Интервю на Елица Динева, наш кореспондент за Сливен
–Разкажи ни малко повече за себе си.
-Казвам се Ивелина Димитрова на 15 години от град Сливен. Ученичка съм в Професионална гимназия по икономика ,,Проф. д-р Димитър Табаков” Сливен, а също така съм част от Школа по Народно пеене ,,Славейче” с ръководител Петя Григорова.
–От кога се занимаваш с пеене?
-Всъщност се занимавам с пеене, откакто се помня. Закърмена съм с българската народна музика и избрах точно този стил, за да продължа делото на прадедите ни и да запазя българското.
–Кое те мотивира?
– Мотивацията е навсякъде около мен. Подкрепата от всички хора около мен, работата с моята вокална педагожка. А също така и всяко следващо участие ме мотивира за постигане на още по-големи успехи.
–Помниш ли първата изпята от теб песен?
-Репертоарът ми е доста богат, но първата песен никога не се забравя. Това беше ,, Лаленце се люлее…” и изпявайки я близките ми откриха моя талант.
–Мислила ли си за авторска песен?
– Създаването на моя авторска песен е моята съкровена мечта, която в най-скоро време ще започна да сбъдвам. С добър екип и усърдна работа новите проекти ще бъдат налице.
Разкажи ни интересна случка от участие. Участията ми винаги са изпълнени с много емоции и незабравими моменти, но може би тези извън България са малко по-вълнуващи. Уважението на хората в чужбина към българския фолклор и удоволствието им да го слушат, въпреки езиковата бариера е най-прекрасното нещо.
–В колко концерта си взела участие?
-Моите участия са безбройни. Имало е период, в който всяка седмица имах по няколко участия. Дори сега по време на пандемията много ми липсва сцената, но за сметка на това, взех участие в няколко онлайн конкурса.
–Помниш ли първия път, когато излезе на сцена?
-Това беше, когато бях още едва на 3 годинки. Взех участие в незабравимото предаване ,, Кой е по-по-най” и с една много хитова, за това време, песен успях да впечатля публиката и бях отличена с Мис ,, Кой е по-по-най”.
–Какво е чувството, когато излезеш пред хора?
-Когато съм на сцената съм преизпълнена с емоции. Да видя радостта в очите на публиката, аплодисментите и моментите, когато пеят заедно с мен, неописуемо е …
–За какво мечтаеш?
–Мечтая всички мои близки да са добре и да продължа да развивам таланта си, а след време и за една успешна кариера.
