Интервю на Елица Динева

–Като за начало, бихте ли ни разказали малко повече за себе си?

-Искам да изживея много животи в един живот. Винаги ми беше жал за хората, които са си посветили живота на една цел. Бях инженер, омръзна ми, после – философ, и това ми омръзна. Сега съм преводач, докато ми омръзне. Не знам, какво ще последва, ще е изненада за мен. Иначе съм роден в София от смесен брак – грък и българка, двуезичен по рождение. Живях и работих в Гърция, Арабските емирати, Оман и България. Последно – преводач и издател в България. Това за сега. Надявам се догодина да има промени.

–Защо превеждате предимно поезия?

Бих казал не предимно, а само поезия. Защото поезията е изкуство. Там виждаш възможностите на езика, там казваш красиви неща по красив начин. И е голямо предизвикателство да пренесеш тази красота от един език на друг. А за мен гръцкият и българският език е един език, понеже съм двуезичен. И е голямо удоволствие да можеш да покажеш гръцката красота на българите и обратно, българската красота на гърците.

-Имате ли любим гръцки поет? А български?

– За да мога да преведа поезия, трябва да се влюбя в поета, да го почувствам. Влюбих се в Кавафис, във Варналис, в Карьотакис, в Рицос, в Елигя. Не съм професионалист, аз съм любовник на работата си, може би неверен любовник, затова съм сменил толкова работи, както казах преди – от инженер до преводач, и скоро ще изневеря и на преводачеството. Последно имах шанса да преведа българска поезия на гръцки с едно БНУ в Атина. Обикнах Ботев и ще го преведа на гръцки скоро.

–Къде представяте преведените от Вас книги?

–  Аз съм малко издателство, тоест издателството съм аз. Разпространява е  БГ Книга и, ако ме поканят, с радост правя представления на книгите, които съм издал. Иначе нямам добри връзки с обществото, нито реклама, нито „връзки“ с журналисти и др.

–Как решихте да се занимавате точно с това?

-И като за финал, разкажете малко повече за първият Ви превод.  Около 2012 г. работех в Рас ал Хейма и един приятел ми подари превод на Кавафис. Преводач – Ст. Гечев. Бях чул много за Гечев и се бях настроил да се изкефя, четейки Кавафис на български. Не мога и не искам да опиша разочарованието, което почувствах, четейки безобразните преводи на Гечев. И понеже имах много свободно време, реших да направя мои преводи. Обикнах Кавафис, който не заслужаваше такова отношение от страна на преводача, стана ми мъчно и … преведох цялото поетично творчество на Кавафис. После разбрах, че гръцката поезия не е позната в България поради изключително лошите преводи. И така започнах, та до ден днешен.