Иво Райнов: „Най-голямата ми награда като учител е обичта“

По повод 24 май, Деня на Славянската писменост разговаряме с Иво Райнов – учител по география в ПЕГ „Екзарх Йосиф“ I, един истински народен будител, учещ децата на справедливост, дисциплина и добрина.

Интервю на Ивана Шарабанска, наш кореспондент за Ловеч

Здравейте, господин Райнов! Как се чувствате в тази ситуация на електронно преподаване?

-Здравейте! В началото особено, но сега след два месеца работата става все по-рутинна. Мисля, че в нашето училище електронното преподаване върви успешно, за което много помагат и учениците. Какви са качествата на хората се вижда най-добре в кризисни ситуации. В гимназията преминахме бързо и лесно от присъствено към електронно обучение благодарение на грамотността, мотивацията и изключителната кооперативност на учениците. С колеги вече няколко пъти си говорим, че тази криза още един път ни показа какво предимство е да работим с умни и отговорни деца.

От колко време сте учител и променила ли се е учителската професия от тогава до сега?

-Учител съм откакто завърших в Софийски университет. Вече 27 години, като 26 от тях са в Ловешката езикова гимназия. Промените са страшно много. Само през тази учебна година се случиха някои почти революционни промени – започнахме годината само с електронен дневник, а през втория срок дойде и най-голямото изпитание – електронното обучение. Може да си представите за четвърт век колко мащабни са промените. Само ще отбележа, че когато започнах учителската си кариера, пишехме с тебешир върху черна дъска, никой не познаваше тестовете като форма на изпитване, нямаше компютри, мултимедии, интерактивни дъски.

Какво за Вас е добър учител, кои са качествата, които трябва да притежава той?

-Ами този въпрос има много възможни отговори, защото съществуват различни гледни точки. Учениците имат една представа за добър учител, родителите друга. Някои ще кажат, че добрия учител е този, който е забелязан и получава отличия. Добър учител според мен е този, който учениците ще помнят дълги години след приключване на училище. И ще го помнят не заради добротата и оценките, а заради това, че спомогнал за формирането на качества, които помагат на пораснали човек да постига успехи в живота си без да губи човешките си качества. Учителят, който е спомогнал да бъдат научени такива знания и умения, които да са полезни по житейския път.

Коя е най-голямата награда, която сте получавали?

– Обичта. Няма нищо по-отплащащо се, за вложените усилия от любовта, с която те заливат деветнадесетгодишните момичета и момчета, когато си тръгват от училище.. Чудесна награда са и благодарните и топли думи, споделени след години, когато случайността срещне порасналите ученици с техните учители.

Ако имаше как да се върнете назад във времето, бихте ли избрали отново да бъдете учител?

-Ако трябваше да отговоря на този въпрос пред десет години бих се замислил. Сега отговарям веднага и без колебание. Да, бих избрал този път, макар да тръгнах по него случайно. Истината е, че отначало няколко пъти се канех да си тръгна, но останах. Заради прекрасните деца и зареждащия контакт с тях.

Какво бихте посъветвали младото поколение?

-Това, което винаги се опитвам да им казвам и в училище. Да бъдат дръзки мечтатели, истински граждани и добри хора. Щастието е в умението да бъдеш себе си, да отстояваш принципите и позициите си и да се научиш да обичаш. Бих ги посъветвал да търсят щастието в тази рецепта.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s