95 години от смъртта на Гео Милев, който остава завинаги на 30

Ивана Шарабанска, наш репортер за Ловеч

Гео Милев

Началото на 1924 година. Първите тиражи на списание „Пламък“ са вече факт. В същата година именно в това списание е публикувана поемата, струваща живота на Гео Милев – „Септември“. Една поема, вдъхновена от ужасa на Септемврийското въстание година по-рано Прекалено болезнена за разбиране със своя екзистенциален и социален смисъл, преплитаща идеите за бунта, гнева и създаването на един нов свят от руините на стария, тя е последната завършена творба на Гео Милев, която поетът публикува в „Пламък“. Година по-късно, през януари 1925 г., списанието е забранено. На 14. май същата година Гео Милев бива арестуван, глобен и осъден на 1 година тъмничен затвор, както и лишен от политически и граждански права в двугодишен период. Причината за това е употребата на разтърсващи слова и груба лексика, разобличаващи жестокостта на управниците, потушили въстанието. На следващия ден, 15. май 1925 година, българският поет, експресионист, публицист и преводач – Гео Милев е извикан за „малка справка“, след което изчезва, но не и безследно, тъй като оставя след себе си дълбока следа в българската литература и своя принос в обогатяването на съвременния българин. Около четвърт век по-късно, през 50-те години на 20 век, в масов гроб край София останките на Гео Милев са открити, като той бива разпознат по своето изкуствено око, което той носи след като губи истинското си през 1917 година, когато е на позиция при Дойран като старши сержант. Днес къщата, в която е живял поетът в Стара Загора, работи като музей.

Къщата музей на Гео Милев в Стара Загора

Ето и малка част от Гео-Милевото творчество:

Трети фрагмент от „Септември“, поемата, донесла края на живота на поета:

***

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ –

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви –

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

***

Après Réalitè formidable et suprême…

Verhaeren

И в този час, когато с протяжна

безнадеждност

безславно небесата отдръпват се назад

към някаква далечна, трагична безконечност –

аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.

Към някаква далечна, трагична безконечност

залязва улицата, грешният площад –

и всуе лстят вечерни жени с продажна нежност

по черни тротоари…

Не си от този свят!

О всуе лстят вечерни жени с продажна нежност...

като кошмар страхотен сред тишина гробовна.

Реалността – нелепа, свирепа и върховна

изправя се над тебе в злокобна безметежност.

Реалността нелепа, свирепа и върховна

изрича твоята присъда с горда нежност:

снеми от свойто рамо порфирата тъжовна

и отстъпи към тиха монашеска безгрешност!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s