Спартак.Легендата

Теодор Манолов (писател и художник), Евгений Йорданов (художник), Любомир Манолов (писател) и Исторически парк (издател) съживяват българския исторически комикс и роман с новата поредица СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА – римейк на първия български графичен роман – “Спартак”, излизал на серии през 80-те години на ХХ в. в култовото списание за разкази в картини “Дъга”. Очаквайте съвсем скоро на книжния пазар Първи том от поредицата романи и Първа книга от поредицата комикси “Синът на непокорните”.

От авторите:

“Пуристите сред феновете на родната историческа литература реагират рязко на отделни елементи от нашата художествена измислица с исторически бекграунд. Държим да предпоставим три условия: Първо, при цялата си информативност и натовареност с факти, “Спартак. Легендата” все пак е роман, а не научна студия, т. е. в него въображението на авторите попълва липсващите парченца в пъзела на реално състоялите се събития, а тези неналични компоненти конкретно в епохата на Спартак са премного. Второ, “Спартак. Легендата” е постмодерен разказ и като такъв, инкорпорира в себе си и доказани истини, но и интересни ненаучни интерпретации на историята и митологията, един вид псевдоисторически фолклор. Естествено, към въпросните хипотези и мистификации, които не са аргументирани с надеждни извори и референции, ние подхождаме със здравословна доза ирония. Трето, но не на последно място, авторите невинаги споделят вярванията и схващанията на героите си.”

Илюстрация от новия комикс албум „Спартак. Легендата“ на Манолов&Манолов и Исторически парк, 2019 г., художeствен директор – Теодор Манолов, художник – Евгений Йорданов.

СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА

Четиво с продължение 29

Откъс от романа “Спартак. Легендата” на Манолов&Манолов с илюстрации от новия комикс-албум, създаден от авторите съвместно с Исторически парк, който ще излезе на пазара през 2020 година

58

Спартак бил влизал в господарската къща и други пъти – в кухните, да замъкне ведро мляко, дърва за огнищата или някое току-що одрано малаче, а в помещенията на прислугата – да го натоварят с прането или с грамаден кош вонещи отпадъци от трапезата, т. е. познавал донейде приземния етаж – вкопан в терена, с малки прозорчета, недодялан, досущ фасадата на стария дом (ако изключим притурения като кръпка елегантен портик, за който вече разказахме). Сега обаче двамата с Авлузелм се покачили по витото стълбище на втория кат и момчето попаднало в съвсем друго измерение.

Намерили се в широк и висок засводен коридор, що бил тъй приказно оформен, че дъхът на ратаина пресекнал, а досегашните му схващания за красотата, които полуобразованият Бититралис все се стремял да усъвършенства и възвиси, повехнали като препикани теменужки. Спартак проумял, че се намира в света на патрицианския разкош, на изтънчения лукс, в един свят, напълно съответстващ на чрезмерното изящество и неземната ефирност на създание от сорта на Родопис.

Стилът, съобразно който бил нареден, обзаведен и декориран тоя коридор, след векове начетени люде щели да назоват елинистичен1 и щели да определят като една почти съвършена аранжировка на форми и нюансировка на цветове, що представлявала пълен антипод на суетливата претрупаност, на лъскавата помпозност, на пищната разточителност и натрапчивата богатска показност, и що била пречистена от всякакви излишни украшателства, скромно хармонична, пък същевременно олимпийски величествена и така близка до идеалното пропорциониране, че даже у незрял момък като аргатина, що не стоплял бъкел от художествено майсторство, оставяла неосъзнато, ала могъщо усещане на префинена наслада за сетивата и изискано удовлетворение за духа. Тая на пръв поглед направо неръкотворна целесъобразност без цел спирала дъха и заслепявала… Момчето напълно се отплеснало по дивната гледка на преумело дозирано, че да не досладнява, ослепително лустро, и се спънало по мраморния под, та безмалко щяло да изтърве амфората.

