СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в Бургас празнува днес

Тошко Стоянов, наш репортер за Бургас

Училището е приемник и продължител на първото българско училище в Бургас. На 11 май, празникът на Св. св. Кирил и Методий, 1868 г. родолюбецът поп Георги Стоянов свикал съвещание на първите българи в Бургас и инициирал създаването на българска църква и училище. Била организирана подписка за събиране на волни пожертвования от българското население в Бургас. А през 1869 г. поп Георги дарил своя къща, в която били устроени българска църква и първото българско училище в града. Така училището и името му били свързани от датата, в която колективната воля на бургазлии започнала да обгрижва по нов начин българското национално самосъзнание. На 16 февруари 1888 г. в Бургас избухва пожар, в който изгаря и училището. През юли същата година градските власти вземат решение за обособяването на площад „Св. св. Кирил и Методий”, на който да се изградят храм и училище, носещи имената на първоапостолите на българското слово. На площад „Св. св. Кирил и Методий” срещу църквата е завършено изграждането на новата масивна сграда на Народно основно училище „Св. св. Кирил и Методий”. Започват първите учебни занятия в новопостроената училищна сграда. Поставя се началото на създаването на сакрално-ритуален фонд на училището. На 15 април 1938 г. се взема решение да се поръча изработката на училищно знаме с образите на Кирил и Методий – почетен символ на училището, който присъства в ритуалния му живот и днес. По-късно към него се добавят други идентификационни знаци: емблема с изображение на бухал, символ на мъдростта и знанието, почетна статуетка – награда за високи постижения на учениците, сребърни пръстени за абитуриентите и др. В сградата на училище „Кирил и Методий” се помещава и Учителският институт, а прогимназията става базова и за  новооткритото Средно педагогическо училище. По решение на МНП Народно основно училище „Кирил и Методий” се преобразува в Единно средно политехническо училище „Св. св. Кирил и Методий”. Разкриват се три паралелки в ІХ клас, въвежда се ново учебно съдържание в І клас и се раздават безплатни учебници на първокласниците. За първи път в историята на училището се изпращат единадесетокласници – първи випуск на ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий”. Следва вълнуваща и наситена с инициативи и изяви история.

Негови именити възпитаници са: Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Бодуров, Хиндо Касимов, Милка Янакиева, Недялко Йорданов, Мария Статулова, Руси Чанев, Георги Баев, Емил Чакъров, арх. Енчо Калачев, проф. Жабленски, проф. д-р Андрей Иванов, Сава Пиперов… Тази звездна редица на славата днес продължават възпитаници на училището от новите поколения – сред тях вече се очертават художници с международен престиж, талантливи поети и белетристи, актьори, преподаватели в областта на висшето и средното образование, дизайнери, архитекти… Училището си е извоювало славата на една от най-творческите институции в областта на образованието в Бургас, стремяща се към висока ефективност, но и към специално обгрижване на индивидуалните заложби на учениците.

Днес СУ „Св. св. Кирил и Методий“ е училище, в което е приятно да се учи. Подкрепян от все повече институции, училищният колектив полага усилия за гарантиране на сигурно, спокойно и качествено училищно всекидневие, за непрекъснато усъвършенстване и обогатяване на материалната база: класни стаи, компютърни зали, зали за спорт, модернизирани спортни игрища, богата библиотека, художествена галерия, места за хранене и отдих, класна стая на открито, красиво озеленен двор.

СНЕЖИНА НЯГОЛОВА, директор

-Г-жо Няголова, как приемате отговорността да бъдете ръководител на най-старото училище в Бургас?

-Изключителна чест и гордост е да си директор на най-старото училище в Бургас, наследникът на първото българско училище. Училище, което е един от културно-историческите символи на града, на българщината, на сбъднатия възрожденски идеал на родолюбиви българи. А това задължава да си достоен продължител на делото им, морален дълг е да наследиш, оцениш, обогатиш и завещаеш. Отговорност е да знаеш, че поколения бургазлии са доверили на теб и твоя екип бъдещето на най-ценното – на децата си. Искрено съм благодарна на моите колеги за професионализма, всеотдайността, за неуморния труд, чрез който превръщат малкото дете в просветéн човек с уникален облик и идентичност, в достоен гражданин и горд българин.

Кои са Вашите най-мили спомени в него ?

-Най-милите ми спомени са от училищните празници и тържества – посрещането на първокласниците в първия учебен ден, честването на празника на буквите и патронния празник, изпращането на поредния випуск абитуриенти, споделената емоция на гордите и щастливи родители и учители, благодарността в погледите, удовлетвореността от добре свършената работа.

На какво Ви учи училището?

-Училището за мен е съзнание. Научило ме е на самодисциплина, отговорност, самоконтрол. Продължава да ме учи на толерантност, уважение, търпимост.

Ако трябва да го опишете с една дума, коя ще е тя?

– Нека бъдат две – осмислено битие.

