Младата поетеса Зора или София Георгиева:“Имам нужда от поезията, за да се разбера, за да се чуя“

Интервю на Елица Динева

Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка – в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има.

Днес разговаряме със София за любовта й към поезията и за самата нея.

Как би описала себе си?

-Винаги ми е било трудно да се самоопределя. А и както е казал Оскар Уайлд: “To define is to limit”. Нека отговорите ми да кажат коя съм.

-София е прекрасно име, име на мъдростта, а защо се наричаш Зора творчески?

-Баща ми ме нарече така още, когато бях малка и реших, че ще е хубаво да избера това име за псевдоним, за да ми напомня коя съм и откъде съм тръгнала.

-Какво е поезията за теб?

-Разговор с мен самата. Имам нужда от нея, за да се разбера, за да се чуя.

Би ли ни разказала малко повече… как реши да започнеш да пишеш?

-Писах като малка в училище, но го правех твърде рядко. След като влязох в университета просто нещо се отключи. Имах няколко “случки”, ако мога така да ги нарека, които реших да оформя в текст и си казах “защо пък да не си създам профил, където да ги кача”. И така се зароди zora.poetry. Бях започнала да харесвам белия стих и си казах “нека опитам”. И така сме тук днес.

Как се зароди идеята за стихосбирка?

-Приятелите и хората, с които комуникирам тук, започнаха да ме подтикват да издам или сама, или с издателство. В началото действах първосигнално и си казах “Добре”. Свързах се с Мусагена и решихме да работим заедно. Чак в процеса на работа осъзнаваш колко голяма крачка е това и дори може би малко преди книжката да излезе се превръщаш в голяма нервна топка, която не знае какво да прави. Но именно в това се крие красотата на нещата. Не съжалявам.

Какво да очакваме от теб в бъдеще?

-Нещата наистина се случват на мига, а и ми харесва така. Засега планираме втора стихосбирка, но времето ще покаже кога ще се финализира.

За финал, какво би посъветвала нашите читатели?

-Да се вслушат в себе си. Истинският съвет е там.

***

“ Разкажи за себе си, казваш“.

Предполагам искаш да чуеш

защо лягам късно,

какво крия от света,

колко сърца съм отнела,

кой е разбил моето,

кое ме разсмива,

често ли плача,

за непостоянството ми

и защо не обичам да свивам,

за моите теореми и плашещи крайности.

“Разкажи за себе си“, казваш,

но не искаш ли сам да ме разбереш?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s