СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Тeзи дни по цял свят започна събаряне и поругаване на кенотафи на прочути личности от миналото, чиито дела се преоценяват от съвремениците ни в контекста на борбата срещу расизма, робовладелството, колониализма и многовековната доминация на т. нар. Западна цивилизация над неевропейски етноси и племена. По тоя повод си зададохме въпроса: Има ли в българската история абсолютно безспорна фигура, чиито паметници никоя част от човечеството не би желала да премахне, има ли в нашето минало действително живели велики люде, които не могат да бъдат обвинени постфактум ни в диктатура, ни в политически или идеологически грешки и заблуди, ни в тирания, ни пък най-вече в расизъм. И осъзнахме, че има подобни, сред които може би най-ярко проминира нашият герой от античността Спартак – един от малкото герои в световен мащаб, които никой не би упрекнал в никой вид политическа некоректност. Спартак не е бил сатрап, дискриминатор нито по полов, нито по религиозен, нито по социален принцип, не е бил расист, националист и шовинист по никой от познатите начини! В армията му, абсолютно равнопоставени, са се сражавали и хора с всевъзможни цветове на кожата! Той е повел война тъкмо срещу робовладелството и потисничеството. Но забележете – в родината ни почти НЯМА паметници на този несъмнено благороден и неопетнен борец за правда и свобода! Затова пък у нас е пълно с мемориали на, меко казано, противоречиви религиозни, идеологически и военни дейци от миналото! България е пълна с монументи на окупатори, диктатори, терористи и тъмни субекти, а най-светлите наши умове са обречени на забрава!”

ПРИЛАГАМ ИЛЮСТРАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИШЕ ТАКА:

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Евгений Йорданов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 32

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

64

Всъщност видението не било съвсем ново… Съгледала Родопис за трети път кръвосмразяващата картина на бойното поле от бъднините, из което се носела самата смърт в образа на Спартак, нарамила все още загънат във войнишка мантия като в покров топъл труп и следвана от многохилядна разпасана войска. Немите светкавици, кръстосващи полезрението на младата гадателка, и черните взривове от пара над нейната главица давали вид, че могат да отприщят небесата върху й във всеки един момент. Това обаче било заблуждение, понеже зловещото и едновременно приказно струпване на облаци, посред което продължавали да никнат беззвучните експлозии от разредени на места и пределно сгъстени на други места газообразни субстанции с форма на гигантски разпукващи се гъби, не принадлежало на същата реалност, дето се намирала Спартаковата армия. Ала не било и в реалността, що обитавала Родопис… Не! Дъщерята на Реметалк си дала сметка (по-скоро някак прозряла), че тоя безплътен, гърчещ се във великанска ентропия1 графитен воал, висящ ниско, май най-много на 250-300 разкрача над хоризонта, бил всъщност темпорален мехур, който капсулирал и пазел от скоротечните въртопи на времето една особено значима сцена от предстоящото. Към нея водели така много и най-разни секвенции от възможности и лабиринти от събитийни нишки, че на практика тя била абсолютно обусловена, непроменима и предзнаменувана, нищо че предстояла, сиреч каквото и да станело преди нея, както и да се извъртали и оплитали потенциалните ходове на съдбата, както и да се опитвали да ги префасонират и моделират простосмъртните (че и Безсмъртните, макар според Парменид2 за тях да няма минало и бъдеще, а само „сега“3!), тая сцена била предопределена да се случи по простата причина, че вече съществувала, че била фиксирана извън линейната природа на житейската последователност… Защото принадлежала към измерение, дето времето не течало континуално, а се простирало симултанно, та и „безкрайно, вечно, неподвижно, еднородно, неделимо и завършено“4 като самия космоградеж!