По повод празника на училището и честването на 11 май, Деня на славянската писменост /по стар стил/, репортерът ни Тошко Стоянов попита любими учители, бивши възпитаници и настоящи ученици:

Каква е емоцията да сте част от училище СУ“Св.Св. Кирил и Методий“?; Кои са Вашите мили спомени?; На какво Ви учи училището?; Ако трябва да го опишете с една дума, коя ще е тя?

ДОБРИНА ТОПАЛОВА, преподавател по български език и литература

Вярвам, че няма случайни места в живота ни. В една или друга степен местата, които обитаваме, са съдбовни. Това училище е такова място за мен.

Имам много спомени от училището, които ме карат да се усмихвам… И те не са свързани с някакви постижения от рода на написани шестици, класирани по конкурси ученици, награди, а с нещо друго: с топлота и сърдечност, с хитроумни ученически шеги, с щастливи лица, с разплакваща раздяла…

Най-важното: оставете децата да ви научат.

Две думи – и дом, и път.

СТАНИСЛАВ БОШНАКОВ, старши учител по химия и опазване на околната среда

В училището съм от октомври 2014 г. От тогава идвам на работа ЩАСТЛИВ, че ще работя с разнообразие от добри, талантливи и отзиви ученици, подкрепящи ме колеги, разбиращо и справедливо ръководство, заинтересовани за настоящето и бъдещето на децата си родители!

„Грейналите“, усмихнати лица на колеги, ученици, помощен персонал и родители, при моите срещи с тях!

Да си знаеш цената, като част от колектива на нашето училище, обучило и възпитало много ученици, студенти, колеги, ръководители, дало им е частици от своята „магия“, те да намерят с достойнство мястото си в живота и обществото.

Вдъхновение – за разбирателство, чрез взаимно уважение между всички участници и засегнати от образователния процес, който е обратим и многопосочен!

ДИМИТЪР МИТРЕВ, ученик от 10“Б“ клас

Емоциите ми са все положителни, щом се сетя или стане дума за мястото, където навярно сега съм един от най-успешните ученици и да се надявам, че ще е така и занапред. Емоциите са ми винаги позитивни, защото там няма човек, който да не е добродушен. Винаги се усмихвам и се трогвам, когато се сещам за някоя моите преподавателки. Общо казано емоциите ми са радост, любов, гордост, огромна удовлетвореност и най-вече възхищение.

Имам страшно много хубави спомени като шегите на съученици, на учителите и лудият смях в класа. Незабравими са моментите, когато моята класна Еленка Ганчева ме трогва с легендарното си чувство за хумор и разбира се, всичките ми спомени с класа ми. Един друг много специален момент, който ще си остане винаги в сърцето ми е точно, когато моята преподавателка по История ме изненада доста неочаквано, като гръм и трясък, но ме трогна дълбоко с един неин жест, посветен на училището по случай моя 17-ти рожден ден, през целият ми клас.

На упоритост, лоялност, отговорност, решителност, амбициозност, дисциплина, последователност, да мисля винаги позитивно, също да бъда себе си, да давам всичко от себе си, да съм винаги искрен с хората, и да раздавам много любов и уважение към хората и най-вече към женския пол ме научи. Също на толерантност, защото в училището учат деца и от други етноси и палитра от различни характери, и трябва да сме обединени, да се подкрепяме винаги и да се забавляваме заедно, въпреки различията от гледна точка на принадлежностите на човека като религия и националност, и от гледна точка на поведенческия характер.

Трудно е точно с една дума да го опиша, точната дума за училището според мен е феноменално. Феноменално, защото там цари любовта към децата и младежите, любов която не се забравя и която краси емоциите и душата на човека, защото учителите са страшно отдадени на своята професия и са готови винаги да ти помогнат при нужда и най-вече, защото моят клас е много сплотен.

ЗЛАТОМИРА НИКОЛОВА, ученичка от 10“Б“ клас

-Това е емоция, която не може да се опише просто така: да си в това училище е като да живееш още един живот пълен с щастие, тъга, радост и настроение- всичко необходимо за един ученик.

Толкова са много, че няма да ми стигне един живот да ги разкажа и с приятели добри, и с учители мили.

Научи ме да ценя себе си и хората около мен, научи ме, че това от къде идваш и какъв си не те прави различен от останалите. Училището за мен е емоция.

МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА, ученичка от 10“Б“ клас

Емоцията да съм част от училище с такава история ме прави щастлива и горда.

Аз уча там още от много малка, във всеки ъгъл от училище имам спомени, някои добри, а други не чак толкова. Един от най-милите ми спомени е, когато благодарение на класната ми, госпожата по литература и много други учители организираха урок в библиотеката на училище, темата на този час беше всеки да прочете по 1,2 изречения от любимата си книга. Това помогна на всички ни, хем да се опознаем по-добре, хем да можем да преоткрием себе си.(например аз не знаех,че мога да се справя добре и няма значение дали съм се справила, а по важното е, че се отпуснах и успях да покажа част от себе си, която не смеех или не исках да показвам.

