Росица Въргова:“Всеки път, когато на 24 май получавам цветя, ми се иска да ги даря на моите учители и в мислите си го правя – поднасям им венец от обич и огромна благодарност“

Интервю на Галатея Хаджиева, наш кореспондент за Златоград

Днес е денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Днес е 24 май. Празник на писмеността, просветата и културата, празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и книжовността.
24 май е най-българският и най-светлият празник! На този ден празнуват и учителите, просветните, културните и читалищните дейци. Те са наследници на онези личности, които са поддържали духа на просветата.

Днес учителите са стожерите на българщината, те са съвременните герои в българската история. Такава е и Росица Въргова – учител по Физика и астрономия в Средно училище „Антим I“, гр.Златоград. Каква е мисията да бъдеш учител, в какво се измерва отдадеността, всеотдайността и търпението в преподавателската дейност и колко ценни са миговете на щастие и удовлетворение, ще разберете в следващите минути.

Госпожо Въргова, с какви чувства посрещате деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май?

-24 май не е просто поредният официален празник – това е денят, в който всеки българин може да каже, че е горд потомък на нация, заемаща своето място в историята на света. 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Не е случаен фактът, че това е празникът, който най-дълго време се чества в близката ни история. Днес, в този момент, думите „Върви, народе възродени!“ звучат актуално и на място. Обикновено в дните около 24 май се връщам към ученическите си албуми. Помня ентусиазма на първите си учители, които бяха добри хора и невероятни професионалисти. Помня ги… Всеки път ми се иска цветята, които получавам на този ден да бъдат за тях. И в мислите си го правя – поднасям им венец от обич и огромна благодарност.

Как избрахте да станете учител? Има ли личност или ситуация, която Ви е повлияла?

-Може би е съдба… Както всяко малко момиченце и аз обожавах да бъда учителка в игрите си. А може би е закодирано в гените ми. Кръстена съм на леля ми – Роска Кинанева, която е била една от първите учителки в гр.Златоград с педагогическо образование. За съжаление е починала твърде млада при нелеп инцидент. Истината е, че никога не съм се лутала в избора си на професия, винаги съм искала да работя това. А да работиш това, което е в сърцето ти, е истинско щастие.

Има ли учител, който е оставил трайна следа в обучението Ви? Взели ли сте начина му на преподаване или отношението му към учениците?

-Всеки един от моите учители е оставил частица от себе си в мен. За мое щастие израснах във време, когато учителската професия носеше в себе си особен авторитет и уважение, както за нас, така и за нашите родители. Наскоро имах наборна среща. Вълнението от срещата с учителите ни, дошли от различни краища на страната, беше неописуемо. С тях винаги има какво да си кажем. И сега се вслушвам в мъдростите им. Приятно е да си побъбрим. За съжаление много от тях вече не са сред живите, но винаги ще ги нося в сърцето си. Бяха добри хора. Това много ме е впечатлявало. Намираха път към всеки от нас. Методите им на преподаване бяха традиционните за онова време. Нямаше ги технологиите, но ги имаше чистите човешки ценности.

Каква е тайната на успешният учител?

-Не знам дали съм успешен учител, но съм убедена, че имам много успешни ученици. Заедно с невероятните колеги, с които имах щастието да работя в СУ „Свети княз Борис I” с. Старцево и настоящите ми в СУ „Антим I” гр.Златоград, сътворихме личности, за които с много обич и гордост казваме „Те тръгнаха от тук…“. Да откриеш зрънцето, което да поникне и да създаде най-ценния плод – успяващия млад човек – ето това е удовлетворението от учителския труд. Убедена съм, че успехът на учителя се мери с успеха на неговите ученици.

Промени ли Физиката живота Ви? Обогати ли Ви тя по някакъв начин?

-За мое щастие в университета имах много ерудирани преподаватели, които успяха да запалят у нас искрицата на търсещия човек. Физиката е наука за живота. Тя е толкова близо до нас, че няма как да не я видим.

В работата ми като учител по физика имах възможността да контактувам с колеги, които ми дадоха много. Благодаря на бившите си и настоящи колеги, с тях споделям дните си. Участието ми в различни проекти, квалификации, учителски програми ме срещнаха с хора, от които винаги има какво да вземеш – и в личен, и в професионален план.

В момента работя към най-големия образователен сайт в България – „Уча се“. Създателите на „Уча се“ и екипът, с който работя са изключително добре подготвени професионалисти, от които научавам много и аз самата. Общуването с тях е полезно и особено приятно. Всички те са изключително позитивни. Изпълват дните ми с приятни емоции от споделеното. А да можеш да дадеш частица от себе си на децата на България е неописуемо и съм щастлива, че го правя. Това ми носи особено удовлетворение.

