Актрисата Марина Георгиева: „Театърът е сън, който е като реалност и те променя, осъзнава, замисля и те вдъхновява“

Интервю на Ивана Шарабанска

Наш гост днес е Марина Георгиева. Тя е само на 26 години, а вече е добре позната сред българската публика в театъра и пред малкия екран. Тя е истинска красавица, победителка в много конкурси за красота, притежателка на ленти, корони и титли като Мис Родопи 2016, Мис София 2018 и Мис Лято 2019. Свири на китара и пее прекрасно, а паралелно с това е актриса в Драматичен театър Ловеч.

Тъй като знаем, че си носителка на няколко корони от конкурси за красота, смяташ ли, че красотата е задължителна за една актриса?

-Красотата е нож с две остриета. Може да ти отвори много врати и в същото време има опасност да бъде забелязано само това твое качество. Актьорът не е задължително да е красив външно, но трябва да има красив вътрешен свят. Забелязала съм, че всяка актриса става по-красива, когато е в образ и е органична и вярна.

Играта на живо на театралната сцена или играта пред камера?

-И двете имат своите особености, обичам ги и са ми интересни. Прекалено са различни, за да мога да избера само едното. В киното, когато заснемеш дадена сцена и си се справил добре, нещата приключват. Записано е, имаме го. Докато в театъра всяко представление е отделен процес и няма как да имаш еднакъв резултат днес и утре. Това е рискът на живото изкуство.

Наскоро театрите възобновиха своята дейност. Завърна ли се публиката или все още има известна доза страх и предпазливост?

-Според мен хората са зажаднели за изкуство след този тежък период на изолация. Откакто разрешиха да влиза публика в салоните, всички 50% са пълни и това ме радва. Посещаемостта на откритите сцени също доказва, че хората имат нужда от театър.

Над какво работи Драматичен театър Ловеч, какво да очакваме занапред?

-На 15. юни беше премиерата на детския спектакъл „Кучето с цвят на небе“ с режисьор Дарко Ковачовски. Представлението е много атрактивно за малки и големи, защото играем с цели костюми и с маски на лицата. Отскоро възобновихме репетициите на спектакъла „Козият рог“ – едно емблематично заглавие в българското кино и литература, което не е поставяно на театрална сцена досега. Режисьор е Кристияна Бояджиева, ролята на Караиван е поверена на Филип Аврамов, а премиерата ще се състои на 17 юли на откритата сцена на крепостта в Ловеч.

Кое е най – важното качество, което актьорът трябва да притежава, за да докосне публиката и тя да му повярва?

-Вярвам, че през героите, които играем, прозира душата на актьора. Боравиш със своята чувствителност, емоционална интелигентност и опит. Това с никоя техника не можеш да го постигнеш. „За да си добър като актьор, трябва да си по-добър като човек!“ – Димитър Маринов

Коя е мечтаната от теб роля?

-На този етап са две: Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“ от Труман Капоти и Жил Тънър в „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш. Много ми се играе и в някоя класическа пиеса от Шекспир или Чехов.

-Какво за теб е театърът?

-Сън, който е като реалност и те променя, осъзнава, замисля и те вдъхновява. „В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си…“ – из „Хората от Оз“ на Яна Борисова.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s