Офелия Кънева: Младият човек е безценен ресурс за прогреса ни и неговото подценяване води до преки загуби както в индивидуален, така и в обществен план

Интервю на Елица Динева, наш кореспондент за Сливен

Разговаряме с Офелия Кънева, доктор по управление на образованието, магистър по социология, бакалавър по управление на човешките ресурси и бакалавър по мениджмънт на социални организации.. Тя подкрепя серия от обществени инициативи, свързани с развитието на личността – както на децата, така и на възрастните: артистични, спортни, академични и такива, насочени към местни общности. Учредител е на Национална младежка награда за проявени благородство и доблест. Лауреат е на Наградата на Академията за лидери за борба със статуквото и апатията в обществото и стипендиант на Фондация “Отворено Общество” за високи академични постижения в областта на управлението на човешки ресурси. Офелия Кънева е и създател на първия училищен парламент в България.

-За нас ще е интересно да ни разкажете малко повече за работата Ви с деца?

-Признавам, че първата си сериозна работа в подкрепа на децата приех под натиск, осъзнавайки огромното предизвикателство, пред което се изправям. Дълго време се притеснявах да работя с деца – обикновено си обяснявах това с липсата на достатъчно натрупан опит, с усещането за недостатъчна професионална квалификация към момента, със заплахата да не бъда максимално отговаряща на очакванията на едно дете… Определено търсих кариерно развитие в традиционния и подреден свят на възрастните. И го намирах. За мен работата с деца изисква подчертана взискателност, прецизност и много динамичен поглед напред. В противен случай децата не те приемат и не може да се осъществи ефективно взаимодействие. За това мога да кажа, че моята работа с деца внесе в живота ми високи нива на дисциплина и отговорност. И сега като се замисля, май никой възрастен в професионалния ми свят не е успявал да вдигне летвата толкова високо.

Любопитно ни е как, като човек с икономическо образование, решихте да се развивате в тази насока?

-Постигането на максимална ефективност от вложения в даден ход ресурс, е основен принцип във всички съзнателни избори, които правя. Може би това е един от големите уроци, които научих в средното си образование – в училището по икономика. Икономическият прочит на действителността е най-реалната възможност за анализ на успеха в личен, в професионален и в обществен план. Стремежът винаги да допринасяш с присъствието си, да добавяш стойност, може да задвижи и най-непопулярните инициативи! И в този ред на мисли ми се ще да споделя, че аз получих изключително качествено образование в средното си училище, за това вярвах, че мога да продължа да се развивам в не-икономическия свят занапред. Избрах да уча социални науки с ясното съзнание, че икономисти не избират този път и в чисто конкурентен план аз ще имам по-добри възможности за реализация занапред, а и ще имам какво да дам от икономическия свят на хуманитарния. Така и стана.

Ще Ви помолим да ни разкажете за професионалните Ви ангажименти и по-специално за работата с баскетболния клуб с колички.

-Последните две години изцяло съм се посветила на разработването и внедряването на иновации в хуманитарната сфера. Работя в няколко направления паралелно – от една страна разработвам иновативната за педагогическите специалисти форма на подкрепа по хоризонтала – супервизия. От друга страна анализирам и структурирам възможности за публично-частното партньорство в педагогическия свят в България. От трета продължавам да задълбочавам академичните си дейности в хуманитарния свят, преподавателските и авторските ми ангажименти са все по-интензивни.

Заедно с чисто професионалните си ангажименти развивам и серия от обществени. Винаги съм вярвала, че човек може да бъде успешен в това, което прави само, ако има поне две гледни точки. А когато работиш в хуманитарната сфера, основно с хора, това е задължително условие! – да поддържаш уменията си за влизане в различни обувки постоянно. За това обществените ангажименти са неизменна част от моето ежедневие и от моята природа. Създадохме със съмишленици Националната младежка награда за доблест и благородство и вече трета година посвещавам доста енергия на откриването и поддържането на мотивацията у младите хора да генерират доблестни постъпки. Продуцирам мероприятия за утвърдени артисти и млади таланти в цялата страна. Опитвам се да подкрепям Академия Етрополски в разгръщането на фехтовалните спортове.

