Младата поетеса Стефани Манолова:“Отключих се към създаването на поезия след преживяване на разтърсваща любов, колкото и банално да звучи“

Разговор на Ели Динева

Разкажете ни малко повече за себе си… 

-Казвам се Стефани Манолова, на 18 години съм и в момента завършвам средното си образование. Родена съм и живея в град Русе. Лично на мен, ми е много трудно да се определя като „поет“, аз просто обичам да превръщам чувствата си в думи и да ги изливам върху белия лист. Научих се да чета и пиша още на 6-годишна възраст и като дете обичах да съчинявам разни истории, защото винаги съм била от онези с по-развинтено въображение. Развих любов към книгите (наследено от мама), когато навлязох в пубертета и прекарвах голяма част от времето си в четене. Дори първите ми опити като „творец“ са епически.

Какви са творческите разлики между поет и писател?


-Разликата между писател и поет, на пръв поглед изглежда тънка. Смятам, че писателят създава нови светове, кара читателите да се потопят в тях и да забравят за всичко, което ги заобикаля. За да напишат книга, минава повече време и определено е по-трудоемко, тъй като музата идва и си отива, когато поиска. Докато поетът, по мое мнение, импулсивно създава творбите си, по-характерното при него е, че изразената емоцията се усеща дълбоко. Достатъчна е малка доза вдъхновение – сядаш и потокът от думи се изтича по-лесно.

От къде черпите вдъхновение?

-Един човек, който е попаднал по някакъв начин в сферата на писането, може да намери вдъхновение във всичко. Аз например, съм много емоционална и лесно податлива към чести смени на настроението. Мога да се развълнувам от най-малкото – било то нещо, случило се на мен, на приятел, близък или когото и да е. Слушането на песни и гледането на филми също е от огромна полза. Отключих се към създаването на поезия след преживяване на разтърсваща любов, колкото и банално да звучи. Преди пишех за себе си, за чувства, които никога още не бях изпитвала, а когато това се случи и завърши по не добър начин, стиховете се превърнаха в моята утеха. Не усещам, че римите са моето нещо, затова действам чрез свободата на словото. 

Как решихте да създадете инстаграм профил? 

-Често ме съветваха да започна да споделям написаното пред по-голяма аудитория и трудно събрах смелост да го сторя. В крайна сметка, се престраших да създам профил в Инстаграм и изобщо не съжалявам.
Ако трябва да бъда честна, въобще не очаквах, че последователите ми ще растат с толкова бързи темпове. Започнах да получавам съобщения, пълни с   прекрасни хвалби и най-хубавото за мен е, че помагам на хората с думите си. Никога не сме сами, а и поезията е за всеки.

Мислите ли за собствена стихосбирка? 

-Една от мечтите ми е да издам стихосбирка. Не мога да кажа срок и дали изобщо ще я осъществя, но силно се надявам да се случи, бих била повече от щастлива.


Любим поет? 

-Моят любим поет, несъмнено, е Димчо Дебелянов. Той е един от най-нежните и любими представители на българската поетична плеяда. Стиховете му са изпълнени с мечти, възторзи и пламтяща неутешимост на любовните терзания, типични за младежката душа. Пленена съм и от творчеството на Пейо Яворов – геният на българската лирика.Животът тепърва е пред мен. 

С какво се занимавате в личен план?

-В личен план не се занимавам с нищо по-специфично, но винаги има на какво още да се науча. 

Любим ваш стих?

 -Нямам мой любим стих. Обичам ги всичките до този момент. Във всеки един оставям по късче от душата си и ми е трудно да избера.

Но все пак:

МУЗА
Муза – моята дългоочаквана гостенка.

Идва, когато си поиска

и си тръгва неочаквано.

Когато е тук, ми носи вдъхновение и сила,

ала тръгне ли си, 

оставам сам сама със себе си.

Нали знаеш онова чувство – никаквото,

дето след хиляди пролети сълзи,

седиш безмълвно

 и празно наблюдаваш в една точка, 

без да мигаш?

Точно това съм аз без нея.

Незнайно защо обаче,

появи ли се, взима със себе си

щипка тъга.

От онази,

тихата и болната,

която не искаш да споделяш 

с никого.

Тя ми навява спомена

 за всичките ти не спазени обещания

и неудържими въздишки,

изтръгващи се от устните ни

при всяко докосване.

Странно как сме способни

да открием поезия във всичко,

пък единствено

мъчителната любов да взима превес,

кара ни да разпилеем

душата си на букви

из листите.

Лириката е магия.

Понякога те освобождава,

а друг път те връща

 към отминали събития.

Изцежда мръсната кръв

 от тялото ти,

изсмуква сълзите от очите ти,

докато не те превърне в изцяло нов човек.

Да си поет означава

да се раждаш хиляди пъти,

превъплъщавайки се

 в различни личности,

но

никога

да

не

умираш.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s