– Що чиниш, бе, човече! Глей си в нозете! – стреснал го гласът на Авлузелм, който забелязал интереса му към разкошния интериор, не се сдържал и почнал да му разяснява туй, що улавял с поглед.

– Видиш ли тия чудесии, това великолепие, достойно за Мидаските2 палати в митична Фригия3? Всичко тук е купено и доставено от Елада, от скъпо по-скъпо… Преди почти четвърт век старият господар обнови целия етаж по елински маниер – настилки, мозайки, колони, статуи, канделабри4, мебелировка… каквото се сетиш! Сетне пък, подир кончината на отеца си, негово величие Реметалк притури тук-таме по нещо римско, зер, голям любител на латинските моди е той, ала коридорите си останаха, както си бяха, а и до днес се поддържат във вида, що бе предпочел навремето високоначетения парадинаст Абрузелм. Поглеж, бе, поглеж сега пода… безтуй ти се плетат краката – млечнобелите плочи са от Тасос5, а пък зеленикавите серпентини6 – от Спарта…

Момъкът цъкнал с език и преместил поглед към лявата стена – тази с тъмните в момента прозорци, край която били подредени статуи на невероятно красиви мъже и жени с атлетични телеса и огромни очи и чела, що щели да изглеждат напълно като живи, ако не били малко по-дребни от човешкия ръст.

– Ааа, тия ли? Тия са изваянията на Безсмъртните, тракийските бе, от нашия си пантеон… е, повечето от тях са ни общи с елините, де, ето например Арес, Дионис, Хермес, Афродита… убеден съм, че поне първите двама гърчолята са отмъкнали от наши поверия! Ама пък други – ние от тях… Викаш, не мязат на истуканите по ваште селяндурски подмогилни бърлоги, а? Ми не мязат, щото са дялани не от тукашна груба скала, а от чист пароски мрамор, при това в канона на Фидий7, при това от един атинянин, знаменит виртуоз, що пребиваваше в Еге по покана на парадинаста много години преди да се беше родил ти, простако! Косите са им позлатени, а одеянията – боядисани с най-редки и ценни пигменти… ама що ли ти разбира на тебе кухата глава…

Ако някой от надзирателите го засипел с горните оскърбления, Спартак щял да се ядоса не на шега, ала на стария кастрат не обръщал внимание, познавал Авлузелм и знаел, че въпреки надменността си на издигнал се из самото дъно плазмодий, той бил нелош човек. А и лекциите му, както винаги, били дотолкоз поучителни и забавни, че момчето забравило напълно и обидите, и тежестта на грамадната амфора.

– Кандилоните8 пък ни са чисто злато – продължавал старецът без умора, сочейки сега дясната стена, тая с вратите към разните помещения, край която равномерно били разставени многосвещниците, пръскащи топла светлина по разположените над цокъла и помежду пиластрите9 дивни фрески. – Те са си наша направа, на изкусни ювелири от Форунна, ама пак по елински модел, изпратен, ехеййй, чак от Пафос10… А за стенописите… за тях вече нямам достатъчно слова, че да изкажа възхитата си! Рисува ги един дребосък с невероятен талант, дошъл право от Делфи11, що го зовяха Малкия Полигнот12. Тия фрески, неуки приятелю, изобразяват разни сцени от житието на Орфей…

Плувнал в пот и с изтръпнали от товара рамене, Спартак жадно поглъщал картинното описание на иконома, който не знаел спирка:

– Как те викаха тебе?

– Спартак, твоя милост…

– Аха… а видиш ли, тъпи ми Спартак, тия великолепни вази от Крит13, Коринт и Лакония14? – и му посочил грамаданските изрисувани лекити15 със сходни форми и размери, подредени връз красиви мраморни постаменти под паната с Орфеевите приключения. – По тия съдове, що въпреки вида си, не са прости предмети с ежеделнично предназначение, а произведения на най-съвършената керамография16, са изписани специално подбрани моменти от Троянската война, и не какви да е, ами само такива, в които участват наши, тракийски герои – Акамант17 – Антеноровия18 отрок, Пейрой19, Резос и тям подобни… Що ще речеш, а?

