Велислава Великова:“ В България е бъдещето, от нас зависи само да го осъзнаем и да го изградим такова, каквото искаме да го видим“

Интервю на Елиз Адем

Разговаряме с Велислава Великова. Тя е позитивна, мечтател и идеалист. Влюбена е в историята и лингвистиката. Има десетки награди от национални и международни конкурси. Вярва,че може да промени света и се бори за това.

-Разкажи ни за себе си.

Здравейте, казвам се Велислава Великова и понастоящем следвам Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Мечтая. Много ПО ДЕТСКИ. А по-лошото е и, че преследвам тези мечти докрай. Обожавам да гледам как хората успяват. Да гледам как надрастват себе си, как политат към висините, които до скоро са им изглеждали недостижими. Обичам и да се смея, през сълзи, докато не ме заболи коремът. Устремила съм се към кариера в областта на епиграфиката – тази наука, която съчетава в себе си както любовта ми към историята, така и тази към лингвистиката. Езиците отварят врати към нови светове, нали така? Е, нямам търпение да отворя вратите към отдавна изчезнали светове. Мечтая един ден да успея да променя нещата, с които днес не мога да се примиря. Предполагам от мен зависи, нали? Но докато дойде този ден можем просто да намираме повече причини да се усмихваме, отколкото да плачем. Хайдеее, нека се усмихнем всички групово и да засенчим слънцето!

На кого искаш да благодариш? Защо?

-Искам да благодаря на абсолютно всички хора, които са преминали през живота ми в един или друг момент, като тези, които продължават да си ме търпят, заслужават още по-големи благодарности. Факт е, че аз съм това, което съм днес, благодарение на комплексното влияние както на позитивни, тъй и на негативни преживявания. Та в този дух благодаря на хората, които ме караха да се съмнявам в себе си, да подлагам под въпрос вижданията си за света, на онези, за които съм била на крачка да се променя – тези хора ме научиха да обичам себе си, да отстоявам идеалите си, да заставам твърдо зад изречените си думи, на които усърдно се старая да давам плътност чрез действия. Разбира се, благодаря и на онези, които вярваха в мен, които имаха твърдостта да ме свалят на земята, когато виждаха, че се устремявам твърде самонадеяно към небесата, все пак Икар не е добър пример за подражание. Благодаря им, че ме криеха в прегръдките си всеки път, когато раменете ми се тресяха конвулсивно в опит да прикрия сълзите си. Благодаря им, че ме обичаха такава – странна, наивна до глупост, до безумие, вбесяваща, честичко неадекватна…прекалено позитивна.

Защо избра да изучаваш археология?

-Като всяка една жена, обожавам да се ровя в миналото! Хаха, шегувам се, разбира се! Всъщност май в тази шега има доста голяма доза истина – наистина обичам да се ровя в миналото, но не поради това, че съм жена, а защото обичам да си обяснявам света, да съм наясно (доколкото е възможно, разбира се) какво, как и защо се случва. Ето защо винаги съм се опитвала да си обясня причините за отминалите събития, както и последиците от тях. Всички знаем, че няма „днес“ без „вчера“. За съжаление обаче историята като „чиста“ наука е прекалено политически зависима, прекалено манипулируема. Археологията, от друга страна, за мен е най-точната от хуманитарните науки. Това, което се разкрива на терена може да бъде обект на различни интерпретации, да, но в общи линии нещата са много по-ясни и политически значително по-неподвластни. Вълшебно е изпод ръцете ти да се появяват отдавна несъществуващи светове, всеки един от които разказва своя история, невероятно е как под тоновете пръст оживяват занаятите, културните и технологичните постижения…!

Какво искаш да кажеш на света чрез думите?

-Честно? Какво искам да кажа на света…Това може би е най-трудният въпрос! Всеки път искам да кажа различни неща на света, вярвайте! Всеки път сядам пред белия лист и изливам душата си върху него. Може би въпреки всичко бих искала да изкрещя на света: „ЕЙ, Я СЕ УСМИХНИ!“ . Трудно е, наистина е трудно да кажа какво искам да кажа на света…всеки път е нещо различно, но определено бих се радвала, ако успея да помогна на хората да се научат да се усмихват по-често, да се смеят звънко и да осъзнаят, че светът може да е много по-шарен, много по-слънчев!