Училището ме научи на много неща- да вярвам в усилията си, и че с труд и воля мога да постигна всичко, благодарение и на госпожата ми по математика Златина Христова се научих и на още нещо, което ще ми е нужно през целия ми живот. То е да давам шанс на хората, да им се доверявам и да ги опознавам.

Надежда!

САНИСЛАВ ИЛИЕВ, ученик от 10“Б“ клас

-Човек е съвкупност от много емоции, но в училище си като жена, никога не знаеш кога, как и защо нещо ще ти стане.

Много са, но ще разкажа за един специален ден за мен, а именно датата 20 декември 2019г., когато празнувахме с магията на Коледа. Организирах игри, почерпихме се. Подарихме си не само материални подаръци, но и по-важното, споделено щастливо време и емоции.

Училището само по себе си не учи на нищо. За разлика от хората в него. Не учителите ни учат. Най-добрите уроци идват извън часовете, когато някои преподавател реши да си говори с нас като с човек, а не според нормата ученик. И съм щастлив, че Бог ме срещна с такива хора.

Училището за мен е растение. Защото училището винаги ще расте, откъм знания. Ще разпръсква нас като негов плод на труда. Има нужда от добра основа или грижа за младите, за да създаде добро стъбло и оттам ние сме на ход да бъдем цвета. Също е най-важната институция, за която трябва да се грижим, защото както при растението, поникват плевели. Но уви днес, то не е сред ценностите на човек. Нашето училище ще процъфти, заради децата.

СТЕФАНИ РАЙНОВА, ученичка от 10“Б“ клас

Емоцията е просто невероятна, понеже съм човек, който обича училището, дори имам честа да съм в ученическия съвет за 3 година, което ме прави още по свързана с него!!!

Всички спомени са хубави , например още първата година, преподавателката ни по БЕЛ Добрина Топалова ни запозна с нейната приятелка -писателката Керана Ангелова.. Може би, че станах приятелка с американката Миренда Гуйн 2017/2018г.Самите хора, които са част от това училище правят спомените сладки.

Има на какво още да ме учи, училището -то ни подготвя за живота .Благодарна съм че попаднах тук, мисля си, че ако бях в друга гимназия нямаше да съм тази личност в момента! Ученическият съвет е добра част от развитието не само на училището, но и на учениците, дава ти възможност да се реализираш и да се изградиш като човек, ходиш на интересни събития и разбираш какво се случва около теб.)

Ееее, само една дума…….. Стълба-мисълта ми е, че трябва да вървим по пътя си нагоре с вдигната глава напред и да преодоляваме трудностите.

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА,ученичка от 12 клас

-В началото не бях щастлива, че ще съм част от това училище – но с годините осъзнах, че няма по-добри учители. За мен учителите ни не са само това, а са и приятели. ВИНАГИ са се обръщали да ме изслушат и разберат – нещо, което и повечето хора около нас не правят, а трябва, защото е човешко.

Естествено, че най-милите ми спомени са с моите приятели. Уви, последната ми година е без тях, защото завършиха миналата, но фактът, че всеки ден си говоря с тях определено ме прави щастлива. Ако не бяха те, нямаше да съм част от съвета и в случая да се издигна толкова. Аз съм част от ученическият съвет. Той ме научи на отговорност и дисциплина. Запознах се с много хора от най-различни градове, създадох спомени, за които не мога да опиша колко съм благодарна. Зад съвета стои цял екип, но всъщност има една личност, която оприличавам като “светлина” в живота ми- Педагогическият съветник(Адриана Рангелова). Тя ми е идол – няма друг човек като нея. Никога не съм виждала злоба у нея, а тя е споделяла с мен не малко, за което искрено й благодаря, защото за мен е чест. Винаги е помагала, старала се е на макс, всичко взима на сериозно, интересува се от мнението на учениците, вижда всяка възможна гледна точка и ВИНАГИ знае какво да ни каже и да ни съветва. Благодарна съм, че съм там. Не вярвам, ако бях в друга гимназия, че животът ми щеше се развие толкова добре.

Училище- учи те на всичко, на което си готов да се научиш.

НАДЕЖДА АНТОНОВА,бивша възпитаничка на училището

Знаейки,че съм била ученичка в това училище, ме кара да се гордя, че съм учила там! –

Всеки един учител от там остави много добър спомен у мен! Ученическият съвет, който е ръководен от психоложката г-жа Рангелова ме научиха как да поемам отговорност и да бъда по-добър човек.

Училището ме научи на неща, които не съм си представяла,че ще науча някога! Например, благодарение на преподавателките ми по география(госпожа Милена Щерионова) и госпожите по физика(Владикова и Диляна Събева) уча в момента– астрофизика, мога да си представя всеки град от България къде се намира, също така и държавите, и моретата.

Невероятно, може би!

СОФИЯ ПАШОВА-преподавател по философия

Да си част от СУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“ е въпрос на гордост, защото нашето училище е със стари традиции и дълга история.

Мили са ми всички спомени, свързани с училището, защото това училище е вторият ми дом.

Научи на това, че не трябва да спирам да се уча.

Думата е съдба.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s