Етнологът Елена Георгиева: В народните представи на Еньовден слънцето започва бавно да умира, а годината вече клони към зимата

Интервю на Ева Димитрова с етнолога Елена Георгиева, главен уредник на РИМ Ловеч

Елена Георгиева, главен уредник на РИМ Ловеч

С какво се различава този празник от останалите летни обичаи?

-Всеки един празник има своите специфични обреди и практики, които го отличават от останалите и се отнасят точно до определен момент от годишния цикъл. Важно е тези практики да се изпълняват в точното време, за да постигнат своята цел – осигуряване на здраве, плодородие и благополучие в общността. В българския традиционен календар Еньовден /24 юни – Рождество на Йоан Кръстител за християнската църква/ е много богат в обредно отношение празник и в този смисъл стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Това са най-важните празници в годишния цикъл на традиционния български календар. Еньовден отбелязва лятното слънцестоене и е известен и тачен по цялата българска етническа територия, както и сред българските общности в други страни. В различните райони го наричат Яневден, Иван Бильобер, Иванден или Драгайка.

С какви поверия се свързва?

-В народните представи в този ден слънцето е най-силно, но и започва бавно да умира, а годината вече клони към зимата. Макар, че Еньовден е най-дългият и най-топлият ден, често може да се чуе, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. За да се стигне до най-късия ден – Коледа, когато се вярва, че слънцето се ражда отново и започва да расте. Така се осигурява повторяемост на годишния цикъл, природата умира и се възражда отново и отново всяка година. Едно от поверията за Еньовден е, че който види сутрин рано при изгрев окъпаното в росата „играещо“ и „трептящо“ слънце, ще бъде здрав през цялата година. Хората гадаят по сянката си – наблюдават я и ако видят, че не се очертава цялата, това е на болест. В нощта преди този ден различните треви и билки придобиват най-голямата си лечебна сила, която изчезва при изгрева на слънцето. Затова и рано сутрин всички берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. Според народните представи съществуват 77 и половина болести. 77 от тях се лекуват с билки, но половината болест е с незнайно име и няма лек за нея. Вярва се, че през тази нощ магически сили придобива и водата в реки и кладенци. Тя става „жива вода“, защото слънцето се е окъпало в нея. С росата пък е свързана една интересна практика – в Западна България през нощта срещу Еньовден житомамници обикалят чуждите ниви, произнасят заклинания и обират с престилка росата, за да я пренесат до своите ниви и така да откраднат плодородието. Но и това може да се предотврати – ако в селото има житомамница, всеки стопанин зажънва по няколко класа от нивата си и ги отнася в своята къща. Така нивата е вече обрана, когато житомамницата стигне до нея.

Как се тачи този празник днес?

-Днес празникът запазва своите основни вярвания и практики – да се берат билки преди изгрева на слънцето, за да се използват за лек на 77-те болести. Хората се къпят в росата, за да са здрави и щастливи през годината. Е, няма вече житомамници, но пък кой знае, може би още бродят някъде…

Доколко са важни традициите днес?

-Празниците изобщо и не само Еньовден, но и всички останали имат една важна задача – да държат заедно общността, за да може тя да се разпознава като част от едно много по-голямо и по-важно от отделния човек цяло. Та не е ли това и целта даже и на личните ни празници, когато каним своите най-близки хора, за да отбележим радостен лично за нас момент. Празниците отбелязват календарното време, но и чрез изпълняваните обреди се „уточняват“ отношенията във всяко семейство, в рода и в цялата общност.

Смятате ли, че в бъдеще тези празници ще оцелеят?

-Българските традиционни празници са културно явление, което представлява устойчива система и е част от белезите ни като народност, която има свои отличителни черти. В прастари времена човекът опознава заобикалящия го свят и се опитва да оцелее в него, да намери своето място. В центъра на тези езически представи е природата, от която зависи животът и благополучието на общността, а оттам – и на отделния човек. Така от векове се изгражда мироглед, който е вплетен в обредните действия и обичаи. Затова и моето мнение е, че традиционните български празници ще оцелеят. Разбира се, те търпят доста промени в новите модерни времена, но това само показва тяхната жилавост и техните дълбоки и неунищожими корени.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s