Как се зароди любовта ти към историята и лингвистиката?

-Любовта ми към историята ли… Спомням си момента много ясно. Седях по турски върху един стар диван, слънцето обгръщаше стаята с последните си лъчи, когато тате влезе и ми донесе учебник по учебния предмет „Човекът и обществото“, който обединяваше в себе си История и География. Случайно, разгръщайки страниците попаднах на миниатюрата на цар Иван Александър от Манасиевата хроника – всички сте я виждали – представен е българският владетел, царицата, както и престолонаследниците, целите в червено – символ на власт, на престиж… В този момент нещо в мен се преобърна и знаех, че ще посветя живота си на миналото. Относно лингвистиката… Историята във вида, в който я познаваме започва с появата на писмеността. Защо им е на хората да пишат? Как възниква самата идея за писменост? Какво предизвиква развитието на писмените системи, какъв път са изминали езиците, за да придобият вида, в който ние ги употребяваме днес? Езиците са магия. Всеки език ни разкрива отделен свят, дава ни сведения за народопсихологията на говорещите го, обрисува ни природната картина, важните за дадения етнос аспекти от живота… Езиците са магия!

За какво мечтаеш?

-За какво мечтая? Мечтая да заспивам в пълен покой с изборите, които съм направила през деня, с решенията, които съм взела. Да няма недоизказани неща, да не се питам „А какво щеше да стане, ако…“

В какво вярваш?

-Вярвам в свободната воля. Вярвам, че всички ние можем да чертаем съдбите си, да избираме хората, в които ще се превърнем. Не можем да контролираме обстоятелствата, да, но от нас зависи как ще реагираме. От нас зависи как възприемаме света и всичко, което ни се случва. Определено вярвам в свободната воля и в безграничността на човешката обич!

Какво те мотивира да искаш, да разкриваш непознати светове?

-Именно непознатото ме мотивира. Тръпката към неизвестното, към непредвидимото. Информацията, която би дал един непознат свят – дали би запълнил „черните петна“ в знанията ни за човечеството и неговото минало, или би разбил всички изградени до днешния момент представи? Дотук ще спра, тъй като рискувам да стана вече досадна.

Имаш ли модел на поведение? В какъв човек би искала да се превърнеш?

-Модел на поведение нямам, но определено бих искала да съм от онези, слънчевите хора. От онези, които съумяват да озарят пространството със самото си присъствие. От онези, недосегаеми за злобата, за завистта, за съмнението в човешката доброта. Мечтая да съумея да запазя смелостта да преследвам целите си докрай, да мечтая за недостижимото и да го превърна не в блян, а в цел, която лека-полека да се материализира пред очите ми с течение на времето. Както казах по-рано, бих искала да се превърна в човек, който е в пълен мир със себе си, с взетите решения, с направените избори. Човек, готов да посрещне последствията, способен да извлече максимума от привидно най-лошо развилите се обстоятелства.

Какво би казала на хората, които не се усмихват?

-Бих им казала, че пилеят безценни мигове. Причините да сме тъжни са много, да, но тези да се усмихваме са още повече! Но нищо, нека, нека пилеят вдишвания, нека пропиляват ударите на сърцето си с намръщени гримаси, нека! Аз пък ще им се усмихват, нека видим кой е по-инатлив!

Вярваш, че можеш да промениш нещата към по-добро. Каво ти е нужно за това?. Магия, вяра, кураж или нещо друго.

