Мария Мутафчиева: „Чувствам се истински щастлива, когато има на кого и на какво да се възхищавам!“

Интервю на Тошко Стоянов, Бургас

– Вие сте известна и любима наша певица! Има ли песен, която запомнихте с много любов от Вашето детство?

– Много благодаря! Детството ми беше безгрижно, изпълнено с любов и песни, свирене на пиано и игри с приятелите от квартала. Около мен винаги е имало изключително музикални хора, баща ми свири на няколко инструмента… Прибирайки се от училище, като дете много често заварвах идилична картина: татко – на пианото и двамата с мама си пеят някоя любима песен. Всъщност зная кои са любимите песни на много хора от семейството. Баба ми Мария, на която съм кръстена, обичаше „Видях аз два бука…“, по стихове на Иван Вазов. Дядо Георги – нейният съпруг обичаше „Години, луди млади години…“. Баща ми като дете се е явявал на песени конкурси и е печелил награди, но с гордост разказва винаги за голямо, окръжно надпяване, на което е покорил публиката с „Еничари ходят, мамо…“ .Когато говорим за скъпа песен, за мил спомен, винаги се сещам за една песен на Стефан Диомов – „Мойта малка дъщеря Мария…“, която мама ми пееше. Сякаш беше писана за мен – Мария, която вече свири на пиано, малки пръстчета реди, а пианото – голямо…

Тази година с Мери Бойс Бенд празнувате 25 години на сцената!Как се създаде групата?

– Всеки от Мери Бойс Бенд свири в група още от ученическите години. Аз, Илиян и Миро се познаваме се от Бургас, защото и тримата сме родени там и сме завършили Математическата гимназия. При мен засвирването в група се случи още в седми-осми клас – на клавишните в бенда на гимназията. По-късно моето място зае Илиян, а с Миро се запознахме при завършването ми – на заключителния годишен концерт. В един момент, вече в София, се обособи ядро от приятели, събрали се да свирят заедно любимите си песни. Аз учех в СУ, Илиян – в МЕИ, а Миро точно завършваше ВВВУ в Долна Митрополия. Спомням си, че репетирахме на 4-тия етаж в един блок в „Дружба“ и долу, под прозорците се събираше тълпа, която ни аплодираше. Тъкмо сглобихме репертоар и се запознахме с Ваня Костова, която ни взе за своя група. С нея се качихме директно на голямата сцена и придобихме самочувствие. След година-две засвирихме самостоятелно, от 94-та – под името Мери Бойс Бенд, а от 28.01.1995 г. и във формация от пет души. Така е и до днес – вече 25 години! Не съжаляваме за избора си, защото през годините сме получавали много знаци, че сме на прав път. Понякога е трудно с мотивацията да продължим, защото всеки от нас има възможности за реализация в други области, които пренебрегва или от които се лишава заради групата. Изкушения са много, но и удовлетворенията от музиката – също: моментите на репетиции и в студиото, когато се създава нова песен, удоволствието да чуеш някой да си припява твоя песен, да се запознаваш със съвършено различни хора, които те харесват и ценят, за които означаваш много… Пътуванията, концертите и споделените мигове на сцената също, разбира се!

-Имате ли незабравим концерт?

– Специален и със сигурност по-различен беше един концерт през август 2011-та, на открита сцена „Охлюва“ в Бургас. Всяка година инициативата „Завръщане в Бургас“ удостоява родени в Бургас хора с официално „завръщане“ в града. Преди концерта кметът Димитър Николов лично ни връчи статуетка на „Св. Николай Чудотворец“. Цялото пространство в Морската градина беше изпълнено с народ. Свършиха стотици бройки от албума „Дългият път към дома“ и стотици хора си тръгнаха без диск с автограф… Всичко напълно опровергаваше максимата „Никой не е пророк в собствената си страна!“. Емоцията и концертът в родния град бяха толкова силни, че майката на барабаниста ни Иван отсече: „Повече не трябва да идвам на ваш концерт, защото искам да запазя чувството от този!“. Естествено, че не спази тази „закана“!

-Много хора се припознават във Вашия хит „Непознати улици“. А Вие самата припознавате ли се в нея?

– Аз съм песента „Непознати улици“! Има ме във всяка дума от текста, във всеки звук… Много си я обичам, изпълнявам я винаги с вълнение и гордост, и се радвам, че хората я усещат, сякаш е писана за тях! През годините съм чувала какви ли не истории, свързани с песента… Слушала съм я във всевъзможни изпълнения и навсякъде… Изпълнява се безброй пъти всеки ден, във всеки клуб, пиано бар и сборен песенен форум… Присъства в четири или пет учебника по музика… Песента „Непознати улици“ отдавна заживя собствен живот!

Тази година се създаде и една прекрасна песен с Маргарита Хранова – „Любовта“. Как се роди идеята за съвместна работа помежду ви?

– Радвам се, че „Любовта“ се харесва! Написах тази песен с идеята, че ще е точно дует между мен и Маргарита Хранова. Харесвам гласа ѝ и исках да блесне с цялата си красота. Представихме за първи път „Любовта“ на живо, на концерт на Мери Бойс Бенд. Марги беше изненада за нашата публика, а песента получи „бойно кръщение“ и безброй аплодисменти. След това с момчетата от групата влязохме в студио и работихме по записите около месец. По същото време Васил Стефанов беше готов с видеоклипа. Маргарита Хранова бе истинско вдъхновение за всички ни – изключително музикална, точна и отдадена на работата.

Кои са Вашите приоритети в живота?

– Музиката е призвание, работа, болка, разочарование, но и върховно удоволствие! Но моят приоритет винаги е семейството! С годините то само се увеличава, защото причислявам и семействата на момчетата от групата.

-Как бихте се описали с няколко думи?

– Надявам се, че съм добър човек – честен и прям, понякога прекалено директен… Глупостта ме вбесява, грубостта – наранява, лицемерието и парадирането – отвращават… Но повече от всичко на света искам да бъда впечатлявана, изпитвам необходимост да се възхищавам на човешките постижения и интелект. Чувствам се истински щастлива, когато има на кого и на какво да се възхищавам!

Ако животът Ви беше филм, кой щеше да е той?

– Всеки човек е уникален, всяка човешка история е уникална. Няма как лента, която разказва чужда история, да е точно моят филм… Но същевременно откривам близки моменти и ситуации в доста от филмите, посветени на музиканти. Чета музикални биографии и намирам подобни на моите, на нашите групарски истории. Колкото и различни да сме хората, все пак живеем в един свят, свят с правила и общочовешки ценности.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s