Най-много обаче се уча от децата. Те са тези, които поставят нови предизвикателства пред нас и ни карат да бъдем търсещи, креативни, иновативни. В тези дни на пандемия най-много ми липсват детските очи.

Животът се измерва с моментите, които спират дъха ни. Кои са вашите незабравими мигове от учителската Ви практика?

-Всеки един ден е ново предизвикателство. Най-голямото щастие на един учител е успехът на неговите ученици. Всеки път, когато мои ученици успяват, особено в надпреварата им на национални и международни конкурси и програми, наистина дъхът ми спира, вълнувам се много. Чувствам се особено щастлива, че имам много такива моменти, на особено високо ниво.

Как стигнахте до ЦЕРН и станахте негов посланик?

-ЦЕРН е магия! Може би това е едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали в професионален план. Кандидатстването беше по учителска програма на МОН, с представяне на CV, мои проекти и участия, както и такива на мои ученици. Да бъдеш част от ЦЕРН е уникално. Не случайно Големият адронен колайдер е наречен „машина на времето“. Истинско инженерно чудо. Той се опитва да пресъздаде онова, което се е случило в самото начало на нашата Вселена – Големия взрив. Наричат ЦЕРН меката на науката.

Там всичко е впечатляващо… Срещаш се с нобелови лауреати и разговаряш с тях, имаш жива връзка с Международната космическа станция в реално време, слизаш 100 метра под земята и разглеждаш технологии, в които откриваш и детайли, изработени в България. Но най-впечатляващи са срещите с българските учени в ЦЕРН – изключително ценени, много ерудирани и даващи всичко от себе си, за да може всеки българин, докоснал се до тях, да разбере повече и повече за това чудо. Участието ми в учителската програма на ЦЕРН даде възможност и на много мои ученици след това да участват в международни конкурси, майсторски класове и виртуални визити. Искрено се надявам един ден някои от тях да работят за ЦЕРН.

Реализирали сте множество проекти:

  • седмица на Физиката;
  • участие в международния конкурс PARTICLES4U, организиран от ЦЕРН и Международната асоциация по физика на елементарните частици;
  • посещение на Планетариума в гр. Смолян по повод Световния ден на астрономията, където вашите ученици имаха възможността да се срещнат с доц. дфн Леандър Литов – ръководител на българския екип, работещ в ЦЕРН, и преподавател във Физическия факултет в Софийския университет;
  • ваши ученици участваха в Международния майсторски клас на ЦЕРН
  • осъществихте виртуална визита в ЦЕРН с учениците си
  • ваши ученици ще участват в Space Camp Turkey 2020
  • и още много други постижения.

Разкажете на читателите на „Алтернатив прес“ за вашите преживявания в работата с учениците и какви са начините Ви да насърчавате творчеството в класната стая?

-Да бъдеш сред млади хора, да черпиш от тяхната енергия и живинка е магично. Това те зарежда много, но и изисква много… Приемам работата си като емоционално преживяване – всеки ден, всеки час. Ако не го правиш от сърце, децата ще го усетят. Затова моето удовлетворение идва от техните погледи и думичките им. Опитвам се да разчупвам уроците си като много често включвам изкуството и технологиите в часовете. Знам, че младите хора с удоволствие творят, а само преживяното е трайно научено. Всяко дете е особен вид индивидуалност, но ако успееш да откриеш силните му страни – то се развива, твори и го прави с удовлетворение. Разчитам много на това.

Имате ли философия на преподаване? Как успявате да завладеете учениците така, че те да бъдат толкова успешни по един доста сложен за изучаване предмет?

Считам, че добрият учител създава активни ученици, защото те учат най-добре. Мениджмънтът на класа е задължение на учителя. А да бъдеш добър мениджър не е лесно.

Опитвам се да подкрепям любопитството към света, доверието в другите и вярата в себе си. Винаги ми се иска да  осигуря среда, в която учениците да са спокойни и да искат да учат, да се чувстват приети и ценени, да не се страхуват да правят грешки, да не се срамуват да помолят за помощ и да не се колебаят самите те да помагат.

 Моята философия за образованието поставя в центъра детето. Аз вярвам във фокусирането върху индивидуалните потребности на учениците в процеса на учене. Моето убеждение е, че е необходимо индивидуалните различия да се разпознават, уважават и дори поощряват. Смятам, че всички ученици имат силни страни и целта на образованието е да ги идентифицира и надгражда. Отчитам ролята на семейството и смятам, че трябва заедно да работим върху развиването на индивидуалните потребности на ученика.

Независимо, че предмета физика е труден за усвояване, успехите на децата в тази посока доказват, че когато любопитството и креативността надделяват, целите са постижими.

