на особено висок тон, и често забивал показалец в гърдите на някой от двамата атиняни. Сега за кой ли път посочил Хортензий и заявил:

– О, да, благородни ми гости (хлъц)… с ей тоя мой приятел, пукне ли пролет, отпочваме строежите и на акведукта14 (хлъц), и на онуй грамадното… ъъъъ… вдъхновено от ъъъъ… славния Град на седемте хълма15 съоръжение за спорт и зрелища, що… ъъъъ… му забравих названието, ха-хааа… А негово величество августейшият16 Типас ще трябва да кандиса… хи-хи… няма де да върви (хлъц)!…

– В твоя авторитет и в твойта протекция е надеждата, сияйни парадинасте! – обадил се един от двамата братя, Тимотей ли, Филотей ли, все тая. – Ала не убедиш ли го да позволи начеването на арената17, недей чака наши вложения във водоснабдяването на Форунна!

– Ех пък и ти, любезни (хлъц) – изпръхтял Реметалк. – Кажа ли нещо, закон става!… Ще имаме разрешението… помни ми думата… официално (хлъц), с клеймото на великия акенас с трискелиона!… Мен обаче акведуктът ми е важен!…

– Могъщи Реметалк – намесил се Хортензий, – ти явно въобще не можеш да си представиш богатството, що ще добием от спектакулата18!… Организираме ли бойни зрелища в столицата, наложим ли ги сред патрициите, па и сред простолюдието, количеството сребро, дето ще натрупаме от водата, ще ти се стори твърде незначително, ха-ха-ха… От близо два века, сиреч откак синовете на Перей сторили munus19 на покойния си татко на Forum Boarium20, като накарали шестима роби да се изпотрепят в знак на почит към блаженопочившия, това е най-доходоносното зрелище в света! А Рим е измислил доста много качествени зрелища…

– Измислил другия път – засмял се Филотей (или май Тимотей). – Такива игри в Атина и къде ли не още ги правим от векове!

– Че ги правите – правите ги – прекъснал го архитектът. – Но не струват! Няма интрига! Повъртят мечовете вашите хероси21, поразходят се по пясъка, па идат да си починат… А у нас забавлението не спира, докато единият не се строполи мъртъв… Игрите на смъртта са си наше изобретение…

– Ваше другия път! От нас и от етрурците сте задигнали всичко добро, с което се кичите…

Както споменахме, Спартак разбирал гръцкия задоволително, а раздумката се водела точно на тоя език тъй, че хем схващал всичко изречено, хем пък не вдявал нищичко от него…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Архетип – авторът явно използва думата в буквалното й значение на гръцки – „модел“, „пример“, „първооснова“.

2 Еон – термин за обозначаване на огромен период от време, най-голямото подразделяне на геохроноложката скала.

3 Балдахин – завеса, която се поставя над трон, луксозно ложе, църковен олтар или се използва за отделяне на едно парадно помещение от друго.

4 Симпосиарх – организатор и разпоредител, символичен или действителен домакин на симпозиума, който има множество церемониални задачи по време на пиршеството.

5 От Йония – антична област, обхващаща част от централния малоазийски бряг по бреговете на Тракийско (Егейско) море (днес в границите на Турция, до Измир), както и някои острови в близост. Приема името на йонийското племе, населило тези земи през Архаичния период.

6 Тога – горна мъжка дреха в Древен Рим – парче най-често бяла вълнена тъкан с елипсовидна форма, която се надипля около тялото. На лицата без римско гражданство, на чужденците и робите е забранено да носят тоги.

7 Прочелник – накит за глава, подобен на диадема.

8 Маргарит – бисери.

9 Анаксириди – панталони, стеснени в долната си част.

10 Повезка – ивица плат, лента или връв, използвани за пристягане на косата около челото.

11 Аул (аулос, авлос) – древнотракийски и елински подобен на флейта духов музикален инструмент, състоящ се от една (обикновен аул) или две (двоен аул) тръстикови цеви.

12 Персей – герой от древногръцката митология, син на Даная и Зевс, извършил редица подвизи, най-прочути сред които са победата му над горгоната Медуза и спасяването на Андромеда от огромно морско чудовище. Открадва от граите (три старици с едно общо око и един общ зъб) окото и зъба им и им ги връща в замяна на крилати сандали, вълшебна торба и шлем, правещ го невидим.

13 Шуга – краста.

14 Акведукт – изкуствен канал за пренос на вода от едно място на друго, построен така, че да бъдат преодолени неравностите на терена.

15 Рим.

16 Августейши – височайши, царски, царствен, титла, която се отнася към владетел и неговата фамилия.

17 Арена – място, обикновено оградено с ров и посипано с пясък, разположено в центъра на древноримски амфитеатър, където се водят битки между гладиатори, изнасят се представления от артисти, изпълняват се присъди и пр.

18 Авторът явно има предвид гладиаторска арена. Типичната римска такава е усъвършенствана малко по-късно (59 г. пр. Хр.) и е наречена амфитеатър. По времето на Спартак съществуват само подвижни дървени амфитеатри.

19 Munus – буквално „дълг“ (погребален дар за мъртвите). Първите гладиаторски борби са проведени през 264 г. пр. Хр. от Марк и Децим Брут като munus в памет на починалия им баща – Брут Перей.

20 Forum Boarium (Говежди форум) – най-древният градски площад в Рим. Намира се на десния бряг на р. Тибър, обкръжен от хълмовете Капитолий, Палатин и Авентин. По време на ранната Република там има пазар за рогат добитък.

21 Херос – герой.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s