-Вярвам, че за да видим промяна в света наоколо, първо трябва да я култивираме в себе си. Магия, вяра…кураж, да. Може би най-вече кураж. Кураж, за да се осмелим да надигнем глас, да осъзнаем, че има неща, с които не бихме могли да се примирим. Приемаш или променяш, друга опция няма. Но нека променяме, всяка промяна е магия. Дали ще променя нещата към по-добро… Не зная. Времето ще покаже. Зная обаче, че един ден ще успея да променя това, с което душата ми не може да се примири. Отказвам да бездействам. Отказвам да мрънкам. Отказвам да хабя думи, емоции, време в безсмислени дискусии. „Дела трябват, а не думи.“ Куражлии трябва да сме, да вярваме в себе си, за да правим магии, за да преобърнем света. Промяната започва от съзнателния избор на всеки един от нас. „Една птичка пролет не прави.“ Така ли? А защо връзвате мартениците си на дървото, щом видите щъркел…?

Защо избра да се развиваш в България?

-А защо да се развивам някъде другаде? Какво ѝ е на България? Няма реализация, нека поспорим, ако имате желание. А в чужбина реализацията каква е? Бране на ягоди? Размера на заплащането, който да използвам, за да изплащам изтегления за образование студентски заем? Твърде материалистично звучи. Твърде. Не мога да си представя, че ще заменя родното небе с чуждо… че ще заменя прегръдката на росната трева, миризмата на мащерка с изгорелите смогове на Пекин например. България има нужда от млади хора, от такива, които да се борят за нейното развитие, от хора, които съзират огромния потенциал, който тя, като държава със стратегическо местоположение има. В България е бъдещето, от нас зависи само да го осъзнаем и да го изградим такова, каквото искаме да го видим.

ОДА ЗА ЧОВЕКА

Какво може да направи човек със собствените си сили? „Нищо значимо“, ще каже мнозинството и със сигурност ще продължи аргументацията си с клишираното изречение, гласящо , че човек е едва една незначителна прашинка на фона на заобикалящата го среда… Какво може да направи той, малкият клет човечец?

Наивници, нали така? Наивници, страхуващи се да разперят крилете не потенциала си.

А нима науката не е доказала, че клетките ти, малки човеко, са изградени от същите химични елементи, които изграждат планетите, звездите, галактиките, цялата вселена? Кажи ми, нима вселената не е в теб и ти не си във вселената? Да, човеко, изграден си от звезден прах…В теб гори огънят на същите онези звезди, на които горещо се молиш да сбъднат желанията ти…

Осъзнай се за Бога! Не, не, прости ми…Не за Бога, направи го за себе си! Спри да чакаш помощта да дойде отвън! Напротив, потърси я вътре в себе си! Застани пред огледалото, вгледай се хубаво в себе си…Точно така, разрови се из най-далечните, най-забутаните кътчета на душата си и ще осъзнаеш че ти, да, ти, човеко, си онова, за което бленуваш. Ти си всичко онова, което търсиш у хората, с които се обграждаш…Трябва ти само смелост, човеко, смелост ти трябва!

Да, сега мислиш за недостатъците си…Мислиш ли, че съществува нещо перфектно в природата? Не, чакай, не бързай да отговаряш… Всичко в природата е перфектно благодарение на недостатъците, които допълват цялостната картина… Всяка роза има своите бодли, всеки величествен елен има смъртоносни рога…Твоите лоши черти засилват влиянието на онези, които считаш за добри и полезни… Ах, да можеше само да овладееш недостатъците си, да се примириш с тях, да ги включиш в щурма към върха… Ще можеш, нали? Разбира се, че ще можеш!

Можеш всичко, човеко! Ти си във вселената и вселената е в теб! Величието е програмирано в твоята ДНК! Роден си да постигаш всичко онова, за което мечтаеш! Но, да, прав си…само и единствено от теб зависи… Готов ли си да го направиш? Можеш ли да обикнеш себе си, да се помириш със страховете си, за да се запътиш още по-устремен към върха? Готов ли си да откриеш силата в себе си? Да избягаш от зоната си на комфорт, за да откриеш истинското щастие…?

Готов си значи…? Добре тогава… Разгърни потенциала си! Разпери крилете си! Лети! Гори, за да живееш преди да се превърнеш в звездния прах, от който си създаден!

Един коментар към “Велислава Великова:“ В България е бъдещето, от нас зависи само да го осъзнаем и да го изградим такова, каквото искаме да го видим“

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s