ВИПУСК 2020-разочарованите абитуриенти, останали без бал и с едно последно „сбогом“ в училищния двор

Анкета на Елица Динева

Абитуриенти „Випуск 2020“ не са като всички преди тях, а вероятно и като следващите ги. Те няма да имат бал. Позволиха им само да се видят за последно с любимите учители в школския двор, след като си доучваха дистанционно,да си вземат сбогом с училището и с приятелите и то с условието да спазват огромна дистанция. Няма да има прегръдки, няма да има шумни купони и веселие през май. Направихме кратко проучване с абитуриентите тази година от гимназията по Икономика в град Сливен. Ето какво мислят абитуриентите за края на средното си образование тази година:

КАК ПРИЕМАТЕ СИТУАЦИЯТА СЪС ЗАВЪРШВАНЕТО НА СРЕДНОТО ВИ ОБРАЗОВАНИЕ В УСЛОВИЯ НА ПАНДЕМИЯ И ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ОЩЕТЕНИ И РАЗОЧАРОВАНИ?

Никола Михалев

Никола Михалев: Не се чувствам така сякаш завършвам. Защото не успях да прекарам последните си месеци в училище. Няма да имам бал, няма да седна на моето място в класната ми стая. Няма да имам традиционното хубаво изпращане от училището. Всичко е различно. Няма да чуя за последно училищният звънец. Няма да има така чакания бал. Всички планове и мечти се разбиха. Всеки ученик мечтае как ще дойде този миг, когато е абитуриент. Ще брои до 12 и ще празнува завършването си. Но випуск 2020 няма да разберем това чувство. Не съм щастлив, защото чаках този миг и сега като знам, че няма да го има… Ще се радвам поне да има изпращане в двора на училището. Разбра се, че ще се съобразим с всички мерки за дистанция.

Яна Петева

Яна Петева: Ако погледнем началото на тази извънредна обстановка, можем да кажем, че че ни свари неподготвени в доста неща, НО и ни помогна да се координираме, организираме и по-бързо на навлезем и да се запознаем с неща, които така или иначе щяха да бъдат необходимост в бъдеще . И именно това беше дистанционната форма на обучение . Първоначално ,,Тъмна Индия „! Обърквация за учители и ученици . Малко по малко нещата се овладяваха, всички се приспособиха и се получи един успешен дистанционен учебен процес. Естесвено с разликата, че възприемането на информация е много по – успешна, когато сме в класната стая със своя преподавател . За него също е по – лесно . И така близо два месеца леко лудване и зомбиране пред компютри и телефони както всички други ученици и ние двананайсетокласниците очаквахме завършването на учебната година …по един специален начин, защото щеше да е последното ни завършване, след което не следваше отново да се върнем с нови трепети и желания в прекрасното училище на 15 септември, както всяка друга изминала година от всичките тези цели 12 неусетни години … И да, чувстваме се тъжни, защото няма да е същото, как ще кажем онова огромно ,,БЛАГОДАРЯ“ на нашите прекрасни учители, че ни изтърпяха и направиха от нас хора с много труд и усилия. Как ще прегърнем съучениците си, които се пръскат в различни посоки… ? Как ще броим до 12 пред развълнуваните от щастие очи на нашите близки … !? Ами май никак .

Габриела Иванова

Габриела Иванова: Мога да ви гарантирам, че ние, дванайсетокласниците, бихме дали много, за да прекрачим отново училищния праг. Да седнем на любимия чин. Да послушаме поредния урок, докато „гледаме умно“ учителя пред себе си. Да се посмеем заедно на случайните шеги и закачки. Да чуем глъчката от коридора и да си разменим по някоя безпричинна усмивка… Тази носталгия спохожда всеки випуск, напускащ любимото училище. Всеки ученик е трябвало да сбогува с класа си, с учителите си. И ние искаме да имаме тази възможност. За момента се надяваме на най-доброто и „стискаме палци“ да имаме мечтаното от нас изпращане. Да прегърнем, дори и само с поглед и усмивка, хората, с които сме израснали. Да поплачем, слушайки старите естрадни песни. Да броим до 12 с колкото глас имаме. Да кажем едно последно „сбогом“ на нашия втори дом и едно заслужено „благодаря“ на нашите любими учители. И да си признаем, сами на себе си, че това бяха най-сладките години и много, много ще ни липсват.

Златеа Чанева

Златеа Чанева: Ами първо да ти кажа, че аз съм изключително емоционален човек и тези неща трудно ги приемам. За момента не мога да го приема, но може би в бъдеще ще разбера. Чувствам се неоценена в момента и бих искала, както всички други и аз също да имам абитуриентска вечер!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s