Педагогът Силвия Ненкова за пътя на образованието от България към Китай и обратно

Интервю на Елиз Адем

Бихте ли се представили?

-Здравейте! Казвам се Силвия Ненкова и съм на 27 години. Работя като преподавател по китайски език в СУ “Васил Левски“ гр. Русе, малко повече от три години. Интересен факт е, че съм била възпитаничка на училището 13 години – от предучилищната група до дванадесети клас. Завърших паралелка с интензивно изучаване на китайски език. През целия ми дългогодишен период на обучение във второто по големина училище в България, винаги съм срещала разбиране, подкрепа, добронамереност. Смея да твърдя, че съм възхитена от моите преподаватели, които вече са и мои колеги. Те са хора с огромни сърца, големи професионалисти, педагози, отдадени на професията. Обичам да се уча от тях. Знам, че винаги, когато се нуждая от съвет или помощ относно нашата професия, те подхождат към мен с голямо разбиране и споделят безценния си опит, за да ми помогнат. Аз съм безкрайно блaгодарна, защото те са не само прекрасни колеги, а истински и добронамери хора, които наричам свои приятели. Смятам, че професията учител трябва да е призвание. Работата с учениците от днешното поколение е едно невероятно предизвикателство, което ме мотивира да бъда не само по-добър преподавател, а и още по-упорит човек. Моята цел е не е само да преподавам знанията си по езика, но и да помагам на учениците да израснат като достойни, добри и знаещи личности. Старая се да давам знания на децата.

-Защо решихте да се занимавате с изучаването и преподаването на китайски език?

-Насочих се към изучаването на този екзотичен и необичаен език, когато бях в седми клас, защото беше предизвикателство, различно от всяко друго, с което се бях захващала. Привлече ме това, че беше нещо много по-различно. Радвам се, че проявих интерес, когато ми се предложи възможност да се занимавам с изучаването на езика. Това предопредели съдбата ми, защото китайският език наистина ми хареса много и колкото и да ми беше трудно, не се отказах. Имах и подкрепата на моите преподаватели и на моето семейство. Преподаването на китайски език беше моя мечта, която се сбъдна.

За изучаването на този език се изисква много дисциплина. На какво ви научи процесът на учене?

-Точно така е! Убедена съм, че дисциплината, постоянството, желанието и неуморният труд са ключът към постигането на всяка цел в живота. Научих се да се боря и да продължавам напред, независимо колко трудно е на моменти, защото абсолютно всяко положено усилие се отплаща. Най-ценното, което разбрах, е, че подкрепата от семейството, преподавателите и приятелите е незаменима.

Разкажете за живота в Китай?

-За мен, животът в Китай е като живот на друга планета. Различаваме се по културата, обичаите, начина на живот, начина на мислене и по всичко останало. В началото мислех така и досега споделям същото мнение. Четиригодишният ми престой в азиатската страна беше незаменим житейски опит. Просто всичко беше различно и непознато. Харесаха ми дисциплината и редът, усещането за сигурност, вкусът на свобода, фактът, че чужденците са на почит. Китайците са позитивни хора. Винаги съм срещала разбиране, уважение и подкрепа от преподавателите и колегите си в университета. Имах щастието да се срещна с хора от цял свят, да създам приятелства, както и да се запозная с моя най-добър приятел. Винаги има какво интересно да се прави, красиви место за посещение, грандиозен празник, повод за нови запознанства с хора и обичаи. Животът в Китай променя мирогледа на всеки човек, а също така оставя дълбоки, незабравими и неповторими преживявания и спомени.

Как Ви приемаха в Китай и какво знаят те за България?

-Винаги са се отнасяли с уважение към мен. Китайците харесват чужденците и са много мили с тях. Знаят за хубавите жени, българската роза, невероятната природа и киселото мляко.

-Там изучават ли български език?

-Български език се изучава в Пекин в Университета за чужди езици.

-Българските ученици проявяват ли интерес към китайския език?

-Все повече и повече българи проявяват интерес към изучаването на китайски език. Екзотичният език се преподава в детски градини, училища и университети в различни градове в страната. Също така има Институт „Конфуций“ в София и във Велико Търново, които се занимават с разпространението на езика и културата на красивата източноазиатската страна.

-Кое е по-различното на образователната система в Китай? Какво трябва да се промени в българската образователна система?

-И китайските, и българските преподаватели са много компетентни и взискателни. От ключово значение за мен е фактът, че китайците наистина са много дисциплинирана нация. Ние също сме изпълнителни, но можем да се учим и да извлечем позитиви от опита на азиатците.

Българо-китайските дипломатически отношения са изключително добри. На какво се дължи този факт според вас?

-Миналата година се навършиха 70 години от началото на дипломатическите отношения между България и Китай. Изключително важен за поддържането на дългогодишните приятелски отношения на двете държави е фактът, че България е втората страна в света, която признава създаването на Китайската народна република през 1949-а година и установява дипломатически отношения с нея. Това е един исторически момент, който е здравата основа за развитие на двустранните връзки. Историите на взаимовръзките между държавите са изключително интересни ползотворни. Сключени са много спогодби, които сближават двата народа още повече. В близките години се очаква още по-засилено двустранно сътрудничество в областта на здравеопазването, икономиката, културата, туризма и други.

Кои са проблемите, които срещат учениците, изучаващи китайски език?

-Най-често учениците се затрудняват от говоренето и слушането с разбиране. Китайският език е много музикален, има четири тона, които изискват практика, както и постоянно произнасяне и четене на глас, за да бъдат усвоени на достатъчно добро ниво. Китайските доброволци винаги насърчават децата да говорят повече, без да се притесняват, че ще сгрешат някои тоновете, словореда или използваната граматика. За учениците това е голямо предизвикателство. Аз и моите колеги винаги ги подтикваме да общуват възможно най-много не само с нашите китайски преподаватели, а и със собствениците на китайски ресторанти и магазини в Русе.

Кой е най-ценният урок, който искате да предадете на учениците си?

-Искам да науча учениците да се стремят не толкова към оценките, а към знанията и обогатяването на общата им култура, защото те трябва да са грамотни и образовани личности. Също така искам да ги науча да бъдат добри и честни хора, които се борят, които умеят да се извиняват и да признават, когато не са прави.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s