И в този дух се роди идеята да създадем спортен клуб за хора с увреждания, който да не се развива като традиционните – като различно място за социално включване, а да бъде истински спортен клуб за полупрофесионални и професионални спортисти, които няма къде да се реализират успешно само защото са с увреждане. Създадохме среда за най-добрите спортисти и те дойдоха да тренират при нас. Така с лекота станахме държавни шампиони още първата година. Почти целият национален отбор по баскетбол на колички е съставен от моите момчета от Баскетболен клуб за хора с увреждания „Левски“. Селекционерът на националния отбор е треньорът на нашия клуб … Личи си, че много се гордея с това, нали?!

Какви са наблюденията Ви върху българската журналистика?

-Имам много приятели от журналистическия свят, благодарение на които съм формирала мнението си. Всички те са много начетени и грамотни хора, с дълбок аналитичен интерес, търсещи постоянно богат ракурс в изложението си, стремящи се да бъдат пулса на деня, а не да следват гребена на вълната. В интерес на истината обичам да се информирам от чуждестранните медии. Не е трудно, защото много пътувам. Ако погледна в сравнителен план, чуждите периодични издания за много рафинирани, ясно профилирани за точния читател. За щастие, българските уважават многообразието на своята публика и са по-широкообхватни.

Обмисляте ли нова книга и бихте ли ни издали малко повече за нея?

-Работя по два проекта в момента. Единият е монография за участието на младите хора в процесите на взимане на решения. Фокусът е насочен към ползите за личността – както на младежа, така и на възрастния в процеса на интеракция. Повдигам въпроси, свързани с обществената полза, устойчивото развитие, демократичния прочит на съвременната действителност и в отговор бих искала да постигна убеждението на читателя, че младият човек е безценен ресурс за прогреса ни и неговото подценяване води до преки загуби както в индивидуален, така и в обществен план.

Вторият проект е свързан с класифицирането на казуси от работата на педагози, психолози, социални работници и терапевти основно в работата с деца и млади хора. Това е по-практически насочен проект, който ще бъде помагало както за учащи в хуманитарни специалности, така и за млади професионалисти. Но си давам сметка, че с практичността си, това издание ще бъде много полезно за колеги, които са натрупали много опит и са заплашени от професионално прегаряне – в него те ще открият много от своята практика и ще си припомнят успешните си случаи, това ще ги мотивира да стъпят на раменете на успеха, който са изградили с много усилия и да продължат да помагат с всички свои постижения и знания. И двата проекта трябва да видят бял свят в рамките на 2020 година. Продължавам да вярвам, че писането е най-трудното нещо, с което съм се занимавала до сега! Продължавам с научно-изследователските разработки, разбира се. Последната е посветена на децата мигранти. Списанието на Съюза на учените в България ще издаде материала на български и на английски език в началото на лятото.

И понеже споменахте гимназията, би ни било интересно да ни разкажете каква ученичка сте била.

-Вярвам, че съм имала изключителната възможност да ме обучават невероятни педагози! Те бяха вдъхновяващи, много ни обичаха, стимулираха ни да бъдем най-добрата своя версия, подкрепяха ни с авторитет и същевременно бяха изключителен пример за успели хора! С времето обикновено запомняме хубавото и забравяме останалото. Така и трябва да бъде. И сигурно за това си мисля, че съм била много добра, даже отлична ученичка ☺. Такава, на която са разчитали и учители, и съученици. Но реалността може би е била съвсем различна и сигурно сме пресичали шпаги на учебни дуели не веднъж… Истината е, че образователната инвестиция, която е направена в мен през ученическите ми години, се изплаща и до днес! Благодаря на своите учители за това!

Благодарим за този интересен разговор! Пожелаваме Ви още много успехи!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s