В тези времена на пандемия преподаването във виртуална среда е голямо предизвикателство за учителите. Как се справяте Вие? Доволна ли сте от дигиталното обучение?

-Аз и моите колеги нито за миг не сме подозирали колко сме добри. Наложи се в рамките на един уикенд да придобием умения, за които по-рано ни се струваше, че трябват месеци и години. Благодарение на безрезервната отдаденост на ръководството на училището и на госпожа Елза Личева (учител по Информационни технологии ) към тази мисия, всичко много бързо проработи по най-добият възможен начин. Вече два месеца сме във виртуална среда и създаваме чудеса – проекти, макети, видеа, домашни работилници, видео срещи с външни лектори, виртуални състезания и виртуални посещения на различни обекти. И всичко това във виртуалните ни класни стаи… Технологиите са чудо, за което до скоро не бяхме подозирали. Единственото, което на мен много ми липсва, е общуването с децата – да виждаш очите им, да усещаш емоциите им.

Знам, че една от големите Ви страсти е тази към моторите. Как се роди обичта Ви към тях? Имате ли вълнуваща история, случила се докато сте на мотора?

-Не съм подозирала за тази моя страст…Наложи ми се да се кача на мотор за първи път почти от безизходица. Трябваше да се прибера с приятеля ми, след това и мой съпруг, който просто дойде да ме вземе с мотор, вместо с кола от място, доста отдалечено от града. Оказа се, че свободата, която усещаш на мотора, е невероятно преживяване. В последните години това е най-добрият за нас начин да разпускаме. Често се комбинираме с приятели. Всяко пътуване си носи своите емоции. Обикновено целите на пътуването са особено вълнуващи – красиви места, необятна природа, добри хора. Не е случайно, че и децата ми са запалени по тази страст, а по всичко личи, че и едногодишният ми внук носи тези гени.

Сформирахме мототийм „Златоград“, тогава с мои ученици. Сега вече имаме много последователи и приятели от други мотоклубове. Ежегодно освещаваме моторите на традиционното откриване на мотосезона, което за съжаление тази година отложихме. Организацията по това събитие винаги е много зареждаща. Та…обичам си ги моторите!

Какви други дейности извършвате в свободното си време?

-Ежедневието ми обикновено е много наситено… Всеки ден е различен. Училищните дейности най-често ми отнемат по-голяма част от деня. Опитвам се да бъда полезна и в малкия ни семеен бизнес. Бих искала да имам повече време за най-малкия член от семейството ни. Минутите с него са магични, усещането трябва да се преживее, не може да се опише.

Съвсем наскоро, заедно със семейството си, изградихте чешма, носеща името на вашата фамилия. Как се роди идеята? Какво Ви подтикна да направите това добро дело?

-Идеята за съграждането на чешма я имаме повече от десет години. Трудно ни беше да намерим подходящото място за това. Оказа се, че вода с добри показатели имаме съвсем близо до дома ни. Съпругът ми се зае с осъществяването на тази идея, а тя беше подкрепена от нашите родители, семействата ни и много наши приятели. Оказва се, че доброто е като огъня…Само трябва искрица и бързо пламва. Сега сме особено щастливи, защото чешмата е често посещавана и е добро място за почивка и раздумка.

Как се виждате след 10 години?

-Винаги съм се страхувала от това, че децата не обичат застарели учители. Младостта дава друго очарование на тази професия. Но по-важно е да успеем да се съхраним добри, да умеем да създаваме можещи, знаещи и търсещи млади хора. Искрено се надявам, че и през следващите десет години това ще бъде моето призвание.

Какви са вашите пожелания към колегите Ви по случай 24 май? А към учениците Ви?

-На моите колеги пожелавам здраве. Вдъхновението и трудолюбието, човечността и любовта към децата винаги е било тяхно призвание. Пожелавам спокойствие в домовете им, сили и енергия за добруване.

На зрелостниците, които много, много обичам, пожелавам обич и успехи. Доказвайте себе си, мили мои млади хора! Вие можете!

На моите ученици: Бъдете горди пазители на българските ценности, на българското слово и култура. Следвайте мечтите си, бъдете търсещи и успяващи!

Екипът на „Алтернатив прес“ пожелава на г-жа Росица Въргова здраве и още много постижения в света на науката.

Честит празник на всички българи, на всички дейци и културни просветители! Нека жарта гори вечно! Бъдете здрави и благословени!

2 коментара към “Росица Въргова:“Всеки път, когато на 24 май получавам цветя, ми се иска да ги даря на моите учители и в мислите си го правя – поднасям им венец от обич и огромна благодарност“

  1. Благодаря на екипа на в. Алтернатив прес“ за предоставената ми възможност да бъда част от магията на търсещите и успяващи млади хора. Бъдете здрави!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s