– Ще река, твоя милост, че сънувам най-невъзможен сън! – възкликнал Спартак, мислейки си: „Май прав ще излезе чичо, който разправя, че може и нявга да сме били велик и независим народ, ала днес сме завладени от гърците – и то не явно, не внезапно, а бавно и кротко, постепенно, век подир век, чрез тяхното мирно и тихо разселване по нашите земи…“

Сигурно и читателят на настоящата история си задава въпрос, подобен на тоя, що често изниквал в главата на Спартак – защо така много от заобикалящите го неща (респективно така много от описваните в тоя текст предмети, обекти и понятия) са с елински названия или пък идат директно от Елада и нейното минало, включително дори и някои от имената на Предвечните сътворители? Ние няма да предложим отговор, тъй като това не е наше дело, защото на нас работа ни е единствено да разказваме легендата… Отговора ще оставим да намери самият Спартак…

… Който тутакси си спомнил разни откъслеци от разказите и размислите на Бититралис, що, изглежда, давали най-правдоподобен ответ на това висящо питане.

„Гърците, момче – казвал Хромия, – още преди сума ти столетия са си начертали цел да придобият целия свят… Но не с войни и завоевателни походи, а с политика, дипломация, консолидация, ловкост, търговия, злато и влияние във всички сфери на живота. Имало е и сблъсъци, разбира се, но те не са важни в случая… Важна е манията на тия хитри ахейци20 по тяхната таласократия21, що ги е заставила да зарежат родните си огнища и да се юрнат и по суша, но най-вече по моретата да заселват територии на чужди народи и племена, да се плодят и множат връз далечни земи, да си градят колонии по най-забутани места, ала и елегантно да завземат вече установени и стратегически разположени поселения на местните люде.

По родните ни земи, хеле пък край Понта, е пълно с гръцки градища, що по-рано са били по-дребни или разпокъсани тракийски селища. Ония ги обединават, сливат, разширяват, преустройват и въобще превръщат в полиси по всичките изпитани методи на прочутия си синойкизъм22. Вземи Одесос23, вземи Месамбрия24 или пък Аполония Понтика… Към тия кътчета елините се примъкват хрисимо, омешват се с аутохтоните25, развиват занаятчийство, лихварство, строителство, купуват, продават и тъй хем се обогатяват на гърба на тъдявашните люде, хем се издигат над тях с имането си и находчивостта си, така че ние неусетно се обръщаме на техни слуги и работници.

Налагат се понявга и силом, но най-вече с пайдеята си, науките си, азбуката си, книжнината си. Ние сме по-отколешен народ от тях, викат, по-древни сме били и от египтяните, из които произлизат гърците, имаме си собствено писмо, обаче колцина още го знаят и ползват? Повечето сме неграмотни, а тия, дето са се образовали като мен, предпочитат да ползват елинскя език, че е по-лесен, по-сгоден. Нашите владетели не спират да си секат монетите, ама рязаните връз тях символи отдавна вече са гръцки. Официалните си документи, законите си, мъдростта си – всичко по гръцки записват.

Обаче!… Слушай сега! Друг е въпросът, че гръцките букви са всъщност фригийски26! А фригите, не помня дали съм ти обяснявал, са наши роднини, траки, бе, тръгнали си отколе от земите ни, па се преселили нейде по Asia Minor27, дето създали велико царство! И що излиза – освен тукашната писменост, сме измъдрили и елинската, а самите ние мразим да пишем!!! Пък който народ не превръща съдбините си в знаци, не оставя нищо подир себе си – историята го изхвърля из аналите28 си. Изгубва се и изчезва за поколенията… Изгубени сме и ние! Дотам, че вече учим миналото си, па и разположението на племената и поселищата си от Херодот и Ксенофонт29.

