Г-жа Точица или Зорница Христова: „Вслушайте се в детето, чуйте какво му е истински интересно и вземете книги точно по тази тема“

Интервю на Мишел Петрова

Зорница Христова е автор на детски книги, които топлят детските сърца. Превела на български език много автори. През 2010 г. създава собствено издателство „Точица“ за забавна и образователна детска литература.

Как се запали по детското писане?

-Хм, заради спането следобед. Родителите ме караха задължително да спя между 2 и 4, а аз мразех, чаках този, който ме приспива, да заспи, и си вземах книжка. После той се събуждаше и ми я отнемаше, а аз трябваше да си я довърша наум.

Лесно ли се пише за деца?

-Въпросът „лесно” или „трудно” няма еднозначен отговор. Лесно ли му е на музиканта, който излиза да свири пред публика? Ами, че той свири на този инструмент от малък, познава го, обича си го, изобщо не мисли вече кой пръст къде да сложи – и все пак ако седне да обяснява подробно какво прави на някой, който не е свирил, ще излезе, че е трудно. Така е и с писането, а писането за деца не прави изключение – за него важат всички правила при писането за възрастни, плюс някои допълнителни.

-Как да вдъхновим едно дете да чете?

-Вслушайте се в детето, чуйте какво му е истински интересно и вземете книги точно по тази тема. Животни? Пирати? Смешки? Рецепти?

Какво трябва да съдържа една детска книга според теб, за да бъде харесвана?

-Хората, които имат готов отговор – независимо дали става въпрос за детски или „възрастни” книги, не са ми интересни. Това са пазарни сметки, не създаване на нещо ново. Вгледайте се в себе си, вижте какво доставя удоволствие на детето във вас, или на децата край вас, а също какво не е наред, в какво можете да помогнете с думите си.

-Печелила си два пъти националната награда „Христо Г. Данов“ за детско издание. Какво е усещането?

-Книгата е обща работа, особено детската книга. Разбирам наградата като признание към работата на Кирил Златков, който е в основата на „Когато искам да мълча”, на Десислава Димитрова, чиито бяха идеята и съдържателния гръбнак на „Вкусна география”, на нашите деца, които създадоха персонажите, на Аля Маркова, която направи страхотни илюстрации.

Освен детски писател си и преводач. През 2019 година стана носител на наградата „Кръстан Дянков“, 2019 г. Тя беше за превода от английски на български на „Кладата на суетата“ от Том Улф. От колко години се занимаваш с това и коя беше първата преведена от теб творба?

-От гимназията, имах страхотна учителка по английски, Дона Куюмджиева. Даваше ни да превеждаме Бредбъри, Бърнс, По, имахме училищно състезание по превод. Страшно умееше да покаже специфичния вкус на всяка творба. Иначе официално, в книжна форма – „Дверите на възприятието” на Олдъс Хъксли и „Дългът към удоволствието” на Джон Ланчестър.

Харесва ли ти да се обръщат към теб с г-жа Точица? Откъде дойде този псевдоним?

-Ами неудобно ми е, защото е неточно. „Точица” е името на издателството, а издателството не съм само аз. Иначе името идва от героинята на Ерих Кестнер, но и от самата идея за отправна точка, която може да бъде и семенце, и звезда.

-Препоръчай книга на нашите читатели, която да прочетат?

-„Захарното дете” от Олга Громова – заради силата на историите, които пак и пак пазят нослето на главната героиня да не увисне надолу въпреки всички страховити неща, които й се случват.

Много ти благодаря за това прекрасно интервю!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s