Живко Константинов: „Фалшивите новини са като томахавка и служат като облага на определен кръг хора“

Интервю на Виктория Върбанова

сн.Личен архив на Живко Контантинов

С какво ще запомниш детството си?

-Колкото повече се отдалечават спомените, толкова по-скъпи ни стават. Те са онова тайно място, където детето в теб може никога да не порасте. Нужно е единствено да присвиеш очи и калейдоскопът на детските лудории и пакости се появява. Детството прекарах почти изцяло при любимата ми баба и дядо. Веднага изкача мирисът на бухти и домашно кисело мляко, филии с лютеница. Ароматът на окосеното сено. Игрите на криеница и съзерцанието на нощното небе, осеяно с милиарди звезди. Безгрижие на килограм. Тонове свобода, милиони часове в игра, хиляди километри на колела. Нямам нито една забележка към детските си години и бих ги изживял отново без да променя и грам!

Като малък какъв мечтаеше да станеш, журналист или за някаква друга професия?


-Първоначално исках да съм археолог, заради откривателския дух. Сетне мечтаех да съм готвач и да се вихря в кухнята. В гимназията се запалих по психологията и философията. След това завърших и двете в университета. Записах и Журналистика. Междувременно работих в рекламна агенция, напуснах я и започнах работа в телевизията.

Живко Константинов:“Нямам нито една забележка към детските си години и бих ги изживял отново без да променя и грам!“

От къде започна всичко, интереса ти към журналистиката?


-Бях още ученик. Мой учител беше журналистът Елена Бангиева. Започнах работа като водещ в радио Атлантик Варна. После опитах в БНР, но малко след това ме приеха да уча в София. Там прекъснах нишката и преминах в рекламния бизнес. Но след няколко години си казах стига и се върнах отново към старата страст. Започнах като стажант в Nova телевизия. И така прекарах в репортерстване 11 години. Скоро напуснах. Време е за нови хоризонти 😉

Какво мислиш за фалшивите новини?


-За голямо съжаление фалшивите новини са превзели масово медийното пространство. Превърнали са се в томахавка и служат като облага на определен кръг хора. Все повече ставаме свидетели на умишленото им разпространяване. Гръмки заглавия привличат вниманието, аудиторията се хваща в капана, клика с мишката и вече се превръща в съучастник.Всеки клик пълни касичката на фалшификаторите, които злоупотребяват с доверието на потребителите и често очернят живота на невинни хора. Бърза печалба с изфабрикувана и често нелепа информация. От изключително значение е всеки от нас да не допуска да става жертва на евтини информационни измами. Преди да кликнем е добре да знаем кой е авторът, източникът, къде е публикувана новината. Проверката е най-доброто оръжие срещу фалшивите новини. Учудвам се, че все още има хиляди потребители, които се връзват на евтините номера.

Коя е любимата ти дестинация, на която си ходил и къде би повторил да отидеш пак?

-Обичам дестинациите, които съчетават морски изживявания с културен туризъм. Много съм впечатлен от Индонезия. Уникална страна, която привлича с екзотика, дух и гостоприемство. Мястото, което не само повторих, но отидох за четвърти път, е леденият континент Антарктида. Изключително диво, красиво и пленяващо място! Хладилникът на света!

С какво ще остане в сърцето ти необятният континент Антарктида?

-Белият континент – огромен къс ледена земя така изолирана, че едва в края на VIII век човешки поглед зърва за първи път дивата и сурова природа. Тя остава отпечатък завинаги. Щом се появят първите айсберги на хоризонта започваш да запечатваш всяка гледка в съзнанието си. Те са като шамандури, които обозначават брега на първите късове земя. Дишаш кристално чист въздух и отпиваш от най-чистата вода на Земята. Глъчката на пингвините те кара да се усмихваш, въпреки студа. Те са истински домакини, които посрещат и изпращат всеки пътешественик в мразовитото си царство. В сърцето остават хората, с които преживяваш емоциите по време на пътуването. Ако бъдеш там сам и няма с кого да споделиш видяното, всичко губи смисъл.

Живко Константинов:“Щом се появят първите айсберги на хоризонта започваш да запечатваш всяка гледка в съзнанието си.“

-Ако искаш да промениш нещо в характера си, какво би било то?

-Доста съм нетърпелив и искам всичко да става на момента. Затова бих си пожелал малко повече търпение .

Какво ще пожелаеш на бъдещите журналисти, които мечтаят за твоята професия?

-Журналистиката е професия, която дава много, но и отнема. Затова бих пожелал на тези, които искат да посветят времето си на нея, да намерят баланса, въпреки че везната може да дърпа ту в едната, ту в другата посока. Нека бъдат смели, питащи, креативни и никога да не се предават въпреки спънките!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s