Както и да е, нашите зибитиди30 – уж наследници на богоравните пеласги31, дето, говори се, построили великия град Атина още в незапомнени времена32, сега провождат синовете си да се учат там, както и в Абдера33, разбира се, или чак по Елея34, па и из десетките елински колонии отвъд пролива на бялата юница35 – в Малката Азия, а има и много любопитни като мен, що не са знатни по рождение, но също забягват на юг, за да съзрат поне някои от чудесата на света и да се допрат до една уж по-развита цивилизация, всъщност произтекла до голяма степен от тракийската. После ние, изкусно погърчени, се завръщаме у дома и донасяме в дисагите си елинските нрави и порядки. И всичко туй, дето ти го разправям, не се състои отскоро, то произхожда вече от много поколения!

Писарите по дворците ни, естествено, са гърци, съветниците на нашите владетели и дворцовите ковчежници – и те, а които не са – са гъркофили, отдадени на всевъзможните тамошни моди, като тръгнеш от облеклото, минеш през спорта и приключиш с питиетата, чревоугодието, блюдата и начините им на приготовление и приемане.

Ето на, и боговете ни, тия непоносими за мен лицемери, здраво са се омешали с елинските, имаме и доста общи с тях. По планините вехтите старотракийски Безсмъртни още са в силата си, почитат си ги комай изостаналите селяндури, ама ела да видиш що става в големите човешки средища… Във Форунна, дето по строежите си наподобява който речеш град южно от Тесалонике, Загрей се зове Дионис, Бендис – Артемида36, а Зеринтия е станала Афродита. В теменоса37 в Запара вдигат храм на Аполон38, сиреч на нашия Дайтеренус! Натрапват ни своите разбирания за висшите сили! Цял куп тукашни божества са взели назаем, пък след туй са ни ги върнали, преоблечени и маскирани като техни собствени. Крадат обичаите и ритуалите ни, рафинират ги уж, изменят им смисъла, при това само отчасти, а ние, не помнейки миналото си, ги привнасяме като нещо екзотично.

Имали сме и още имаме архитекти, ваятели, писачи и събирачи на житейска и по-възвишена мъдрост, но в наши дни четем само гръцките поети и философи, прехласваме се по гръцката торевтика, намираме всичко гръцко за по-хармонично и художествено! (Сега, като виждал тоя естетизиран с такъв грандиозен размах облик на един обикновен и даже грубоват по замисъл дом, Спартак бил склонен да се съгласи с въпросната крайна апологетика39, с въпросното безоко чуждопоклонство.) Е, поне най-знаменитите музиканти – Линей40, Филамон41, Тамирис42, Евмолп43, Мусей, са си траки и елините, що също ги възпяват в митове, тях не смеят да си припишат. Ала и много от прочутите мислители са наши хора, само че повечето от тях ония отдавна са си ги присвоили или неглижирали – това Орфей, това Залмоксис, що царете на север почитат като същ бог, това Езоп44, това Тукидид45

Остави всичко, ала в градовете и най-вече в живелищата на големците ни дори простите вещи от бита са повечето гръцка направа – съдини, тъкани, мебели, украшения, та даже някои видове оръжия, при все че ние си имаме най-ефикасни и смъртоносни. От нас са се учили някога как се леят металите, а сега ни пробутват всевъзможните си стоки от бронз, желязо и сребро…

Може би тоя наш постепенен упадък, момче, това наше духовно замиране се дължи на обстоятелството, че сме разцепени на множество малки държавици. Та траките, хеле пък западните, сме били обединени в историята си май само еднъж – под насилствената власт на одрисите, от която, без да щат, ни освободиха македонците – Филип46, сина му – Великия Александър47 и после Антигонидите48, преди и те да ни завладеят за известно време, ха-ха-ха… А може би пък не е проблемът в разпокъсаността на царствата и племената ни, щото ей ги и гърците – нима техните полиси са кой знае колко сплотени, нима техните управници са кой знае колко единомислещи.

