Искрен Великов:“Времето е условие във всяка задача пред нас“

Интервю на Елиз Адем, наш кореспондент за Русе

Има професии, за които не знаем много. Работата на уредницитие в музеите е точно такава-непозната за повечето от нас. Искрен Великов разказва повече за тази професия.

Казвам се Искрен Великов, уредник в Регионален исторически музей – Русе.

Как ще дефинирате времето?

В историографията съществуват две основни представи за времето – като спирала и като права линия. И в двата случая, както всяко нещо, времето също разполага с начало и край.

За мен лично времето е нещо, което непрекъснато не достига, а „управлението“ му е предизвикателство, пред което, рано или късно се изправя всеки. Времето е условие във всяка задача пред нас.

Разкажете ни малко повече за професията си.

Професията на музейният уредник не е много позната за широката аудитория. В повечето случаи, хората възприемат музейните служители като хора, които стоят (буквално) в стари сгради, късат билетчета и настояват посетителите да пазят тишина при посещенията си.

Действителността обаче е изключително различна. Музейният уредник съчетава в длъжността си особеностите на изследовател, разказвач, писател, събирач – обобщено творец. Уредникът обикновено отговаря за дадена колекция от артефакти в музея – за тяхното опазване и изследване. На базата на тази си дейност той има възможността да подготви временна или постоянна изложба, която да покаже пред публика не просто определено количество предмети, но най-вече да разкаже историята на този елемент от общността пред публиките.

Как преминава един ваш ден?

Музейната професия има множество добри страни, а разнообразието е сред най-показателните от тях – всеки ден предоставя различни предизвикателства.
Много често в рамките на един и същи ден се занимавам с довършването на текст за научна статия, подготовка на отчет по международен проект, фотодокументиране на събитие в града или региона, дигитализация на музейни колекции, изнасяне на беседа в експозиция или сред архитектурните шедьоври на Русе.

Как решихте, че това е вашата професия?

Желанието ми да се занимавам професионално с история се появи още в 9-ти клас и беше провокирано от логиката на причинно-следствените връзки, с които се обясняват историческите процеси. Преди десет години видях, че Русенският музей е обявил конкурс за избор на уредник, явих се и бях одобрен. Много скоро разбрах, че музейната институция не просто предоставя възможност за професионална изява, но създава и среда за духовно израстване. Така, наред с историческата дисциплина, се насочих и към темата „музеология“ – науката, която разглежда създаването и презентирането на музейни разкази пред публики.

Каква е мисията на историците?

Съществува популярно схващане, че хората не си дават сметка за това че историята се повтаря и допускат едни и същи грешки, и че историците си дават сметка за това, но са обречени да не бъдат чути в процеса на допускане на същите грешки.

Мисията на историка е да изясни и представи пред обществото неговото минало. Независимо от това в коя епоха живеем, ние винаги принадлежим към някаква общност – местна (град, регион), национална, културна, цивилизационна. Историческата наука се занимава с онези маркери, около които се формират тези идентичности и усещане за принадлежност.

Спомен, който бихте искали да споделите?(свързан с работата Ви)

Сред най-съкровените спомени, които ще държа винаги в съзнанието си, са срещите и разговорите с по-възрастни колеги при моето постъпване. В такива случаи дори обикновени процеси като пиене на кафе се превръщат в процес по споделяне на натрупана мъдрост (бих го формулирал като мъдрост на институцията), който е свързан както с нейното получаване, така и с предаването й нататък, за да остане жива и след нас.

Кой е на-важният урок, който сте научили от историята?

Най-важният урок, който възприех от изучаването на историята е, че всичко зависи от всекидневните избори, които правим, и че всяко нещо има своето време и място.

Каква е ролята на музеите, а и на историята в днешния свят?

Още от създаването си, музеите са призвани да изучават, опазват и популяризират наследството на дадена общност – град, нация, територия. Тази роля е актуална и днес, но промяна търпят средствата за постигането на тези цели. В наши дни музеите имат възможност да надскочат пределите на своите витрини и да достигнат до по-широк кръг публики – това важи в особена сила за виртуалното пространство.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s