Спартак пристъпял припрян и освирепял върху мъртвите тела на неприятелите си под тоя ужасяващ купол от небитие, вдигал ръката си с меча, стоварвал я, ревял без глас команди и окуражения, обръщал се да нахъсва дивите си воини, ала крачките му постепенно губели скоростта си и тия подир него почвали да го застигат. От земята бавно пъплела нагоре мръсносива мъгла. В един момент предводителят на разноплеменната и разноезична варварска орда спрял, капнал под тежестта на умрелия, що носел, а най-предните от следовниците му го преварили с беззвучни крясъци и продължили по инерция. Привел се от изнемога главатарят на хилядите гали, траки, италики5, египтяни, сирийци6, нумидийци7, картагенци8, етиопци, германи9, потомци на опасните македони, жалки останки от древните фриги, бриги10, пеони11, илири12, десарети13 и прочее варвари, мъчейки се да поеме дъх или може би да изплюе дробовете си, и в този миг като че се разцепил на две – от плещите му израсло негово копие, по-свежо, по-стройно, може би и малко по-високо, в по-чисти доспехи и със свободни от товар изправени рамене.

Единият Спартак – опръскан с кал и окървавен, се сгърбвал все повече, сякаш потъвал в стелещите се над земята изпарения, а другият се въздигал – нов, чист и бляскав. Така няколко мига по-сетне досегашният образ на пълководеца се изгубил сред мъглите, скрил се подир крачещите към Родопис бранници, а двойникът му настигнал авангарда си, застанал начело и на свой ред повел легионите.

Както обикновено, гледката пресекнала отведнъж и реметалковата щерка се върнала замаяна в собственото си измерение. Трябвали й само секунди, за да се опомни (видението щяла да се мъчи да тълкува по-късно), ала когато се съвзела, вече била сал сама в коридора и се усещала по-празна от току-що изкопан гроб.

Заровете били хвърлени. В момента се търкаляли и скоро щели да се спрат. Спартак отивал право в устата на лъва и за него, поне в момента, не съществувал път назад…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Ентропия – физична величина, мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Авторът едва ли употребява думата като научен термин. Тук значението й по-скоро е синонимно на понятието „хаос“.

2 Парменид Елейски (ок. 501 г. пр. Хр. – ок. 470 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, най-яркият експонент на школата на „елеатите”, според някои – неин основател. Наред с Питагор и Емпедокъл, той е един от водещите умове във философската наука през Досократовия период.

3 Парменид смята, че битието не е породено, не възниква и не се подчинява на смъртта, то е безкрайно, неподвижно и еднородно цяло, което не е съществувало в миналото и няма да съществува в бъдещето, но чувственото (сетивното) познание у хората води до разбирането му като привидна последователност от събития.

4 Думи на Парменид.

5 Италики (италийци) – древни индоевропейски племена, обитавали територията на днешна Италия. Смята се, че са дошли от север през Алпите и са се заселили там в периода XII–X в. пр. Хр. От IV в. пр. Хр. са подчинени от Рим. Общото помежду им е използването на италийските езици – латино-фалиския (латини, фалиски) и оскско-умбрийския (оски, умбри, самнити).

6 Жители на Сирия (в случая роби-гладиатори от Сирия) – историческа област в Близкия изток. По времето на описваните тук събития тя е част от Селевкидското сирийско царство, населено от огромен брой гръцки имигранти.

7 Жители на Нумидия – антично берберско царство, по-късно – римска провинция, на северния африкански бряг между Мавритания и Картаген. Обхваща части от днешните държави Алжир и Тунис.

8 Жители на Картаген – град в днешен Тунис, наследник на историческите селища Пунически Картаген и Римски Картаген. През 146 г. пр. Хр. римляните го опожаряват и разрушават до основи, а жителите му поробват. Издигат го отново, но вече по свой градоустройствен образец. Картаген е първата римска колония вън от Италийския п-в.

9 Германи – група народи от индоевропейски произход, населяващи Западна, Северна и Североизточна Европа от Античността до Късното средновековие, говорещи един и същ език, със сходна митология. Не създават мащабни държавни обединения, живеят свободно – на племена и родове, предвождани от старейшини или вождове.

10 Бриги – народ, по всяка вероятност близък до фригите, според някои – останалите в Тракия части от това племе, обитавали в Античността западната част на Балканите.

11 Пеони – племенна група от тракийски или трако-илирийски произход, населяваща в Античността югозападните райони на Балканския п-в – части от днешните държави Македония, Гърция и България.

12 Илири – индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския п-в северно от елините през епохата на Античността.

13 Десарети – трако-македонско племе, населявало западната част на Балканите – района около Енхалон (днешният гр. Струга).

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s