Тая тяхна експанзия, ще знаеш, е почнала да ни унищожава като нация. Ние се претапяме, превръщаме се в инакви хора, ала навярно това е естественият ход на историята – по-силните, по-находчивите поглъщат тия, дето робуват на традицииите си и не крачат достатъчно бързо напред. Ама ето – и на това скрито господство му дойде краят… и той се вече види… Елините са отскоро римски перегрини49! Подчинени са на Републиката, управляват се от свои си архонти, ама под попечителството на римски протектори50, т. е. проконсули51. Задава се, синко, нова епоха, иде нова сила, иде от запад… И модните повеи вече духат оттам, но не те са заплахата! Страшното е, че тия не ще чакат с хилядолетия, че да ни асимилират нежно и безболезнено, а ще ни погазят с войнишки ботуши, ще ни посекат с железни мечове и ще ни окафезят като добитък за нула време. И ако нашите и на нашите роднини безброй дребни господарства, пръснати наляво и надясно от Сирмий52 до Одесос и от Салона53 до Селимбрия54, не се обединят, това ще бъде съвсем скоро.“

Тъй говорел Бититралис, който, противоречащ си както винаги, хем се възхищавал на прословутия гръцки, тъй да го наречем, панелинизъм55, на манията на тоя народ да господарува над Земята, хем пък се ужасявал и дразнел от нахалните съседи на траките…

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РОМАНА И НОВИЯ КОМИКС АЛБУМ “СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА” ВИЖ http://www.facebook.com/SpartakosTheLegend

1 Елинизъм – историко-културна епоха в земите около Средиземноморието, обхващаща периода от разпадането на Александрова Македония до основаването на Римската империя (323 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.), т. е. вековете на упадъка на антична Елада. Като всяко противоречиво време, този приод показва и тенденции към развитие в сферата на изкуствата, но и признаци на маниеризъм, прекалена пищност и изтъкване на разкоша.

2 Мидас (втората половина на VIII в. пр. Хр.) – фригийски цар, митологичен персонаж (син на богинята Кибела и цар Гордий), но и действителна историческа личност. Според легендите той притежава магарешки уши, както и способността да превръща всичко докоснато в злато.

3 Фригия – древно царство на тракийското племе фриги – историческа област в централната част на Мала Азия около р. Сангариус (днес Сакария), простираща се на юг до р. Меандър. Фригите доминират в тази зона между залеза на Хетското царство (ХII в. пр. Хр.) и възхода на Лидия (VII в. пр. Хр.). През 133 пр. Хр. владенията им са присъединени към Римската република, т. е. по времето на Спартак такава държава отдавна не съществува, но областта, съвпадаща с териториите й, запазва името си.

4 Канделабър – в античността – трикрак, богато орнаментиран бронзов свещник с форма на закачалка, в горната част на който се поставят (закачат) от една до три бронзови лампи.

5 Тасос – остров в северната част на Тракийско (Бяло) море, близо до брега на Македония, при устието на р. Нестос. Още от древността, когато е населен с траки, на него се добива висококачествен мрамор.

6 Серпентин – вид камък със зеленикав цвят и петна в различни нюанси, чиято повърхност наподобява окраската на змйска кожа.

7 Фидий (ок. 500 г. пр. Хр. – ок. 430 г. пр. Хр.) – древногръцки скулптор и архитект, прочут с монументални статуи на богове и богини. Негови запазени произведения като че ли не съществуват. Черпим информация за творчеството му от описания на антични автори и късни копия.

8 Кандилон – свещник.

9 Пиластър – плосък, тесен, правоъгълен, изпъкнал вертикален отстъп от стена, обработен във вид на полуколона – с база, тяло и капител.

10 Пафос – крайбрежен град в югозападната част на о. Кипър, родно място на богинята Афродита. Пафос е главен град на Кипър в гръко-римската епоха.

11 Делфи – древно елинско селище във Фокида (край едноименния съвременен град на територията на Гърция). Мястото е прочуто със светилището на Делфийския оракул на Аполон – най-почитаното прорицалище в цялото Средиземноморие.

12 Полигнот Тасоски – класически древногръцки художник от средата на V в. пр. Хр., известен със своите монументални стенописи в Атина, които обаче не са запазени.

13 Крит – остров в Средиземно море, най-големият гръцки остров и най-южната точка на Гърция.

14 Лакония – историческа област в Древна Гърция с център град Спарта, граничеща на север с Аркадия, а на запад с Месения.

15 Лекит – съд с ниско столче, издължено тяло, тясно фуниевидно устие и вертикална дръжка, използван за съхранение на благовонни масла и зехтин, както и за течности за помазване на мъртъвците.

16 Керамография – изкуството на украсата на керамични съдове.

17 Акамант – тракийски герой, син на цар Антенор, сражаващ се на страната на Троя.

18 Антенор – митичен тракийски цар, най-мъдрият сред троянските съюзници. С него Приам отива да уговори примирие между гърците и Илионците.

19 Пейрой – митичен тракийски вожд, участник в Троянската война.

20 Ахейци – общо название на древните гърци, употребявано от Омир в „Илиада“.

21 Таласократия – власт над морето – концепция, основана върху разбирането, че контролът над моретата е предпоставка за геополитическо превъзходство.

22 Синойкизъм – планирано сливане на множество малки селища в един град, основна концепция при формирането на древногръцките полиси.

23 Одесос – град, създаден около 570 г. пр. Хр. от милетски колонисти близо до вече съществуващо тракийско селище на мястото на днешния гр. Варна.

24 Месамбрия (Месембрия, Месемврия) – днешният гр. Несебър.

25 Аутохтон – автохтонен (местен) жител, туземец.

26 Фриги – древно племе с тракийски произход, преселило се в Мала Азия (до 1200 пр. Хр.), където създава свое царство – Фригия.

27 Asia Minor – Анатолия, Мала Азия.

28 Анали – хроники, летописи, историографски произведения, в които се представят последователно и хронологично общозначими събития.

29 Ксенофонт (ок. 430 г. пр. Хр. – ок. 354 г. пр. Хр.) – древногръцки (атински) военачалник и политически деец, в по-късна възраст – писател и историк.

30 Зибитиди – тракийски благородници.

31 Пеласги – палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, обитавали териториите на елините и траките преди тях. Споменати са за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя и изброени между тракийските племена.

32 Тезей, смятан за основател на гр. Атина, е от трако-пеласгийски произход. По майчина линия е потомък на дошлия от Фригия цар Пелопс, а по бащина – на пеласга Ерихтей.

33 Абдера – град в Западна Тракия (днес в Гърция) на 16 km източно от брега на р. Нестос, основан според легендата от Херакъл.

34 Елея (Велия) – древногръцки пристанищен град в Кампания, Южна Италия. Останките му се намират до днешния град Ашеа, на 90 км южно от Неапол. Става влиятелно търговско средище и център на философската школа на Елеатите, най-важни представители на която са Парменид и Зенон Елейски.

35 Боспорос (Босфор) – буквално „говежди брод“. Проток, свързващ Мраморно и Черно море и разделящ Европа от Азия (на територията на днешна Турция). Наречен е така, тъй като митичната красавица Йо – любовница на Зевс, превърната в крава от жена му Хера и гонена от жесток стършел, преминава морето на това място.

36 Артемида – древногръцка виргинална богиня на лова, плодородието, женското целомъдрие, покровителка на всичко живо, както и на брака, дъщеря на Лето и Зевс, сестра-близначка на Аполон.

37 Теменос – свещен участък в град или храмов комплекс, посветен на определено божество.

38 Аполон – божество в елинската, римската и тракийската митология, син на Зевс и Лето (у елините), брат-близнак на богинята на лова (Диана у римляните и Артемида у древните гърци). Той е покровител на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата, предводител е на музите. Негов символ е музикалният инструмент лира.

39 Апологетика – защита на определен светоглед с логически аргументи. Тук авторът влага в думата ирония и има предвид по-скоро „апология“ (страстна възхвалителна реч).

40 Линей – митичен тракийски духовен учител, певец и музикант.

41 Филамон – митичен тракийски музикант, създател на хоровото пеене, автор на химни за Латона и Аполон, баща на Тамирис.

42 Тамирис – митичен тракийски певец, син на Филамон и нимфата Аргиопе.

43 Евмолп – митичен тракийски владетел, жрец, духовен водач и прочут певец, син на Посейдон и Хиона, създател на Елевзинските мистерии. Баща е на Мусей. Основава гр. Евмолпия – днешен Пловдив.

44 Езоп (620 г. пр. Хр. – 564 г. пр. Хр.) – легендарен древногръцки баснописец от тракийски произход (роден в Месамбрия), освободен роб от гъцките полиси. Убит е от делфийските жреци заради осмиване на боговете.

45 Тукидид (ок. 455 г. пр. Хр. – ок. 397 г. пр. Хр.) – древногръцки историк и военачалник от тракийски произход, смятан за първия летописец, чиито съчинения не са просто описания на отминали събития, а научни изследвания на техните причини и основания.

46 Филип II Македонски (382 г. пр. Хр. – 336 г. пр. Хр.) – най-забележителният владетел на Древна Македония след сина си – Александър Велики. Завзема по-голямата част от Тракия и почти цяла Елада и създава т. нар. Коринтски съюз.

47 Александър III Македонски – Велики (356 г. пр. Хр. – 323 г. пр. Хр.) – владетел на Македония и хегемон на Коринтския съюз. Води безпрецедентни завоевателни войни на изток, като създава една от най-големите империи в историята, простираща се от Гърция през Египет до днешен Пакистан.

48 Антигониди – древномакедонска царска династия, чиито представители са потомци на Антигон I Монофталм Едноокия – пълководец на Александър Македонски.

49 Перегрини – правен статут на поданиците на Римската република – свободни жители, но без ius civile (римско гражданство).

50 Протектор – висш наместник на римския сенат.

51 Проконсул – държавна длъжност в Древен Рим с едногодишно пълномощие. След създаването на провинциите проконсулът на дадена от тях осъществява висшата юридическа, административна и военна власт в нея.

52 Сирмий – древен илирийски град (днес Сремска Митровица, Сърбия).

53 Салона – главен град на античната римска провинция Далмация (днешен Сплит).

54 Селимбрия (Силиврия, Селимврия) – древен тракийски град на северния бряг на Мраморно море (днес в границите на Турция).

55 Панелинизъм – авторът явно придава свой смисъл на понятието – доктрина за обединение на гръцките колонии и полиси в единна държава.

56 Перегрини – правен статут на поданиците на Римската република – свободни жители, но без ius civile (римско гражданство).

57 Протектор – висш наместник на римския сенат.

58 Проконсул – държавна длъжност в Древен Рим с едногодишно пълномощие. След създаването на провинциите проконсулът на дадена от тях осъществява висшата юридическа, административна и военна власт в нея.

59Сирмий – древен илирийски град (днес Сремска Митровица, Сърбия).

60 Салона – главен град на античната римска провинция Далмация (днешен Сплит).

61 Селимбрия (Силиврия, Селимврия) – древен тракийски град на северния бряг на Мраморно море (днес в границите на Турция).

62 Панелинизъм – авторът явно придава свой смисъл на понятието – доктрина за обединение на гръцките колонии и полиси в единна държава.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s